Как индианците Навахо станаха основен играч в добива на въглища?

3058
Как индианците Навахо станаха основен играч в добива на въглища?

© Pixabay.com

Много от 175-те хиляди индианци Навахо, които живеят на близо 70 000 кв. км племенни земи, простиращи се на територията на щатите Юта, Аризона и Ню Мексико, преживяват трудно.

Средният доход на домакинствата е около 30 000 долара годишно, а над една четвърт от домовете нямат електричество. В началото на май коронавирусът се разпространява толкова бързо, че Ню Мексико блокира входовете и изходите на живописния град Галъп, известен като “сърцето на Индианската територия.”

Пандемията идва след особено тежка зима за някои семейства. През ноември рудникът Кайента и електроцентралата Navajo Generating Station, която снабдява, и двете намиращи се на племенните земи, затварят окончателно.

С това са елиминирани 800 относително високо платени работни места и безплатен източник на въглищата, които много от индианците Навахо използват, за да отопляват домовете си.

Така сега Navajo Transitional Energy Co. (NTEC) разкарва с камиони въглища из резервата. Членовете на племето се редят на опашка, за да получат въглища за отопление.

“Те биха се радвали да имат хубава работа и да се отопляват на газ, но реалността просто е друга,’’ казва пред Forbes председателят на NTEC Тимъти Маклафлин - 40-годишен адвокат, който израства в резервата и работи три години като федерален адвокат в сферата на околната среда, преди да се завърне към племенното право.

Трудно е да се притесняваме за нашия въглероден отпечатък, добавя той, “когато алтернативата е да замръзнем до смърт.”


Доставката на безплатни въглища е странна задача на NTEC, която и без друго е странна компания. Тя е създадена преди седем години с целта да преведе Навахо през залеза на добива на въглища. Тя планираше да направи това по два начина.

Първо, като поеме добива в резервата от големите международни компании, с което в племето да останат повече пари за постигането на основната цел на NTEC - да помогне на Навахо да изградят други индустрии, с които да заменят доходите от добив на въглища и работните места в сектора.

Всичко започва по план. През 2013 г. NTEC придобива собствеността над мината Навахо от BHP Billiton, с което спасява 700 работни места, както и придружаващата я електроцентрала Four Corners. Това е добра инвестиция, която генерира 233 млн. долара за племето под управлението на NTEC.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Reed Hoffmann (@reedhoffmann) on

Така през 2018 г. лидерите на Навахо помолиха NTEC да продължи стратегията и да преговаря за придобиването на мината Кайента и електроцентралата Navajo Generating Station. Това, което NTEC прави обаче, е трудно да се повярва.

Тъй като не успява да се споразумее за това как да се споделят бъдещите разходи по извеждането от експлоатация с настоящите собственици, които искат да ограничат задълженията си, NTEC се отказва от сделката.

Собствениците закриват мината и електроцентралата, с което слагат край на годишни приходи за Навахо от добива на въглища в размер на 40 млн. долара, което се равнява на около една четвърт от приходите на племето.

Миналия август NTEC обяви сделка за придобиването на три огромни мини в Уайоминг и Монтана от фалиралата Cloud Peak Energy за около 100 млн. долара и всички разходи за разчистването им. Сделката увеличава въгледобива на NTEC над 10 пъти - до близо 60 млн. тона, или 9% от всички въглища, добивани в САЩ, с което Навахо вече се нареждат на трето място по добив на въглища в страната.

Племенните лидери са шокирани. NTEC, макар и да е собственост на племето, е създадена като полуавтономна организация. От нея не се изисква да се консултира с племето относно покупката и тя не го прави.

Президентът на Навахо Джонатан Нез определя този ход като “неуважителен” и оттегля финансовата подкрепа за NTEC, принуждавайки я да плаща повече по гаранционни облигации на стойност стотици милиони долари (на практика застраховка за извеждането на мината от екплоатация).

“Тенденцията се насочваше към възобновяемите енергийни източници,’’ казва вицепрезидентът на Навахо Мирон Лайзер, който е избран заедно с Нез през 2018 г. с предизборна платформа, в която се набляга на зелената енергия. “Сега ние притежаваме четири въгледобивни мини, три от които дори не са в нашите земи“.

Главният изпълнителен директор на NTEC Карл Мозли - 68-годишен минен инженер, казва, че сделката с Cloud Peak просто е била прекалено добра, за да бъде изпусната и твърди, че NTEC не е могла да обсъжда конфиденциалните преговори, дори и с лидерите на племето.

“Покупката беше уникална възможност, тъй като никога нямаше да имаме възможност на отворения пазар да придобием нещо, което дори се доближава до такъв източник на приходи,” казва той. В годината преди NTEC да придобие трите мини, Cloud Peak генерира 67 долара брутна печалба при 832 млн. долара приходи.

Мозли прекарва пет десетилетия във въгледобивната индустрия, а минната дейност е икономическия крайъгълен камък на резервата от приблизително също толкова време.

Регионът на Четирите ъгъла (мястото, където се срещат границите на щатите Аризона, Ню Мексико, Юта и Колорадо) има едни от най-богатите залежи на въглища в страната, а хилядите работни места в тази сфера, които носят среден годишен доход от 100 000 долара, осигуряват основата на средната класа на Навахо.

Смъртта на въгледобивната индустрия на Навахо започва преди около две десетилетия, когато Калифорния решава, че е прекалено мръсно да се използва електроенергия, генерирана от изгарянето на въглища. Съседните щати също стигат до подобен извод. В момента количествата въглища, които се изгарят в електроцентрали в САЩ, са най-ниски от 42 години.

Хубавото е, че NTEC не разчита само на местното търсене. Един от чуждестранните й клиенти е японската Jera, която има договор за закупуването на милиони тонове въглища годишно от NTEC. Тези въглища ще захранват двете нови елекроцентрали, които Jera строи в префектура Фукушима и които трябва да заменят мощностите на реакторите в ядрената електроцентрала, които се разтопиха през 2011 г.

Всичко в тази насока върви добре, но това далеч не е преминаване към зелена енергия и не подобрява отношенията с племенните лидери. “Ние сме наясно с тяхната реакция и разбираме тяхната позиция,” казва председателят на NTEC Маклафлин.

“Занапред ще направим така, че да общуваме постоянно.” Те вече са комуникирали следващия си ход – инвестиция в мина за редки земни елементи в Западен Тексас. 

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg