Социални мрежи на прицел: Законът за интернет съдържание в ЕС влиза в сила
Новите правила на Европейския съюз за борба с незаконното и вредно цифрово съдържание са на крачка от официалния си старт.
От този петък (25 август) 19 големи онлайн платформи и търсачки – наречени VLOP и посещавани от над 45 милиона европейци всеки месец, ще трябва да се съобразят с приетия през 2022 г. наръчник с правила на ЕС за онлайн съдържание или Закон за цифровите услуги (DSA), съобщава Politico.
Платформите за социални медии, които са на прицел, включват Facebook, Instagram, TikTok, X (бивш Twitter), YouTube, Snapchat, LinkedIn и Pinterest.
Онлайн пазарите Amazon, Booking, AliExpress, Zalando, Google Shopping, както и Wikipedia и Google Maps, също ще се сблъскат с новата регулаторна рамка. Новите правила ще се прилагат и за магазините за приложения на Google и Apple, както и за Google Search и Bing на Microsoft.
Компаниите ще трябва скоростно да премахват незаконно съдържание, като например снимки на сексуално насилие над деца, както и да оценяват и предлагат конкретни мерки за противодействие на основните рискове, които техните платформи представляват за обществото, включително разпространение на дезинформация и кибертормоз. Освен това, ще трябва да бъдат по-прозрачни по отношение на начина, по който функционират.
Европейската комисия ще може да налага глоби в размер до 6% от годишните глобални приходи на дадена компания.
В изключителни случаи на сериозно неспазване на правилата тя ще може временно да забрани на дадена технологична компания да работи в рамките на блока. Брюксел ще бъде подпомаган от национални контролни органи в страните, където се намират централите на компаниите в Европа, включително Ирландия.
Най-големите онлайн платформи и търсачки също ще трябва да плащат такса в размер до 0,05 % от глобалните си приходи, за да финансират работата на Комисията по правоприлагането.
Ето пет ключови задължения, които цифровите гиганти ще трябва да изпълнят съгласно новия правилник:
1. Премахване на незаконно съдържание
Компании като Facebook и TikTok ще трябва "бързо" да премахват незаконно съдържание. Както е определено в европейското и националното законодателство на ЕС – когато бъдат уведомени от националните органи или физически лица.
Онлайн платформите ще трябва да разполагат с ясни и лесни механизми, чрез които потребителите да сигнализират за съдържание, което според тях е незаконно.
Платформите ще трябва да отстраняват потребители, които често публикуват незаконно съдържание, но не преди да ги предупредят.
Онлайн пазари като Amazon и AliExpress ще трябва да положат "максимални усилия", за да проверяват своите потребители в опит да изкоренят незаконните продукти – от фалшиви луксозни стоки до опасни играчки.
Ако разберат, че потребителите са закупили незаконен продукт, ще трябва да ги предупредят или да публикуват информацията на своя уебсайт.
2. Без дезинформация и тормоз
Като безпрецедентна мярка онлайн платформите и търсачките ще трябва да предават на Комисията подробен годишен доклад за т.нар. системни рискове, които те представляват за европейците.
Компаниите от Snapchat до X ще трябва да определят как като алгоритмите, препоръчващи на хората съдържание и реклами, потенциално допринасят за разпространението на незаконно съдържание и кампании за дезинформация.
Те ще трябва също така да проверят дали техните платформи отварят вратата за кибертормоз, подкопават основни права като свободата на изразяване и оказват неблагоприятно въздействие върху психичното здраве на хората.
Ще трябва да приложат и мерки за ограничаване на установените рискове. Те могат да включват коригиране на алгоритмите; създаване на инструменти за родители, които да контролират какво виждат децата им и да проверяват възрастта на потребителите; етикетиране на съдържание като снимки или видеоклипове, които са генерирани от инструменти с изкуствен интелект.
Компаниите ще бъдат проверявани от ЕК, проверени изследователи и одиторски фирми. Последните ще преглеждат конкретно оценката и мерките, за да одобрят работата на компаниите или да направят допълнителни препоръки.
Платформите за социални медии и търсачките също ще трябва бързо да оценяват и адаптират услугите си, за да спрат разпространението на дезинформация или фалшиви новини в случаи на събития като природно бедствие, война или пандемия.
3. Власт в ръцете на потребителите
Големите онлайн платформи и търсачки ще трябва да имат лесно разбираеми условия, и да ги прилагат по "усърден, обективен и пропорционален начин".
Те ще трябва да информират потребителите, ако премахват съдържанието им, ограничават видимостта му или спират монетизацията му и да им казват защо.
Платформите, включително X на Илон Мъск, също ще трябва да предупреждават потребителите и да обясняват всяко спиране на достъпа (както в случая с журналистите, на които временно е забранен достъп до Twitter).
Потребителите ще имат право да оспорват решенията на платформите в извънсъдебни органи и накрая в съда.
Технологичните компании ще трябва да обяснят параметрите, които стоят зад препоръките на техните алгоритми за съдържание и да предложат поне една опция, която не препоръчва съдържание въз основа на личните данни на хората.
4. Край на някои таргетирани реклами
На платформите ще бъде забранено да таргетират хора с онлайн реклами въз основа на чувствителни лични данни, включително тяхната религия, сексуални предпочитания, здравна информация и политически убеждения.
Също така няма да им бъде позволено да събират лични данни на деца и тийнейджъри, за да им показват целеви реклами.
Ще бъдат забранени и т.нар. тъмни модели - манипулативни проекти, които подтикват хората да се съгласят с нещо, което всъщност не искат, като например да се съгласят да бъдат следени онлайн.
5. Прозрачна информация за начина на работа
На всеки шест месеца платформите ще трябва да се отварят и да предоставят дълго пазена информация, включително подробности за персонала, който модерира съдържанието им – като численост, опит и европейски езици, които говорят.
Те трябва да оповестят използването на изкуствен интелект за премахване на незаконно съдържание и процента на грешките в него.
Ще трябва да публикуват докладите си за оценка и одиторските си доклади как са ограничили сериозните рискове за обществото, включително заплахите за свободата на словото, общественото здраве и изборите.
Те ще трябва да разполагат с хранилище с информация за рекламите, които са били пуснати на техните платформи.
Регулаторните органи ще имат достъп до данните и алгоритмите на компаниите, ще могат да инспектират офисите им и да изискват поверителни бизнес документи. Проверените експерти също ще имат право на достъп до вътрешните данни на платформите за конкретни проекти, допълва Politico.