В продължение на десетилетие петролопроводът „Приятелство“ доставяше петрол от Русия на Европа, отоплявайки германските домове дори и в най-тъмните дни на Студената война.

Нов тръбопоровод, който ще транспортира природен газ директно от Русия до Германия под Балтийско море, обаче не помага особено на приятелството, води до разделение между Германия и нейните съюзници и създава главоболия на канцлера Ангела Меркел.

За президента на САЩ, Доналд Тръмп, Северен поток 2 е “ужасяващ” тръбопровод, който ще засили енергийната зависимост на Германия от Русия. Украйна, която се бори с подкрепените от Русия сепаратисти, се опасява, че новият тръбопровод ще позволи на Москва да я отстрани от доходоносния и стратегически важен бизнес с транзита на природен газ.

Всичко това се случва в неподходящо време за Меркел. На фона на вътрешните спорове в НАТО и отстояващите своето Русия и Китай, тя призна, че Германия трябва да приеме по-голяма роля на политически лидер в Европа.

“Световният ред е поставен под натиск,” казва Меркел миналия месец. “Това е предизвикателство за нас ... Отговорността на Германия нараства; Германия има да върши още много работа.”

През април тя прие за първи път, че има “политически съображения” за Северен поток 2, проект, който дотогава описваше като търговско начинание.

Повечето европейски страни искат Германия да полага по-големи усилия за налагането на европейското влияние и в защита на източните съседи, които се притесняват от близостта на Русия.

Да се позволи на Русия да продава газ на Германия, докато в същото време се заобикаля Украйна, води точно до обратното - лишава Киев от приходите от транзит и прави страната, Полша и прибалтийските държави по-уязвими от ограничаване на газовите доставки.

“Цената би била дори още по-голяма загуба на доверие от страна на прибалтийските държави, Полша и Украйна,” казва Родерих Кизеветер, съюзник на Меркел в парламентарната комисия по външни отношения.

“Ние германците винаги казваме, че запазването на цялостта на Запада е нашият ‘център на тежестта’, но руският подход успя в това да откъсне Германия, поне по отношение на енергийната политика, от тази западна солидарност.”

Според много анализатори, бизнес ползите от Северен поток 2 не са големи. Друг тръбопоровод вече свързва Русия и Германия под Балтийско море. Северен поток 2 ще удвои капацитета, но търсенето в бъдеще остава несигурно.

От друга страна, германската индустрия харесва всичко, което ще осигурява по-евтина енергия.

Коалиционните партньори на Меркел от Социалдемократическата партия, които основно в Германия настояват за помирителен подход към Русия, също подкрепят това.

Въпросът раздели политическата класа в Берлин. Партиите се споразумяха при преговорите за съставяне на коалицията да поемат ангажимент към тръбопровода, но не го направиха в писмена форма.

Според политическия анализатор Маргарита Асенова, която е критично настроена към Северн поток 2, Русия може да удвои износа на газ за Европа през съществуващите украински тръбопроводи, без да строи нова тръба, пише Reuters.

Въпреки противопоставянето от страна на европейските партньори, Вашингтон и от представители на партията на Меркел, Северен поток 2 продължава. Дипломатическите усилия на Германия са осуетени от бруталната бизнес логика зад този проект.

От друга страна, той има силната подкрепа на Газпром, държавния руски енергиен гигант, който притежава проектната компания Nord Stream 2 AG. Нейният шеф, Матиас Варних, бивш източногермански шпионин, е считан за един от най-големите лобисти в Берлин.

Тръбопроводът е част от мрежата от спонсорирани от Кремъл проекти, които имат за цел да заобиколят Украйна, най-голямата и най-проблемната от държавите, които някога се управляваха от Москва. В тази мрежа влиза още Турски поток, който пресича Черно море, за да заобиколи Украйна от юг.

Законодатели твърдят, че Варних е отговорил на техните скептични запитвания относно проекта, обещавайки да отнесе опасенията им директно до руския президент Владимир Путин, засилвайки усещането, че тръбопроводът обслужва стратегическите интереси на Кремъл.

За Газпром обаче проектът е напълно логичен – транзитът през страна, с която Русия е в необявена официално война е рисков и все по-ненадежден, тъй като украинските тръбопороводи от съветско време остаряват.

Германия и ЕС се опитват да посредничат за споразумение между Москва и Киев, с което природният газ да продължи да минава през Украйна, когато настоящият договор за транзит изтече през 2019 г. Според някои критици обаче това означава, че европейските потребители на практика ще субсидират оцеляването на Украйна.

В германската Социалдемократическа партия симпатията към Северен поток 2 е голяма. Герхард Шрьодер, последният германски канцлер от партията, бе назначен на ръководни позиции в руски енергийни компании, след като напусна властта, и счита Путин за свой близък приятел.

За мнозина от поколението на Шрьодер сътрудничеството с Русия е част от традицията на така наречената “Източна политика” на техния герой, канцлерът от 70-те години Вили Бранд, който пренебрегва Вашингтон и протяга ръка към Съветския блок, което сега е считано за прелюдия към края на Студената война.

По-младото поколение в партията, което често критикува връзките на Шрьодер с Кремъл, обаче е по-предпазливо.

Германия е обвързана с Русия от десетилетията на сътрудничество при енергийните доставки, но трябва да предложи нещо и на западните си съюзници.

Това сътрудничество стига далече: миналата седмица Меркел прие руския външен министър Сергей Лавров в Берлин. Той бе придружен от началник на Генералния щаб на руската армия Валери Герасимов, който има забрана за влизане в ЕС, след като Русия анексира Кримския полустров през 2014 г.

Поддържането на линиите с Русия отворени е нещо популярно в Германия, където социологическите проучвания сочат, че хората са по-добре настроени към Русия, отколкото в почти всяка друга страна. Все повече обаче се появяват опасения дали Германия не плаща прекалено висока цена под формата на загуба на уважение.