Африканско земеделие: Много земя, малко хора

През по-голямата част от своята история Субсахарска Африка е страдала от липса на население, а не на обработваеми площи. Това е основната причина за слабото развитие на земеделието в тази част на света, пише The Economist. 

 

Проучване на Световната банка от 2011 г. показа, че регионът разполага с около 200 милиона хектара, подходящи за земеделска обработка, които не се използват за нищо. Това е почти половината от цялата обработваема площ в света и повече от култивираната земя в Северна Америка. 

 

Целият този недокоснат потенциал предизвиква интереса на инвеститорите, като някои изследователи дори изказват смелото предположение, че Африка може да се превърне в основен глобален източник на земеделска продукция.

Реалността обаче далеч не е толкова розова, а предизвикателствата пред африканските фермери са изключително сериозни, пише още изданието. 

 

По-голямата част от свободните земеделски площи са разпределени основно в няколко по-големи държави. Сред тях са Судан и Демократична република Конго. В гъстонаселените райони (с повече от 100 жители на квадратен километър) през последните десетилетия върви процес на раздробяване на земеделските стопанства. От 70-те години на миналия век до наши дни средният им размер се е свил с около една трета. 

 

Африканският континент всъщност е нетен вносител на хранителни продукти и то на фона на увеличаващото се население. Прогнозите сочат, че до 2050 г. то ще нарасне двойно. Всичко това води до ескалация на напрежението и дори до открити конфликти, като този в Нигерия, където въоръжените сблъсъци между земеделци и животновъди отнеха хиляди животи. Песимистите са на мнение, че се задава много по-дълбока криза. 

 

Въпреки това има и положителни примери. Замбия, например, е държава с два пъти по-голяма територия от Германия, но с население по-малко от това на Холандия. Германска компания вече е придобила над 40 000 хектара обработваеми земи в страната, за да отглежда царевица и соя. Правителството пък прави опити за привличане и на други чуждестранни инвеститори в сектора. 

 

И докато на картата по-голямата част от земеделските площи в Африка изглеждат занемарени, то на терен нещата не винаги стоят по този начин. Понякога тези земи се използват за пасища, за отглеждане на фураж или пък за лов на дивеч. А обитателите им се оказват изненадани, когато бъдат обявени за натрапници, тъй като са извършвали тези дейности в продължение на десетилетия.

В Уганда много хора, които са избягали по време на гражданската война, сега се завръщат по домовете си, само за да научат, че пасищата и нивите им вече са "разпределени" между генералите, едрия бизнес и останалите играчи, близки до властта. 

 

Съществува и друг проблем, който също не е за пренебрегване. Около една десета от земеделските площи в Африка са собственост на големи мултинационални корпорации и се използват за производство на биогорива, дървен материал и други технически култури, които не са предназначени за хранителната индустрия.

Увеличава се и делът на средните по размер ферми - тези с площ от 5 до 100 хектара, които много често са собственост на държавните служители с дебели политически връзки. Статистиката обаче показва, че мнозинството от тях не се занимават сериозно с фермерска дейност, а площите на много от стопанствата с по над 20 хектара пустеят. 

 

В същото време малките земеделци обработват дребните си парцели толкова интензивно, че за кратко време успяват да съсипят плодородните почви. Причината за това е, че голяма част от населението е съсредоточена около основните пътни артерии и големите градове. 

 

Всичко това прави ситуацията изключително сложна. От една страна, прилагането на съвременни методи в обработката на земята и използването на по-качествени торове и препарати безспорно биха могли да доведат до много силен ръст в африканското земеделие.

От друга обаче, механизираните ферми не могат да осигурят толкова работни места, колкото традиционните местни стопанства. Повечето африканци все още живеят извън градовете, а животът в тези региони е толкова труден, че обезлюдаването им върви с темпове, каквито не се наблюдават на никое друго място по света.