Бразилски съд нареди на 17 служители на Chevron и Transocean да предадат паспортите си и им забрани да напускат страната, докато властите подготвят наказателните им обвинения във връзка с петролния разлив край бреговете на страната.

Постановлението на съдия Вламир Коща Магаляеш усили главоболията на Chevron в Бразилия, които започнаха още през ноември, посочва "Ню Йорк Таймс". Тогава властите откриха изтичане на петрол край офшорен обект, управляван от щатския гигант. Прокуратурата вече е готова с гражданското си дело и ще търси обезщетения от 20 млрд. реала, или 11,2 млрд. щатски долара.

Проблемите на компанията от последните месеци сочат огромния риск, свързан с плановете на властите да отпушат богатите офшорни нефтени находища. Ако Бразилия изпълни амбициозните си цели до 20-те години, тя ще застане редом до най-големите износителки на петрол, включително Иран и Венецуела.

Но за целта са необходими оператори, които да източват петрол при крайно предизвикателни офшорни условия. Позовавайки се на издънката на BP от 2010 г. в Мексиканския залив, бразилските власти твърдят, че е необходимо да се изготвят тежки наказания на Chevron и останалите фирми, за да се предотвратяват подобни инциденти.

Но Chevron – чуждестранната компания с най-мащабни операции в Бразилия, наскоро настоя, че отговорът на властите за ноемврийския разлив, който бе нищожен спрямо този на BP, е бил "пресилен". "Никога не съм виждал толкова малък разлив и реакция от такъв мащаб", изтъкна Али Мошири – ръководител на Chevron в Латинска Америка.

Тези изявления обаче не бяха приети присърце от обществото. Властите обвиниха гиганта в лъжа относно ноемврийския инцидент. А медиите обсипаха с критики Джордж Бък – ръководителят на фирмените операции, след като той и Мошири бяха извикани в бразилския конгрес във връзка с петното, където използваха преводач.

Днес Бък, който е гражданин на САЩ, няма право да напуска Бразилия и по всичко личи, че ще води свирепи битки в съда в близкото бъдеще. Както и останалите служители на Chevron и Transocean.

Съдия Магаляеш издаде заповедта си по разпореждане на федерален прокурор. "Няма съмнение, че излизането на тези хора от страната ще създаде значителен риск за разследването", подчерта той.

Според редица прокурори, наказателните обвинения, свързани с престъпленията на Chevron към околната среда, може да гарантират по 20 години затвор на всеки от служителите. Говорителят на гиганта Кърт Глаубиц неотдавна съобщи в комюнике, че "компанията и персоналът й ще се подчинят на всяко юридическо решение". Но "ще защитаваме както нея, така и служителите й", побърза да напомни Мошири. Колегата му от Transocean Гай Кентуел обаче не пожела да коментира пред медиите.

"Не можем да си позволим нито един разлив, било то малък", заяви Мария дас Грацяш Фостър – изпълнителен директор на Petrobras. "Работим така, че да имаме нулеви разливи. Говоря за абсолютно никакви", изтъкна още тя.

Наблюдението на офшорните обекти и работата на Chevron след ноемврийския разлив се разгърна. Бразилия остава по-отворена за чуждестранните компании спрямо останалите производителки на петрол като Мексико и Саудитска Арабия и в Chevron са напълно ясно с това. Но Бразилия създаде далеч по-затегнат държавен контрол над петролната индустрия, като осигури на Petrobras доминираща роля в новите райони.

Полиците освен това започнаха оспорвана дискусия за разпределението на средствата от добива на петрол. Докато населението на страната расте, щатът Рио де Жанейро, който е център на държавната енергийна индустрия, се опитва да задържи големия си дял от печалбите. Рио е на път да загуби милиарди, ако средствата се разпределят между 26-те щата.

"Този инцидент е доказателство, че щатите производители трябва да имат по-голям дял от печалбите", подчерта губернаторът на Рио Серхио Кабрал.