Икономическите проблеми на Путин преди изборите: Много, но преодолими
Владимир Путин се готви да бъде преизбран за президент на Русия, въпреки проблемите, причинени от недостига на работна ръка, инфлацията и високите лихвени проценти, пише в анализ по темата Reuters.
Парламентът на страната официално определи датата на президентските избори за 17 март 2024 г.
На церемония в Кремъл днес Путин официално заяви, че ще се кандидатира за нов шестгодишен мандат. Той остава на президентския пост в Русия по-дълго от всеки друг управник след Йосиф Сталин, надминавайки дори 18-годишния мандат на Леонид Брежнев, посочва Reuters.
По-рано Путин заяви, че се очаква икономиката да нарасне с 3,5 % през тази година. Резултатите показват, че фокусираната върху износа руска икономика, която възлиза на 2,2 трилиона долара, се справя с вълната от санкции по-добре, отколкото Москва и Западът очакваха, отбелязва агенцията.
От решаващо значение е, че Западът не успя да ограничи ефективно приходите на Русия от петрол.
Страната пренасочи износа към дестинации като Китай и Индия и използва непрозрачната собственост на т.нар. флотилии от кораби в сянка, за да заобиколи ограниченията на Запада за цените на петрола.
През ноември приходите от енергоносители са допринесли за бюджета на Русия с 961,7 млрд. рубли (10,41 млрд. долара), докато през януари те са били едва 425,5 млрд. рубли.
С възстановяването на приходите от петрол основното вътрешно предизвикателство пред Путин остава справянето с острия недостиг на работна ръка заради военната мобилизация и емиграцията на стотици хиляди граждани след нахлуването на Русия в Украйна.
Други икономически проблеми, като слабата рубла, високата инфлация и лихвените проценти, рискуват да намалят покупателната способност на домакинствата, което е особено чувствителна тема, когато страната отива на избори.
Недостиг на квалифицирани работници
Тъй като безработицата е рекордно ниска – 2,9%, а Москва инвестира фискални ресурси за отбрана чрез увеличаване на военното производство, в други сектори като ИТ липсват кадри, което пречи на производителността.
Русия се нуждае от повече квалифицирани работници, мениджъри и висококачествени инженери, за да достигне желаното ниво на технологичен суверенитет в производствените отрасли, заяви през ноември икономическият съветник на Путин Максим Орешкин.
"За да дойдат хората тук с по-голямо желание, се нуждаем от привлекателни заплати", обясни той.
Краткосрочните сътресения от санкциите са преодолени, отбеляза Орешкин, но натискът от Запада само ще се увеличава и цялата икономика трябва да работи за преминаване към руски технологични платформи.
Капацитетът на работната сила е достигнал исторически високи нива, казва Дмитрий Куликов, директор на рейтинговата агенция ACRA.
"Това означава, че икономическият растеж ще бъде ограничен от страна на предлагането, в резултат на което годишните темпове на растеж на БВП ще спаднат от около 3% през 2023 г. до по-близо до потенциалните 1-2%", прогнозира Куликов.
Значителният скок на заплатите в производството и армията, както и фискалната подкрепа за семействата, засегнати от войната и мобилизацията, водят до увеличаване на заплатите.
След свиването през 2022 г. реалните доходи ще се възстановят рязко тази година, но неравномерно в различните сектори и региони, което ще принуди много семейства да намалят разходите си, особено за вносни стоки.
Тъй като руската икономика се възстановява след свиването с 2,1% през 2022 г., основният въпрос ще бъде как икономиката ще се справи с прегряването, като ограниченията от страна на предлагането вероятно ще ограничат растежа, казва Лиъм Пийч, старши икономист за развиващите се пазари в Capital Economics.
"Домакинствата отбелязаха голямо увеличение на доходите си, но не мисля, че то е устойчиво", допълва той. "По-високата инфлация означава по-голямо свиване на доходите на домакинствата преди изборите."
Инфлационен натиск
Задачата на централната банка е да държи инфлацията под контрол.
От юли насам тя беше принудена да затегне паричната си политика със 750 базисни пункта, като се очаква на 15 декември отново да повиши лихвения процент до 16%. След двуцифрената инфлация през 2022 г. тази година се очаква тя да бъде около 7,5%, което все още е доста над целта на банката от 4%.
"Вероятно е инфлацията да достигне 10% през следващата година, тъй като икономиката расте бързо", казва Пийч, посочвайки натиска върху заплатите и очакванията на домакинствата.
Но в крайна сметка засега ситуацията с инфлацията е управляема, особено при население, което е свикнало с редовното повишаване на цените, колкото и болезнено да е то.
Централната банка, разбира се, ще говори предпазливо за инфлацията, обяснява Елина Рибакова, старши научен сътрудник в Института за международна икономика "Питърсън" и Киевското училище по икономика.
Но развитието на сериозна инфлационна спирала би изисквало по-силен фискален натиск, неконтролирано обезценяване на рублата и изоставане на централната банка от кривата, допълни тя.
Властите реагираха с повишаване на лихвените проценти и капиталов контрол на срива на рублата над 100 за долар през тази година и рязката волатилност винаги е рискова. В четвъртък рублата се търгуваше на ниво 92,76.
Въпреки че относително слабата рубла е включена в бюджетните планове на Русия и увеличава държавната хазна чрез приходите от износ на чуждестранна валута, тя повишава разходите за внос, стимулира инфлацията и създава риск от изтичане на капитали.
Комфорт при цените на петрола
Цените на петрола, който е жизненоважен за руската икономика, са доста по-високи от необходимите за фискалната сигурност на страната, въпреки че тази седмица се понижиха до петмесечно дъно.
Поредицата от съкращения на добива от страните от ОПЕК+ и широко разпространеното заобикаляне на западния ценови таван се съчетават, за да увеличат енергийните приходи на Русия.
"В основата си влиянието на ценовия таван е все по-застрашено", заяви институтът KSE в ноемврийския си преглед, като имаше предвид западния таван от 60 долара за барел.
"През октомври над 99% от морския износ на руски суров петрол изглежда е бил продаден на цена над 60 долара за барел."
Санкциите на Запада, целящи да отрежат основния източник на финансиране на Москва, поставиха под огромно напрежение бюджетния дефицит на Русия в началото на тази година, но сега Москва очаква дефицит от около само 1% от БВП.
"Ако цената на петрола се задържи на сегашното ниво, това е изключително удобно за Русия", допълва Рибакова.