Режимът в Еритрея често е описван като един от най-репресивните в Африка.

Гражданите на тази държава, разположена на Сомалийския полуостров, са лишени от основни политически и религиозни права, а технологичните постижения, достъпни за целия свят от десетилетия, там се приемат за лукс или изобщо липсват, пише BBC.

Еритрея се управлява от еднопартийна система, начело на която стои президентът Исаяс Афверки. Той е първият и единствен държавен глава на страната от обявяването на нейната независимост от Етиопия през 1993 г.

В Еритрея опозиционните партии и частните медии са забранени, критиката на властта се наказва със затвор, а наборната военна служба е задължителна за всички лица, навършили 18 години. Страната разполага с третата най-многочислена армия в Африка, след Египет и Мароко.

Липсата на политическа и икономическа свобода е основният двигател за масовата емиграция от африканската държава. Еритрея е деветият най-голям източник на бежанци в света, като само през 2018 г. от страната са емигрирали над половин милион души. За последните пет години броят им е над 2 милиона.

Не е ясно какъв е броят на населението в Еритрея, тъй като правителството не е извършвало официално преброяване от обявяването на независимостта на страната. Но по данни на ООН жителите на африканската държава са около 3.5 милиона, 500 000 от които живеят в столицата Асмара.

Държавната компания EriTel е единственият доставчик на телекомуникационни услуги в Еритрея. Качеството им обаче е лошо, а по данни на Международния телекомуникационен съюз само 1% от населението на страната има достъп до интернет.

СИМ картите се считат за истински лукс, а единственият начин гражданите да се сдобият с тях е чрез подаване на молба до държавната администрация.

Но дори да имате СИМ карта, няма да можете да общувате в социалните мрежи, защото в Еритрея няма мобилен интернет. Единственият начин за достъп е през локалните WiFi мрежи, но скоростта е изключително бавна.

Когато местните все пак се осмеляват да комуникират със света през платформи, като Facebook и Twitter, те използват виртуални IP адреси, за да избегнат контрола на държавната цензура.

Поради липсата на СИМ карти много хора в Еритрея все още използват уличните телефони като основен канал за комуникация.

В Еритрея има ограничение за сумите, които хората могат да теглят в брой от банковите си сметки. Дори да притежават милиони накфа (еритрейската парична единица), те могат да теглят само по 5000 на месец (около 330 щатски долара).

Изключения се правят единствено за сватбите, които обикновено са съпътствани от пищни церемонии, чиято цена е доста по-висока.

Един от жителите на столицата Асмара разказва пред BBC, че за да си купи стара Toyota Corolla, произведена през 1986 г., е трябвало да тегли по 5000 накфа в продължение на 11 месеца, за да плати на продавача половината от сумата. Останалата част е преведена по банков път.

Заради ограниченията на кешовите разплащания, в Еритрея няма нито един банкомат.

Африканско земеделие: Много земя, малко хораМоже ли африканският континент да се превърне в хранителната банка на света?


Държавният канал Eri-Tv е единствената телевизия в Еритрея, която е и офицалният информационен орган на властта. Хората, които имат сателитни чинии, обаче могат да гледат и чуждестранни канали, включително и такива, поддържани от местни дисиденти, емигрирали в чужбина.

Освен с липсата на медии, Еритрея не може да се похвали и с кой знае колко развита индустрия. В страната има само една пивоварна, която е построена от италианския инженер Луиджи Мелотия през 1939 г., когато Еритрея все още е италианска колония.

Доскоро заведенията са имали право да сервират само по две бири на клиент. Затова любителите на пивото са водели със себе си приятели, които не пият, за да могат да се възползват и от тяхната "квота".

Преди няколко месеца обаче пивоварната е разширила капацитета си и в момента предлага достатъчно количество за местния пазар. Но така или иначе, в баровете все още се сервира само една марка.

Еритрея разполага и с една-единствена железопътна линия, която също е построена по времето на италианското управление.

Младите хора в Еритрея не могат да напуснат страната, преди да са отбили военната си служба, защото дотогава нямат право да получат официален паспорт. Но дори и да имат такъв, ако искат да напуснат страната официално, трябва да получат изходна виза, която се издава от държавната администрация.

Повечето емигранти предпочитат да пресекат границата нелегално и да предприемат опасното пътуване през пустинята Сахара и Средиземно море, за да потърсят убежище в някоя европейска държава. Много от тях намират смъртта си по пътя.

Столицата на Еритрея обаче може да се похвали с редица архитектурни забележителности. През 30-те години на миналия век италианският фашистки диктатор Бенито Мусолини е искал да я превърне в африканския "малък Рим". Зелените булеварди и модернистичните сгради в Асмара са спомен за колониалното минало на страната.

Градът принадлежи към световното културно наследство на ЮНЕСКО.