Най-големите радиационни аварии и катастрофи в световната история подреди РИА Новости.

Първите най-сериозни радиационни аварии са възникнали при употреба на ядрени материали за първите атомни бомби.

1 септември 1944 г. в САЩ, Щата Тенеси. В националната лаборатория Оук-Ридж, при опит да се прочисти тръбата на лабораторно устройство за обогатяване на уран, става взрив на уранов хексафлуорид, което води до образуването на опасното вещество - флуороводородна киселина. Петимата, намиращи се по това време в лабораторията, са пострадали от киселинни обгаряния и от вдишване на радиоактивни и киселинни изпарения. Двама от тях загиват, останалите получават сериозни травми.

Първата тежка радиационна авария в СССР се случва на 19 юни 1948 г., още на следващия ден, след като е задействан в пълен капацитет атомният реактор за производство на оръжеен плутоний (обект „А" на комбината Маяк в Челябинска област). Поради недостатъчно охлаждане на няколко уранови блока става локален синтез с обкръжаващия графит, така нар. „коза". В продължение на девет дена „закозилият се" канал се разчиства ръчно с дрелки. При отстраняване на аварията е облъчен целият мъжки персонал на реактора, както и войниците от строителния батальон, привлечени за ликвидиране на аварията.

На 3 март 1949 г. в Челябинска област, заради масово изтичане на високоактивни течни радиоактивни отпадъци от комбината Маяк в р. Теча, на облъчване са изложени 124 хил. души от 41 населени места. Най-голяма доза радиация са поели 28 100 души, населяващи крайбрежните населени пунктове край р. Теча (средна индивидуална доза - 210 мСв). При някои от тях са регистрирани случаи на хронична лъчева болест.

На 12 декември 1952 г. в Канада става факт първата в света сериозна авария на атомна електроцентрала. Техническа грешка на персонала на АЕЦ Чaлк Ривър (щата Онтарио) води до прегряване и частично разтопяване на активната зона. Хиляди кюри радиация изтича във външната среда, а около 3 800 куб. м радиоактивно замърсена вода се оттича директно в земята, в малки резервоари, недалеч от р. Отава.

„Човешкият фактор" е причината за авария в американския експериментален реактор EBR-1 (щата Айдахо, САЩ) на 29 ноември 1955 г. При експеримент с плутоний, поради грешни действия от оператора, реакторът се самозапалва, изгаряйки 40% от активната му зона.

На 29 септември 1957 г. се случва аварията, известна като „Кищимската" (заради разположения в близост гр. Кищим), която се смята за най-сериозната преди Чернобил. В хранилище на радиоактивни отпадъци от ПО Маяк в Челябинска област експлодира резервоар, съдържащ 20 млн. кюри радиация. Специалистите оценили мощността на взрива със 70-100 т. в тортилов еквивалент.

Радиоактивният облак от взрива надвиснал над Челябинска, Свердловска и Тюменска област, образувайки известната като източноуралска радиоактивна следа с площ от над 20 хил. кв. км.

В зоната, където дозата на облъчване в първия ден варира от няколко десетки до няколко стотици рентгена на час, отиват пожарникарски и военни части, полк от строителни войски и затворници. Евакуацията започва едва 10 часа след аварията, когато е получено и разрешение от Москва. Хората са изведени от опасната зона с открити машини или пеша в строй. Всички те са подложени на санитарни грижи и са преоблечени в чисти дрехи. Въпреки това радиоактивните вещества вече са били проникнали толкова дълбоко в кожата, че манипулацията не дава никакви резултати. Пострадалите са над 5 хил. човека.

В отстраняването на последиците от аварията в периода 1957 - 1959 г. участват между 25 и 30 хил. военнослужещи. В съветски времена катастрофата е засекретена.

На 10 октомври 1957 г. в Уиндксейл, Великобритания, става голяма авария на един от двата реактора за производство на оръжеен плутоний. Заради допусната експлоатационна грешка, температурата на горивото в реактора се увеличава рязко, довеждайки до пожар в активната зона, продължил 4 дни.

Повредени са 150 технологични канала, което довело след себе си до изхвърлянето на радионуклиди. Общо изгарят към 11 т. уран. В резултат са замърсени са обширни области от Англия и Ирландия, а радиоактивният облак достига Белгия, Дания, Германия, Норвегия.

През април 1967 г. ПО Маяк става отново поле на поредния радиационен инцидент. Езерото Карачай, който използвал комбинатът за изхвърляне на течните радиоактивни отпадъци, рязко се пресушило, при което се оголват 2-3 хектара крайбрежна ивица и 2-3 хектара от дъното на езерото. С помощта на вятъра отложените наноси по дъното на оттеглилия се воден участък е разпръснат радиоактивен прах с активност около 600 Ku. Замърсена е територия от 1 800 кв. км, обитавана от около 40 хил. души.

През 1969 г. става авария с подземния ядрен реактор в Люцерн (Швейцария). Пещерата, в която се намирал реакторът и заразена с радиоактивни частици, била зазидана завинаги. Същата година се случва и авария във Франция - в АЕЦ „Свети Лаврентий" се взривява пуснат реактор с мощност 500 мВт. Причината е грешка на оператор по време на нощна смяна.

На 18 януари 1970 г. се случва радиационна катастрофа в завода „Красное Сормово" (Нижни Новгород). По време на строителството на атомната подводница К 320 неоторизирано е задействан реакторът, който работи на пълна мощност около 15 секунди. В резултат на случилото се, зоната на цеха, в който се строи съдът, е радиоактивно заразен.

В него са се намирали около 1000 работници. Разпространението на радиоактивността е избегнато, заради закриването на цеха. Същият ден мнозина се прибрали по домовете си, без да са получили необходимата медицинска помощ. Шест от жертвите са откарани в болница в Москва. Трима от тях умират след седмица с диагноза остра лъчева болест, а другите се подписали, че ще пазят случилото се в тайна за 25 години.

Основните дейности по отстраняване на последиците от аварията продължили до 24 април 1970 г. В тях участват хиляди души. Към януари 2005 г. от тях живи са 380 души.

Седемчасовият пожар през 22 март 1975 г. на реактора в АЕЦ Браунс Фери в САЩ (щата Алабама) струва 10 млн. долара. Аварията е също дело на човешка грешка, като АЕЦ-ът е изведен от строя за година.

Най-сериозният инцидент в атомната енергетика на САЩ е аварията в АЕЦ Тримейл Айлънд - щата Пенсилвания, случил се на 28 март 1979 г. В резултат на серия пробиви в оборудването и груби грешки от страна на операторите, във втория енергоблок на АЕЦ-а настъпва топене на 53% от активната зона на реактора.

В атмосферата попадат инертните радиоактивни газове - ксенон и йод. Освен това в р. Сукуахана се изтичат 185 куб. м слаба радиоактивна вода. От района, под радиационно влияние, са евакуирани 200 хил. човека.

В нощта на 25 срещу 26 април 1986 г. става реалност най-голямата ядрена авария в света - тази с четвърти блок на Чернобилската АЕЦ (Украйна), където частично е разрушена активната зона на реактора и освобождаване на фрагменти на разделяне извън зоната.

Според експерти аварията е в резултат на опити да се проведе експеримент по извличане на допълнителна енергия по време на работа на основния реактор. В атмосферата са изхвърлени 190 т. радиоактивни вещества. Осем от 140-те т. радиоактивното гориво на реактора се оказали във въздуха. Вследствие на пожара други опасни вещества продължават да напускат реактора, като пламъците горяли почти две седмици.

Хората в Чернобил били подложени на 90 пъти по-голямо облъчване от бомбандираните в Хирошима. Няколко дена по-късно радиационният облак достига и България.

На 30 септември 1999 г. се случва най-голямата авария в историята на атомната енергетика на Япония. В завода за производство на гориво за АЕЦ в научния град Токаймура (префектура Ибараки), заради грешка на персонала, започва неуправляема верижна реакция, продължила 17 часа. Облъчени са 439 души, а 119 от тях получават доза, която надвишава в пъти дневно допустимите стойности. Трима служители получават критична доза облъчване, двама от тях умират.

На 9 август 2004 г. става авария в АЕЦ Михама, разположен на 320 км., западно от Токио на о. Хонсю. В турбината на третия реактор имало мощно изпускане на пара с температура около 200 градуса по Целзий. Намиращите се в близост служители на АЕЦ-а получават в сериозна степен обгаряния.

В момента на аварията в зданието, където е разположен третият реактор, се намирали около 200 души. Не са открити следи на оттичане на радиоактивни материали. Загиват четирима, сериозно пострадалите са 18. Аварията е сред най-сериозните по брой жертви в АЕЦ в Япония.