Как петролът постави в краката си цялата световна икономика?

3843
Как петролът постави в краката си цялата световна икономика?

На 27 август 1859 г. се случи повратно събитие. Изпратено е съдбовно съобщение.

Инвеститорите зад предприемача Едуин Дрейк започват да губят търпение. Плати си дълговете, откажи се и се прибирай вкъщи, гласи съобщението.

Дрейк се надявал да открие „скален петрол” - кафеникав суров петрол, който понякога се среща из Западна Пенсилвания. Той планирал да рафинира продукцията в керосин, предназначен за лампи. Идеята му била да предложи керосина като алтернатива на китовата мас, която ставала все по-скъпа.


Съобщението било изпратено, но докато все още пътувало към Дрейк, чудото се случило – неговата пробивна машина попаднала на подземен резервоар със суров петрол под налягане.

От дълбочина 21 метра под повърхността петролът започнал да извира, a Дрейк се превърнал в първия американец, намерил петрол чрез пробиване. 

Така китовете бяха спасени, а това събитие беляза началото на една динамична промяна по света, пише BBC.

Само на няколко мили южно от същото място се случвало нещо,което демонстрирало силата на петрола. 

Когато петролът се откриваше край Питхоул, Пенсилвания, през 1864 г., „там имаше не повече от 50 души население в рамките на половин дузина мили”, пише New York Times.

Само година по-късно в града вече живеят най-малкото 10 хил. души, има 50 хотела, една от най-заетите пощенски станции в страната, две телеграфни станции и дузина публични домове.

Неколцина изкараха огромно състояние от петролния бум, но истинската икономика е сложна и самодостатъчна. Питхоул не беше нито едно от двете, поради което само след няколко години мястото отново се превърна в пустош.

Причината за това не е краят на петролния бум, а непрестанно нарастващото търсене. Казано с други думи – модерната икономика е напоена с петрол.

Той е източник на над 1/3 от световната енергия. Това е повече от въглищата и два пъти повече от ядрената, водната и възобновяемата енергии, взети заедно.

Петролът и газът заедно осигуряват ¼ от нашето електричество, както и материали за повечето пластмаса. След това на сцената излиза транспортът.

Едуин Дрейк не бил сигурен, че има кой да купува бензин, тъй като виждал потенциала на петрола по-скоро в керосина. Но появата на двигателя с вътрешно горене разкрила нови хоризонти.

От автомобили до камиони, от товарни кораби до самолети, горивото на база петрол продължава да бъде основна суровина в транспорта и в наши дни. Поради това няма нищо чудно, че цената на петрола е навярно най-важната единична цена в света.

През 1973 г., когато някои арабски държави наложиха ембарго на продажбите за няколко развити страни, цената скочи от 3 долара до 12 долара за барел само в рамките на 6 месеца.

Това доведе до глобално забавяне, а САЩ изживя рецесии през 1978, 1990 и 2001 г. в резултат на поскъпване на черното злато.

Някои икономисти вярват и днес, че високата цена на петрола е изиграла важна роля и за глобалната финансова криза от 2008 г., която повечето хора свързват единствено с банкова криза.

Ако се случи нещо с петрола, веднага това се усеща и в икономиката.

Защо сме станали толкова зависими от това гориво?

В книгата „Наградата” на Даниел Йърджин, която проследява историята на петрола, всичко започва с дилема пред Уинстън Чърчил. Чърчил оглавява Кралските военноморски сили през 1911 г.

Едно от неговите първи решения било дали Британската империя да посрещне предизвикателството на Германия с нови кораби, захранвани от сигурните и налични уелски въглища, или да избере петрола от Персия, в наши дни – Иран.

Защо някой изобщо би разчитал на толкова несигурни доставки на гориво? Причината е рационална – корабите, използващи петролни продукти, ускоряват по-бързо, поддържат високата скорост, изискват по-малко екипаж, които да работи с горивото и позволяват по-висок капацитет за оръжия и муниции.

Петролът просто е по-добро гориво от въглищата. Така Чърчил взема решение, подчинено на същата логика и поставя нова посока на глобалната политика, която изглежда не се е променила и до днес.

В резултат на решението на Чърчил, Британската хазна придобива мажоритарен дял в Англо-персийската петролна компания – предшественика на конгломерата BP, който познаваме в наши дни.

През 1951 г. обаче компанията е национализирана от правителството на Иран. Това е нашата компания, протестираха британците. Това е нашият петрол, отвръщаха иранците. Този спор ще се повтори отново и отново навсякъде по света през идните десетилетия.

Някои страни определено се справиха по-добре от други. Саудитска Арабия е една от най-богатите държави в света, благодарение на огромните си петролни резерви. Тяхната държавна компания Saudi Aramco струва повече от Apple, Google или Amazon.

Въпреки това никой не разглежда Саудитска Арабия като сложна и издържана икономика, подобно на Япония или Германия. Навярно страната представлява нещо като Питхоул. Но в много по-голям мащаб.

Навсякъде по света - от Ирак до Иран, от Венецуела до Нигерия, примерите за държави, просперирали чрез петрол, реално са по-скоро изключения. Икономистите наричат този феномен „проклятието на петрола”.

Хуан Пабло Перез Алфонзо - петролният министър на Венецуела през 1960-те години, има доста по-ясно определение: „Това е изпражнението на дявола”, казва той през 1975 г. „Добиваме дяволски екскременти.”

Защо многото петрол се превръща в проблем?

Износът на петрол вдига стойността на националната валута, което може да направи всичко, различно от петрола, твърде скъпо за производство на местна почва. Това означава, че става особено трудно да се развие производство или сфера на услугите.

В историята има редица примери на политици, опитали се да окажат монопол над държавния петрол за собствен и този на съюзниците им интерес.

Диктатурата не е нещо, което се среща рядко в човешката история. Страните, попаднали в такава хватка обаче, рядко могат да разчитат на стабилна икономика.

Това е една от причините, които могат да провокират процеси за намаляване важността на петрола. Друга такава причина биха могли да бъдат климатичните промени.

Търсенето на петрол ще расте поне още 15 годиниТърсенето на петрол по света вероятно ще продължи да нараства още поне 15 години, преди азиатските бързоразвиващи се икономики да преминат към зелената енергия

Петролът обаче не се предава лесно, като най-сериозен конкурент засега са батериите.

Те обаче все още не могат да предложат по-добра ефективност. Машините, които се движат, трябва да носят със себе си източника на захранване, а колкото по-лек е той, толкова по-добре.

Килограм петрол дава енергия, равняваща се на 60 килограма батерии и има важното свойство да изчезва, след като бъде използван. От друга страна, изтощените батерии си остават точно толкова тежки, колкото и заредените на 100%.

Електрическите автомобили започват да разчупват тази закономерност, но електрическите пътнически самолети, например, са нещо далеч по-трудно за постигане.

В близкото минало се прокрадваше тезата, че петролът просто ще свръши, карайки човечеството да намери алтернатива. Това, разбира се, вдигна цените на черното злато до исторически нива.

В реалността обаче петрол се открива с доста по-бързи темпове, отколкото се консумира. Това частично се дължи на бързото развитие на фракинга – противоречив метод, който разчита на впръскване на вода, химикали и пясък под земята под високо напрежение, за да освободи петролните и газови залежи.

Фракингът прилича повече на производството, отколкото на традиционните процеси в петролната индустрия. Този метод установи бързо производство, като дали добивът ще бъде спрян или продължен по-скоро зависи от цената на петрола, а не от търсенето.

Много критици изразяват притеснения от последствията върху природата в дългосрочен план. Въпреки това, Пермският басейн – домът на щатската фракинг индустрия, вече произвежда повече петрол от 14-те членки на ОПЕК, с изключение на Саудитска Арабия и Ирак. 

Изглежда добивът на „дяволски екскременти” няма никакво намерение да спира в близко бъдеще.

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg