Терористичната атака в Барселона доведе до необичайни прояви на единство между испанското правителство и регионалните власти в Каталония. Да видим колко ще издържи.

След като джихадисти избиха хора на известната улица Ла Рамбла и в крайбрежния град Камбрилс - за момента жертвите са 15, премиерът Мариано Рахой и президентът на Каталония Карлес Пучдемон се появиха заедно три пъти, за да почетат паметта на жертвите и да координират операциите на службите за сигурност.

Двамата лидери обичайно са в конфликт заради плановете на Каталония да проведе референдум за независимост на 1 октомври, пише списание Politico. Рахой обеща да предотврати вота с всички законови средства.

Те обаче се постараха да подчертаят единство и сътрудничество в борбата с тероризма. Нито един високопоставен политик и от двете страни не използва открито атентатите, за да извлече политическа изгода – в подкрепа на независимостта или на единството.

И все пак има малки разлики в публичното говорене на Рахой и Пучдемон, което отразява скрито напрежение. След атентатите испанският премиер говори за „болката на испанската страна“ и не спомена Каталония нито веднъж. Пучдемон не спомена Испания нито веднъж в публичните си изявления, а многократно говори за Каталония като за страна.

Испанското правителство подчерта значението на националната сигурност и разузнавателните служби в управлението на кризата и ролята на съдията от националния съд, ръководещ разследването. Каталонският кабинет, от своя страна, изтъкна работата на регионалната полиция, която разследваше атентатите на терен.

Търкания се появиха и в публичната комуникация на двете правителства - най-очевидното беше в събота, когато испанският вътрешен министър Хуан Игнасио Соидо заяви, че терористичната клетка била „на практика...напълно разбита“.

Само няколко минути по-късно той беше опроверган от говорителя на каталонската регионална полиция Алберт Олива. „Ние ще обявим окончателния резултат от разследването, когато счетем, че клетката е напълно разбита“, каза той.

Представител на кабинета на Рахой заяви, че сътрудничеството между двете страни е било „добро“. Но съветник на каталонския вицепрезидент Ориол Жункерас го определи като „студено“ и „базово“, изтъквайки, че Рахой се е появил в Барселона късно в деня на атентата.

Противоположни гледни точки

Официални представители и на двете страни изглежда са си извлекли различни и противоположни поуки от атентатите. Докато представител на кабинета на Рахой заяви, че атентат като този трябва да промени политическите „приоритети“, имайки предвид стремежа на каталонското правителство за отцепване, каталонски представител каза, че местните власти са доказали, че могат да се справят сами с подобно предизвикателство.

Феран Касас от дигиталното издание Nació Digital заяви, че политиците се въздържат да се отправят взаимни критики, защото се страхуват, че това може да им се отрази политически след такава трагедия.

Пау Мари-Клосе, преподавател по социология от университета в Сарагоса, допълни, че „политиците на фронтовата линия“ в Испания са научили урока си от бомбените атентати срещу влаковете в Мадрид през 2004 г., при които загинаха 192 души.

Тогавашното консервативно правителство, оглавено от Хосе Мария Аснар, опита да обвърже атентатите с вътрешния баски тероризъм. Стратегията имаше негативни резултати и наследникът му Рахой беше победен от Хосе Луис Родригес Сапатеро от Социалистическата партия на изборите три дни след атентата.

Мари-Клосе обаче е скептичен, че привидното примирие между привържениците на единството и на независимостта и между правителствата в Мадрид и Барселона може да издържи дълго време. Поведението на политици на по-ниски позиции и на коментатори в медиите в последните няколко дни са го убедили, че трагедията ще „бъде използвана брутално в идните седмици“.

В петък - ден след атентатите, най-големите испански вестници El Pais и El Mundo призоваха каталонското правителство да се откаже от стрежема си за отделяне и да се съсредоточи върху сигурността на гражданите си.

Пучдемон отговори в радио интервю, като заяви, че е „отвратително“ да се прави връзка между терора и процеса на независимост, като допълни, че приоритет на правителството му е да окаже подкрепа на жертвите и да залови извършителите.

Някои коментатори и политици, подкрепящи единството, критикуваха каталонски официални представители, че са давали пресконференциите си на каталан, а не на испански, а други изразиха възмущението си от вътрешния министър на Каталония Жоаким Форн, че е разграничил каталонските от испанските граждани при изброяването на жертвите на атентата в телевизионно интервю.

PR победи

В лагера на независимостта главният прессекретар на Пучдемон Пере Мари определи срещата на германския и френския външен министър, които пристигнаха в Барселона след атентата с каталонския им колега Паул Ромева, като PR победа. „Те казаха, че няма да имаме международни отношения. Че никой няма да ни приеме“, написа Марти в Twitter. По-късно той изтри съобщението.

Международните медии също си навлякоха критики. Директорът на отдел „Международни комуникации“ в каталонското правителство Жоан Мария Пике упрекна британския вестник Telegraph, че е пуснал анимационно филмче, в което бик спира микробус, напомняйки за атентата в Барселона.

„Това е Каталония и бикоборството е забранено в тази страна. Най-погрешната и почиваща на стереотипи анимация от години“, написа той в Twitter.

Ако конфликтът между Мадрид и Барселона се задълбочи, двете страни могат да впрегнат много муниции в опасната игра на взаимни обвинения.

Каталонското правителство многократно поиска от Мадрид да включи регионалната полиция в механизмите по обмен на информация с международни разузнавателни служби, като Европол. Мадрид прие молбата едва наскоро и в момента на атентатите миналата седмица все още не я беше привела напълно в действие.

Испанското вътрешно министерство препоръча също така кметствата в градовете да установят пунктове за проверка в чувствителни и оживени части, така че на терористите да им е по-трудно да нанесат удар. Барселона нямаше подобна защита на Ла Рамбла.

На последно място, разследването показа слабости в системата за сигурност, като криминалното досие на имама, смятан за мозъка на заговора. Каталонските власти заявиха, че не са знаели за него.

Освен това на полицията отне много време да свърже експлозията в къща в Алканар, където бяха открити над 100 газови бутилки, с терористичната клетка.

„Да видим какво ще се случи в идните часове. Политиците опитват да предотвратят загубата на контрол над нещата, но се съмнявам, че това може да се случи в момент на такова напрежение между двете правителства“, казва Мари-Клосе.