Градската агенция по заетостта в Букурещ (AMOMF) оцени, че след две до три години голям брой румънски компании ще трябва да преустановят работа, заради недостиг на работна ръка, съобщава днес румънският вестник "Найн О'клок".

Преди няколко години тази оценка би звучала налудничаво, тъй като Румъния се славеше не само като държава с евтина, но и многобройна работна сила. Ситуацията за много кратко време се промени значително в резултат на отварянето на границите, макар това отваряне да бе предвидено предимно за пътувания, а не за работа в чужбина.

Влизането на Румъния в ЕС в началото на тази година само увеличи бягството на местната работна ръка в рамките на свободното движение на работници вътре в ЕС, което рязко влоши състоянието на румънския пазар на труда.

Не е известно точно колко румънци работят в чужбина, посочва вестникът.

Министерството на външните работи оценява, че става дума за около 1.2 милиона румънци, а министерството на труда твърди, че става въпрос за над два милиона работници, включително и тези, които работят нелегално.

Като се вземат предвид данните, че в Румъния има 4.5 милиона работещи, приблизително също толкова румънци работят в чужбина, съобщи агенция Ромпрес, наричайки това "истински апокалипсис".

Румънските политици обаче посочват като предимства фактите, че натискът на пазара на работна ръка е бил смекчен, че безработицата вече не е проблем, а румънците, които работят в чужбина, изпращат пари в страната, покривайки по този начин външнотърговския дефицит.

Градската агенция по заетостта в Букурещ оценява, че румънците, които работят в чужбина, ще се завърнат в страната само, ако заплатите им са най-малко 60 процента от това, което печелят в другите страни, което е малко вероятно да се случи, пише "Найн О'клок".

Мултинационалните компании, които работят в Румъния, вероятно ще решат този проблем чрез програми, които предвиждат внос на евтина работна ръка извън ЕС, но вътре в румънското икономическо пространство, частно или държавно, нещата ще станат още по-сложни, посочва вестникът.

Най-големи проблеми се очакват в секторите на образованието и здравеопазването, които разчитат на държавния бюджет, прогнозира "Найн О'клок", цитиран от БТА.