Войната между Израел и "Хамас" може да изправи европейската икономика пред нови предизвикателства - от сривове на енергийния пазар до приток на бежанци.

Това заяви пред Financial Times управителят на гръцката централна банка Янис Стурнарас, цитиран от БТА.

Конфликтът в Близкия изток "е вероятно да има стагфлационен ефект, ако се усложни", тъй като страните от еврозоната продължават да внасят голямо количество енергийни продукти, посочва Стурнарас. Петролът поскъпна на международните пазари след началото на въоръжения конфликт между Израел и "Хамас", припомня Reuters.

Като управител на гръцката централна банка Стурнарас е и член на Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), който определя нейната парична политика.

"Сътресенията в Близкия изток са изместили баланса при паричната политика" на ЕЦБ в посока, при която не би трябвало да бъдат продължени мерките за нейното затягане, допълва финансистът. По този начин той се обявява срещу продължаващото увеличаване на лихвените проценти и другите мерки на ЕЦБ за овладяване на високата инфлация, отбелязват икономисти.

Страхът от разширяване на конфликта в Израел вдига още цените на петролаАнализаторите очакват цените на петрола да достигнат 100 долара за барел в краткосрочен план

Съвсем друго мнение изразява Филип Лейн от Изпълнителния съвет ЕЦБ пред нидерландското финансово издание Financieele Dagblad, цитиран от БТА.

Според него, когато лихвите са рестриктивни (ниво на лихвения процент над равновесната му стойност в една икономика - бел. р.) тогава отслабва способността на компаниите да пренасят повишените си енергийни разходи върху потребителите.

"Историята ни учи, че когато търсенето отслабва, рентабилността се превръща в по-голям проблем за компаниите от желанието им да увеличават цените", мотивира се главният икономист на ЕЦБ.

Лихвеният процент от 4% ще има важна роля в процеса на свиване на инфлацията в еврозоната, според него, особено ако на хоризонта се задават нови повишения. В тази връзка, хората с фиксирани лихвени условия по своите ипотеки още не усещат ефектите от по-високите лихвени условия.

Той изрази и становище по централен за ЕЦБ проблем, какъвто е механизмът за пренос на паричната политика на централната банка върху реалната икономика - "щом най-после лихвите по спестяванията започнат да се вдигат, тогава на банките ще им се наложи да увеличат допълнително цената по заемите".

По-високи за по-дълго време: Инфлацията държи лихвените проценти на таванаВъзможни са още повишения на лихвите, ако се появят нови шокове

За ЕЦБ обаче бизнесът не е единственият виновник за инфлационните процеси в еврозоната, затова оттам следят с повишено внимание и процесите на трудовия пазар и по-конкретно тенденциите при колективните трудови договорки.

"Трябва да гледаме на постигнатите колективни трудови споразумения през 2023 г. като на догонващи високата инфлация през 2022 г. Но за да върнем инфлацията до 2%, ръстът на заплатите ще трябва да намалее през 2024 г.," обръща се Филип Лейн към синдикалните структури.

Главният икономист на ЕЦБ увери, че лихвените проценти ще останат значително над неутралното равнище за еврозоната толкова, колкото е необходимо.

И в случай на появата на широко обхватни и устойчиви инфлационни шокове, от ЕЦБ дават заявка, че са отворени към предприемането на допълнителни мерки.

"Смятаме, че инфлацията ще се върне до 2% през 2025 г., но дотогава има още много време," предупреди Лейн. "Само, когато сме напълно убедени, че целта е постигната, едва тогава ще може да преминем към нормализирането на политиката".

ЕЦБ обяви десето поредно увеличение на лихвените процентиВ безпрецедентната поредица от увеличения лихвените проценти скочиха от -0,5% през юни 2022 г. до рекордните 4%

На този фон, Евростат обяви данни за нивата на инфлацията в ЕС и Еврозоната през септември, съобщи БТА.

Инфлацията в Европейския съюз е отслабнала до 4,9% през септември, след като през август спадна до 5,9 на сто, отнесено към същия месец на миналата година.

Също на годишна основа, през септември инфлационният натиск в еврозоната е намалял, достигайки темп от 4,3% след 5,2% месец по-рано. През септември спрямо предходния месец инфлацията и в ЕС, и във валутната зона се е понижила до 0,3 на сто при 0,5 на сто, отчетени за август.

Данните разкриват, че в България потребителските цени, спрямо методологията на Евростат, са нараснали с 6,4% през септември в сравнение със същия месец на 2022 г.

През август беше регистриран по-солиден ръст - със 7,5%. Така през миналия месец ниво на инфлацията в страната ни е било най-ниското от ноември 2021 г., когато бе 6,3%.

Годишната инфлация у нас се забавя до 6,3% през септемвриИнфлацията у нас за септември е -0,1% спрямо предходния месец

С по-голяма годишна инфлация от България в ЕС през септември са Унгария (+12,2 на сто), Румъния (+9,2 на сто) и Словакия (+9 на сто), Чехия (+8,3 на сто), Хърватия (+7,4 на сто), Полша (+7,7 на сто), Словения (+7,1 на сто), което отрежда на страната ни осмото място сред страните с най-голяма инфлация в ЕС.

Също така на месечна основа през септември родните потребителски цени са намалели - с 0,3 на сто, след като през август отчетоха нарастване с 0,5 на сто.

Спрямо методологията на НСИ годишната инфлация в България се забавя до 6,3 на сто през септември. На месечна база родните потребителски цени са намалели с 0,1 на сто, съобщи институтът по-рано през седмицата.

Единствената страна, в която се е наблюдавало намаление на потребителските цени през септември е била Нидерландия (-0,3 на сто), а Дания (+0,6 на сто) и Белгия (+0,7 на сто) са били с най-нисък ръст на цените. На другия край на скалата с най-голяма годишна инфлацията е била Унгария (+12,2 на сто), Румъния (+9,2 на сто) и Словакия (9 на сто).

В сравнение с август годишната инфлация през миналия месец се е понижила в 21 страни членки, запазила е нивото си във Франция (+5,7 на сто) и е била нагоре в 5 страни.

През септември с най-значителен принос за годишната инфлация в еврозоната е бил сектора на услугите (+2,05 процентни пункта, п.п.), следван от секторите "храни, алкохол и тютюн" (+1,78 п.п.), "неенергийни промишлени стоки" (+1,06 п.п.) и "енергия" (-0,55 п.п.).