Новият саркофаг ще представлява голяма стоманена арка, с височина 108 метра и тегло от 20 000 тона

Правителства и международни организации се ангажираха да предоставят 550 млн. евро (780 млн. долара) за изграждането на нов защитен саркофаг за авариралата през 1986 година АЕЦ "Чернобил" в Украйна.

"Това е, което успяхме да съберем със съвместни усилия, като цифрата е предварителна - 550 млн. евро", съобщи украинският президент Виктор Янукович на провеждащата се днес донорска конференция в Киев, посветена на справянето с последиците от ядрената катастрофа в Чернобил, предаде Ройтерс.

Тя беше организирана, за да бъдат събрани недостагащите 740 млн. евро.

На конференцията присъства и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, който припомни, че ЕС вече е отпуснал на Украйна 470 млн. евро и добави, че ще подпомогне проекта с още110 млн. евро.

Френският премиер Франсоа Фийон съобщи, че Франция ще прибави още 47 млн. евро към вече отпуснатите на Украйна 160 млн. евро по проекти в района на Чернобил. А Русия ще се включи с 45 млн.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) пък е готова да предостави между 120 и 180 млн. евро, съобщи президентът на банката Томас Миров.

По-рано беше съобщено, че според дипломатически източници България също ще участва в събирането на пари, но засега няма информация.

Новият саркофаг ще представлява голяма стоманена арка, с височина 108 метра и тегло от 20 000 тона. Тя ще бъде сглобена встрани от централата в Чернобил и ще бъде спусната върху съществуващия саркофаг. Консорциум, съставен от френските фирми "Буиг" и "Венси", спечели през 2007 г. търг за изграждането на нов херметически саркофаг. Проектът се финансира от международен фонд, управляван от ЕВБР, но цената на саркофага се покачи през годините.

Междувременно президентът на Латвия Валдис Затлерс, който е бил един от участниците в събитията в Чернобил преди 25 години, даде интервю за Франс прес. Той е бил изпратен там, за да участва в изчистването на замърсената с радиация зона и казва, че все още носи белезите от преживяното. Въпреки това, лекар по образование, Затлерс продължава да защитава безстрастно атомната енергетика, дори след ядрената катастрофа в японската АЕЦ "Фукушима", като изтъква, че става въпрос за две различни събития.

"Трябва добре да се разбере, че в АЕЦ "Чернобил стана авария, дължаща се на технологията, а във "Фукушима" - природно бедствие", казва латвийският президент.

56-годишният Затлерс е един от стотиците хиляди мобилизирани след експлозията на Четвърти реактор 4 на 26 април 1986 г., които се опитват да спрат разпространението на радиация. Подобно на Украйна, в която се намира Чернобил, по онова време Латвия е част от СССР. Двете държави получиха независимост с падането на комунистическия блок през 1991 г.

На 8 май 1986 г. доктор Затлерс е изпратен от военни в Чернобил, където прекарва 60 дни.

"Този 60-дневен урок е най-важният, който някога съм получавал. Нашата задача бе да чистим в район от 30 км, което не беше реалистична идея. Трябваше едновременно да разчистваме развалините и да предупреждаваме хората да не ядат заразена храна", разказва той.

Много специалисти и работници, изпратени в Чернобил, имат здравословни проблеми. Хиляди хора, според лекарите, все още страдат от здравословни проблеми, свързани с катастрофата, но не и Затлерс.

През 2008 година, след като е избран за президент на малката балтийска държава с 2.2 млн. жители, той се връща на мястото на катастрофата. "Най-вълнуващо бе да видиш мястото отново след 22 години. Сюрреалистичната гледка на атомната централа. В същото състояние, в което беше преди няколко десетилетия. Изоставена земя. Без ясно бъдеще поне в следващите 300 години", отбеляза Затлерс.

Източник: БТА