Всяка жена в Нигер има средно по седем деца, докато в Южна Корея - само по едно. Броят на населението на Земята в бъдеще ще зависи от това дали и колко бързо раждаемостта в местата като Нигер ще започне да намалява и да се доближава до тази на държавите като Южна Корея, пише The Economist.

Според прогнозите на ООН раждаемостта постепенно ще намалява през следващите няколко десетилетия, като в същото време плавно ще се повишава продължителността на живота. Това ще доведе до ръст на населението на света до 11.2 милиарда души през 2100 г., в сравнение със 7.7 към момента.

Колкото до последствията от това нарастване, мненията не са еднозначни. Много хора се опасяват, че свръхпопулацията на планетата ще доведе до екологична катастрофа. Други пък смятат, че наличието на много повече интелектуален потенциал ще успее да реши много от належащите проблеми.

Какво обаче ще стане, ако тази прогноза се окаже грешна?

Някои демографски експерти считат, че ООН подценява темповете на спад в раждаемостта в световен мащаб. В много държави тя вече падна драстично. Данните от преди Индустриалната революция са откъслечни, но тези в САЩ, например, където статистиката е попълвана по-редовно, показват, че средностатистическата жена през XVIII век е имала по 7 деца.

През 1960 г. глобалната раждаемост пада до 5 деца на семейство, а днес е едва 2.4. Това е малко над минималното равнище от 2.1, за което се смята, че осигурява простото демографско възпроизводство. То е достатъчно, за да гарантира смяната на поколенията, но без да има нарастване на населението.

В почти всички развити държави нивата на раждаемост са под тази стойност. За 35-те страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие средното ниво е 1.7, а в развиващите се икономики със средни доходи е 2.3.

Единствено в бедните държави раждаемостта е достатъчно висока, за да поддържа нарастването на населението на Земята.

В Субсахарска Африка нивото е 4.8, а в групата на "свръхзадлъжнелите бедни държави" (както ги определя Световната банка) е 4.9. Равнища, подобни на тези от преди индустриалната революция, се наблюдават единствено в най-изостаналите региони на най-бедните държави.

Актуалните данни показват, че спадът на раждаемостта в Африка е по-бавен, отколкото се очакваше доскоро. Ако това се окаже дългосрочен тренд, а не временно явление, световната популация вероятно ще бъде доста по-висока, отколкото е в момента.

Но експертът по демография Волфганг Луц от австрийския Международен институт за приложни системни анализи смята, че става въпрос по-скоро за краткотрайно забавяне.

Причината за него се крие в свиването на разходите за образование през 90-те години на миналия век. Много от жените, родени около 1980 г., са получили по-малко знания от предишното поколение. Но включването му в общата статистика изкривява прогнозния модел на ООН и той дава по-висока очаквана раждаемост в бъдеще.

А всъщност тенденцията през XXI век е съвсем различна и днес много повече жени в Африка имат достъп до основно образование. Точно по тази причина моделите, които взимат предвид ефектите на образованието, дават много по-различни резултати и предвиждания за глобалните демографски тенденции.

Методиката на Луц и неговите колеги предвижда, че ако образователният прогрес и подобряването на останалите социални индикатори бъдат прекъснати, населението на Земята ще надхвърли 12 милиарда души през 2100 г. Ако обаче се запази настоящата тенденция, при която все повече хора получават образование, пикът от 9.4 милиарда души ще бъде достигнат през 2075 г, след което населението ще започне да намалява и през 2100 г. на планетата ще живеят 8.9 милиарда души.

Ако прогресът леко се ускори, а разходите за образование бъдат повишени дори минимално, пикът може да бъде достигнат и по-рано, а през 2100 г. населението да падне до настоящите си равнища - около 7 милиарда души.

Тези стойности са базирани на три възможни сценария, които зависят и от степента на изменение на климата. При всички случаи, освен най-песимистичния, очакваните стойности са по-ниски от тези, които предвижда моделът на ООН. Важно е обаче да се открият истинските причини, поради които на някои места по света жените раждат по много деца, а на други само по едно или две.

Ому Ниеро живее в Тороди - един от най-бедните региони на Нигер. Досега тя е родила осем деца, но едното от тях вече не е между живите. Загубата й е трагична, но в този край на света тя не се приема за нещо необичайно. В селските райони на Нигер средно едно на всеки шест деца умира преди да навърши пет години.

Ниеро е на 43 години и смята, че едва ли ще стане отново майка, освен "ако Бог не реши друго". Тя е консервативна вярваща мюсюлманка, която забулва лицето си, но говори открито за семейното планиране.

Тримата й сина и четирите й дъщери са на възраст между 2 и 21 години. За бедното селско семейство децата са и инвестиция. Още от ранните си години те помагат в домакинството, на полето и в отглеждането на по-малките си братя и сестри.

Застаряването на Япония подкопава доходите в странатаКак социалната система подкопава доходите в Япония

За семействата като това на Ому Ниеро, отглеждането на много деца е и нещо като застрахователна полица. Не е сигурно колко от тях ще оцелеят и дали ще успеят да си намерят поминък. За хората в развитите държави отношението към децата е коренно различно.

Вместо да започнат да носят "приходи" в семейния бюджет още на пет или шестгодишна възраст, те отнемат огромна част от времето и ресурсите на своите родители поне до пълнолетието си, а често и след това, пише The Economist.

Вместо да ги пращат да работят на полето, майките и бащите на младото поколение в богатата част на света полагат усилия да им дадат възможно най-качественото образование, което да им даде осигури по-добър старт в живота. А това струва скъпо и повечето семейства не могат да си го позволят повече от един или два пъти.

Изданието разказва и историята на Чун Ин Йонг, която живее в южнокорейската столица Сеул. Тя работи като преводач за фармацевтична компания, но в момента е в отпуск по майчинство. Тя е на 34 години и наскоро е родила първото си дете, докато много от жените в Нигер на нейната възраст вече са баби.

Доходите на Чун са десетки пъти по-високи от тези на Ому Ниеро, но въпреки това тя усеща финансовата тежест на родителството.

В Китай, където в продължение на години беше налагана политиката на "едно дете", раждаемостта продължава да пада, въпреки отмяната на ограниченията за многодетните семейства. Официалната статистика показва, че равнището е 1.6, но много експерти считат, че то е дори още по-ниско.

В Индия, която е доста по-бедна от Китай, средната раждаемост вече е едва 2.3.

Тенденцията на намаляващата раждаемост едва ли ще се обърне, смятат демографите. "Когато раждането на едно или максимум две деца в семейство се превърне в норма, то си остава норма. Двойките вече не гледат на репродукцията като на задъжение", казват Даръл Брикър и Джон Ибитсън в своята книга Empty Planet: The Shock of Global Population Decline ("Пустата планета: Шокът на глобалния спад на населението").

Рекордно ниска раждаемост в САЩ, но по-висока, отколкото у насБроят на бебетата, които са се родили отвъд Океана през 2017 г., е най-ниският за последните 30 години

Голямата въпросителна е свързана с бедните държави. До 2025 г. само 1% от жените ще живеят на места, в които раждаемостта е на нива от над 5 деца в семейство. Но цели 32% ще живеят в региони, където тя е между 2.1 и 5, според прогнозите на ООН.

На много от тези места отглеждането на повече деца е част от националната традиция и едва ли ще се промени толкова бързо.

Някои експерти считат, че един от ключовите фактори е достъпът до контрацептиви. Но проучванията на Волфганг Луц в Африка разкриват, че само 10% от жените изтъкват липсата на контрацептиви като причина за това да не ги използват.

Останалите просто не желаят, за което играят роля най-вече образованието, липсата на информация за здравните рискове, религиозните ограничения за семейното планиране и т.н.

Другият ключов фактор е урбанизацията, от която в голяма степен зависи и образованието на жените. Колкото повече хора живят в градовете, толкова по-добър е достъпът им до образование. А колкото повече време прекарват в училище, толкова по-малко деца раждат - това е зависимост, която се наблюдава навсякъде по света.

Интелектуалното развитие дава възможност на жените и да се противопоставят на догматичните схващания и да излязат от капана на "традицията".

Освен това образованието отнема време. Една жена, която учи до 25 години в университет, а след това прекарва 10 години в изграждане на своята кариера, просто не разполага с достатъчно време, за да отгледа повече от едно-две деца по чисто биологични причини.

С времето развитието на медицината и технологиите могат да премахнат част от тези пречки, но засега няма как да имаш осем деца, освен ако не започнеш рано, като госпожа Ниеро от Нигер.

България е сред държавите, чието население се очаква да се понижи драстично в следващите години, според докладите на ООН. Още през 2020 г. населението на страната ни се очаква да е под 7 млн. души, а между 2035 и 2040 г. ще се понижи до под 6 млн. души.

До 2025 г. Индия ще измести Китай като най-населената страна в света, като в двете държави ще живеят респективно 1.45 и 1.42 млрд. души. Населението на Индия ще продължи да нараства до 1.68 млрд. души през 2060 г., за да достигне 1.51 млрд. души през 2100 г.

Китайското население ще започне да намалява през 2035 г. и до края на века ще достигне 1.02 млрд. души.

През 2050 г. челната петица на най-населените държави в света ще се допълни от Нигерия, САЩ и Индонезия, докато в топ 10 ще са още Пакистан, Бразилия, Бангладеш, Декократична република Конго и Етиопия, показват още прогнозните модели на ООН.