Икономическата суперсила на Китай: Невиждан спад от ерата на Мао насам
„Десетилетният период на огромен растеж на китайската икономика най-накрая приключи“, пише в анализ за Financial Times Ручир Шарма, инвеститор и председател на Rockefeller International.
Твърдението му се базира на факта, че втората по големина икономика в света вече участва с по-малък дял в световния БВП.
"Историческият обрат във възхода на Китай като икономическа суперсила е налице. Най-голямемият подем през последния половин век може би е приключил", допълва той.
След стагнация при Мао Дзедун през 60-те и 70-те години на миналия век, Китай се отваря към света през 80-те години на миналия век – и започва да се развива през следващите десетилетия.
Делът на страната в световната икономика нараства почти десетократно от под 2% през 1990 г. до 18,4% през 2021 г. Никоя нация не се е издигала толкова бързо, отбелязва Шарма.
Тогава започва обратът. През 2022 г. делът на Китай в световната икономика леко се свива. Тази година той ще се свие по-чувствително - до 17%. Този двугодишен спад от 1,4% е най-големият от 60-те години на миналия век, пише инвеститорът.
Тези числа са в „номинални“ долари - некоригирани спрямо инфлацията - мярката, която улавя най-точно относителната икономическа сила на страната. Китай се стреми да си върне имперския статут, който е имал от 16-ти до началото на 19-ти век, когато делът му в световното икономическо производство достига връх от една трета, но тази цел може да се изплъзва, пише Шарма.
"Спадът на Китай може да пренареди света", добавя той.
Анализаторът добавя, че 5 страни - Индия, Индонезия, Мексико, Бразилия и Полша - ще допринесат за половината от приноса на нововъзникващите пазари, като нарича това "поразителен знак за възможни предстоящи промени в лидерството".
Намаляващият дял на Китай в световния БВП в номинално изражение не се основава на независими или чуждестранни източници, отбелязва още авторът, допълвайки, че номиналните стойности се публикуват като част от официалните данни на страната за БВП.
Една от причините това да остане до голяма степен незабелязано е, че повечето анализатори се фокусират върху растежа на реалния БВП, който е коригиран спрямо инфлацията. Като се адаптира креативно към инфлацията, Пекин успява да докладва, че реалният растеж стабилно върви към официалната цел, която сега е около 5%, посочва председателят на Rockefeller International. Това на свой ред изглежда потвърждава всяка официалната история за „източния възход“. Но реалният дългосрочен потенциален темп на растеж на Китай - сборът на новите работници, навлизащи на пазара на труда, и продукцията на работник - реално е около 2,5%, коментира Шарма.
Продължаващият спад на новородените в Китай вече е намалил дела на страната от световното население в трудоспособна възраст от 24% връх до 19%, като се очаква да спадне до 10%а през следващите 35 години. С намаляващия дял на работниците, по-малкият дял от световния растеж е почти сигурен, пише анализаторът.
Освен това през последното десетилетие дълговете на Китай са исторически високи за развиваща се страна.
Това забавя растежа на производителността, измерена като продукция на работник. Тази комбинация – по-малко работници и анемичен ръст на производството на работник – ще затрудни в крайна сметка Китай да започне да си възвръща дял в световната икономика, посочва още Шарма.
В номинално изражение в долари, БВП на Китай е на път да спадне през 2023 г. - за първи път след голямото обезценяване на юана през 1994 г. Като се имат предвид ограниченията пред растежа на реалния БВП, през следващите години Пекин може да възвърне глобалния си дял само със скок в инфлацията или в стойността на юана - но нито едно от двете не е вероятно.
Китай е една от малкото икономики, страдащи от дефлация, и също така е изправена пред срив в имотния сектор, подхранван от дългове, което обикновено води до обезценяване на местната валута.
Инвеститорите изтеглят пари от Китай с рекордно темпо, което увеличава натиска върху юана. Чужденците са намалили инвестициите в китайски фабрики и други проекти с 12 милиарда долара през третото тримесечие – първият подобен спад, откакто се води статистика.
Местните, които често бягат от проблемния пазар преди чужденците, също напускат. Китайските инвеститори правят външни инвестиции с необичайно бързи темпове и обикалят света за сделки с недвижими имоти, коментира анализаторът на FT.
Президентът на Китай Си Дзинпин неведнъж е изразявал увереност, че историята се променя в полза на страната му и нищо не може да спре нейния възход.
Срещите му с Джо Байдън и главните изпълнителни директори на САЩ на срещата на върха миналата седмица в Сан Франциско наистина намекнаха за умереност или поне за признание, че Китай все още се нуждае от чуждестранни бизнес партньори.
Без значение обаче какво прави Си, делът на страната му в глобалната икономика вероятно ще намалее в обозримото бъдеще.
"Светът вече е пост китайски", заключва Ручир Шарма.