Заплатите в Букурещ са с 50% по-високи, отколкото в останалата част на Румъния
Средната заплата в Букурещ е най-малко с 50% по-висока, отколкото в останалата част на страната, а що се отнася до ръководни позиции, разликата е още по-голяма, казва Камелия Станкулеску, мениджър на местния офис на Manpower - една от най-големите фирми за набиране на персонал в Румъния, цитирана от изданието Ziarul Financiar.
В днешно време е почти невъзможно да се наеме неквалифициран персонал в Букурещ за минималната заплата, (120 евро или 360 леи) казва Станкулеску.
Разликата в заплащането в Букурещ и провинцията не е така голяма в сфери като информационните технологии, например.
Разликата между минималната и максималната заплата, в сравнение с Букурещ, е огромна.
Един мениджър в сферата на производството в Букурещ печели средно между 1 000 и 1 500 евро на месец, докато в други градове на същата позиция заплащането е средно между 700 и 1 200 евро, казва още Станкулеску.
Ръстът на заплатите в развитите райони е около 25%, като той е най-висок при компании, които доскоро са поддържали ниво под средното и сега коригират политиката си в съответствие с пазара.
Докато през 90-те за една позиция кандидатстваха десетки хора и всички те добри кандидати, днес работодателите могат да избират между двама-трима. Станкулеско обяснява този факт с това, че броят на инвеститорите се е увеличил, докато населението си остава същото.
При сегашните обстоятелства някои кандидати имат доста нереалистични очаквания. Лесно е като завършваш колеж да си кажеш: „Искам до две години да съм топ мениджър.” Първо трябва самият ти да станеш добър специалист, след това ще можеш да ръководиш другите. Да си мениджър и да си шеф вече не е едно и също нещо, защото да координираш хората и да ги ръководиш са различни неща, казва още Станкулеску.
Преди 15 години компаниите за набиране на персонал се появиха за пръв път в страната, като те се занимаваха само с ръководни кадри.
В началото на 90-те компаниите започнаха „да инвестират в хората” - от най-долното стъпало на работната стълбица до най-горното, защото осъзнаха, че всички позиции в едно предприятие са „стратегически” и за да бъде успешна компанията трябва всички в нея, на всички нива, да си вършат работата максимално добре.