Китай намали размера на резервите, които местните банки трябва да държат на депозит в Централната банка, освобождавайки по този начин над 100 млрд. долара, като част от мерките за посрещане на негативните ефекти от новите търговски мита, наложени от САЩ, предава Financial Times.

Китайската народна банка обяви през уикенда, че ще намали размера на задължителните резерви за големите търговски банки с половин процентен пункт, освобождавайки по този начин свеж ресурс в тяхна ползва в размер на около 500 млрд. китайски юана (77 млрд. долара).

Намаляването на размера на резервите ще върне в по-малките трезори в страната около 200 млрд. юана (30 млрд. долара).

Китайската централна банка не споменава като причина за хода така наречената търговска война със САЩ, посочвайки, че промените ще влязат в сила от 5 юли тази година.

През този месец президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че кабинетът му ще наложи мита за внос на стоки от Китай, засягащи продукция за 34 млрд. долара.

Първият пакет от търговски тарифи ще влезе в сила от 6 юли тази година, като по-късно през това лято ще бъде активиран и втори пакет от мита, засягащ стоки за 16 млрд. долара.

Китайското правителство бе обещало да отговори реципрочно на всички наказателни тарифи, така че да пресече същото количество щатски внос.

Търговската война удари тежко европейските автопроизводители Акциите на най-големите европейски автомобилни производители поевтиняха рязко в ранните часове на днешната търговия

САЩ реши да отведе съревнованието още по-далеч, налагайки рестрикции над китайските инвестиции в местни компании и стартъпи, занимаващи се с дейности - от авиация през роботика до железопътен транспорт.

През миналата седмица китайският президент Си Дзинпин посочи пред група изпълнителни директори на международни компании, включително шефовете на Goldman Sachs и Cargill, че страната няма да „обърне другата буза”, а ще отговори на атаките.

Според три източника, присъствали на срещата от 21 юни тази година, Си Дзинпин казал на присъстващите, че „когато една врата се затвори, друга се отваря”, имайки предвид възможностите, които ще се появят за компаниите, които са извън САЩ, ако Тръмп не снеме наложените мита.

Централната банка на Китай, която води кампания против финансовия риск през последните 2 години, посочва, че намаляването на резервите ще бъде внимателно „подбрано”.

Кампанията, насочена срещу финансовия риск, бе започната от Лиу Хе - виципремиер, който отговаря за финансовата регулация и ръководи преговорите със САЩ и Европейския съюз.

По силата на кампанията, големите банки ще трябва да насочат освободените над 100 млрд. долара към сделки на принципа „дълг срещу дялове” – нова програма, в която банките отписват дълг на задлъжнели компании в замяна на дялово участие в тях.

Тъй като програмата облагодетелства силно задлъжнялите държавни индустриални предприятия, Китайската народна банка алармира, че тези пари не трябва да се използват за подпомагане на „зомби” компании, при които няма надежда за възстановяване.

Сумата в размер на 200 млрд. юана, освободена от резервите на малките банки в страната, следва да се използва за финансиране на малки и средни предприятия, които дълги години не успяват да си осигурят банково кредитиране, тъй като големите парични потоци масово отиват към едрите държавни компании.

Лиу и програмата, която ръководи, целят да пресекат „спекулативните” финансови практики и да се убедят, че ликвидността се влива в „реалната икономика”.

Тъмни облаци надвисват над световната икономикаКапиталовите пазари процъфтяват, а световната икономика се радва на сравнително бързи темпове на растеж. Но колко още ще продължи това?

Текущите съотношения за задължителни резерви за големите и малките банки са фиксирани съответно на 16% и 14%.

„Днешните съкращения ще осигурят свежа ликвидност за реалната икономика, така че да изпратят силен сигнал за разхлабване на регулацията от Държавния съвет и Китайската народна банка”, пише в инвестиционна бележка Лу Тинг, главен икономист за Китай в компанията Nomura.

През миналата година китайските капиталови пазари паднаха до 2-годишно дъно, а юанът поевтиня с 1% спрямо щатския долар.