ЕС се впуска в наддаване за субсидии. Битка, която едва ли ще спечели
Европейският съюз представи своя отговор на мащабния план за субсидии на САЩ в опит да запази проспериращи зелени индустрии в рамките на Блока.
Проблемът е, че започва наддаване, което не може да спечели, пише POLITICO.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен огласи в сряда плановете за противодействие на американския Закон за намаляване на инфлацията (IRA) на стойност 369 млрд. долара – инициатива за екологични данъчни кредити, която Брюксел се опасява, че може да ориентира бизнеса отвъд Атлантика.
Отговорът на ЕС, наречен Индустриален план за зелена сделка, има за цел да улесни достъпа на устойчиви компании до данъчни облекчения, да пренасочи паричните потоци към индустрии с чисти технологии и да смекчи правилата за държавна помощ.
„Трябва да дадем алтернатива на офертите, които получават от чужбина. Искаме тази индустрия да остане тук и да просперира тук“, подчерта лидерът на ЕК Урсула фон дер Лайен относно местните индустриални фирми в ЕС.
Но тези намерения вече са изправени пред сериозни критики по две причини: планът до голяма степен черпи от съществуващи, а не от нови линии за финансиране и рискува да изправи по-малките страни от ЕС срещу големите сили Германия и Франция, поради опасения, че те ще привлекат по-голямата част от субсидиите.
Това означава, че все още липсва огнева мощ на ЕС и неговата нова инициатива, за да се противопостави на агресивното разпръскване на субсидии от САЩ - и САЩ го знаят.
„ЕС прави разумен ход за зеления преход. Но фирмите сами ще решат къде е най-привлекателната зелена бизнес среда“, изтъкна американски представител.
Старите пари на Европа
Препоръките на Комисията страните членки да пренасочат средствата от досегашните финансови рамки в подкрепа на плана се посрещат със скептицизъм от наблюдателите.
„Свежите пари са това, от което се нуждаем. Ако продължим да използваме пари, които вече са на масата, за да се изправим както пред традиционните си приоритети, така и към съвсем нови, необикновени предизвикателства, които предстоят, ще се провалим.“, каза евродепутатът от групата Renew Europe Валери Хайер.
По отношение на спасителните средства ЕК се обръща към неизразходваната част от своя Пакет за възстановяване на стойност 800 млрд. евро и иска данъчни облекчения за зелени фирми в рамките на Фонда за алтернативна енергия REPowerEU. Така ще „преопакова” неизползваните 220 млрд. евро с доплащане от 20 млрд. евро под формата на нови грантове. Друг вариант е частната инвестиционна рамка на Блока InvestEU, обясниха от ЕК.
"Предложението на Комисията е нещо като старо вино в нови бутилки. Грандиозният нов промишлен план е по същество работната програма на ЕК за 2023 г. под ново име. Това е разочароващо", е мнението на десноцентристкия депутат Маркус Фербер.
Еврокомисарят по търговията Валдис Домбровскис контрира, че Блокът не просто „преразпределя съществуващите пари“, описвайки безвъзмездните средства от 20 млрд. евро по пакета RePowerEU като „свежи пари на масата“.
Последното „преопаковане” на съществуващите средства идва след като последният опит на Блока за надпревара за субсидии със САЩ – Законът за интегралните схеми, представен през февруари 2022 г., се провали. Заложените от ЕС от 43 млрд. евро по този план (под формата на национални и частни инвестиции) бяха надминати от 52 млрд. долара, които САЩ отделиха за своята аналогична законодателна инициатива (Закон за интегралните схеми и науката). Приносът на ниво ЕС от 3,3 млрд. евро предизвика протести, тъй като разчита на ресурс, пренасочен от съществуващи програми.
Дилемата с държавната помощ
Облекчаването на правилата за държавна помощ ще позволи на страните членки на ЕС да насочат милиарди в зелени индустрии. Секторът на възобновяемата енергия и усилията за декарбонизиране на промишлените процеси ще имат най-голяма полза, като част от новата рамка за временна криза и преход.
Но след три години разхлабване на правилата за спешни субсидии в резултат на пандемията и войната в Украйна, някои правителства са загрижени, че по-нататъшното отваряне на шлюзовете ще насочи паричните потоци към богатите икономики Германия и Франция, докато икономиката на целия Блок е изправена пред несигурно бъдеще.
„Държавната помощ за масово производство и търговски дейности може да доведе до значителни отрицателни ефекти, включително фрагментиране на вътрешния пазар, вредна надпревара за субсидии и отслабване на регионалното развитие“, заявиха правителствата на Дания, Финландия, Ирландия, Холандия, Полша и Швеция в документ, изпратен до POLITICO.
Комисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер също подчерта, че Германия и Франция са предоставили близо 80% от държавната помощ, одобрена според правилата за извънредни субсидии. „Европейските държави не са равни, когато става дума за държавна помощ“, отбеляза еврокомисарят.
Опитите да се запазят равните условия на вътрешния пазар винаги ще възпрепятстват глобалната конкурентоспособност на ЕС. „Ние никога няма да можем да се конкурираме при равни условия със САЩ, когато става въпрос за финансиране. Целият дебат за държавните помощи е нож с две остриета. Ако смекчим твърде много ограниченията за субсидиите, тогава компрометираме целостта на единния пазар. Но ако не направим нищо, признаваме провал. Това не е опция”, коментира европейски дипломат.
Някои дори твърдят, че конкуренцията със САЩ не си струва усилията.
„Трябва да вземем хапче за охлаждане. Повечето от емоционалните интервенции се основават на [страха], че ИРА ще унищожи [европейската] икономика“, добави друг дипломат, призовавайки за предпазливост при по-нататъшното облекчаване на държавната помощ. „Що се отнася до държавната помощ, трябва да помним, че временната рамка трябваше да бъде кратка и сладка, а не дълга и кисела.“