Най-старият семеен бизнес в света приключи дейността си миналата година. Японският строител на храмове Конго Гуми, чийто бизнес започва през 578-а година се предаде след натрупани дългове и неблагоприятен бизнес-климат през 2006-а, информира електронното издание Businessweek.

Как се поддържа семеен бизнес в продължение на 14 века?
Примерът на Конго Гуми показва, че най-важно е да развиваш дейност в стабилна индустрия. Строенето на будистки храмове определено е такава – вярата в будизма е надминала хилядолетия и днес наброява милиони верни последователи.

На тази твърда основа Конго развива дейност и успява да се справи в трудни времена, като периода в 19 век, когато поради промени в управлението на страната губи държавни субсидии и за първи път в историята си предприятието е принудено да строи търговски сгради. В модерни времена до скоро строенето на храмове беше доходен бизнес, който през 2004-та донесе 80% от приходите на Конго, възлизащи на 67.6 млн. долара за годината.

Един от основните моменти в управлението на такава компания е изборът на лидери. В Конго Гуми винаги са били много внимателни в решението кой от синовете да оглави бизнеса, като не винаги изборът е падал върху някой от синовете – бабата на последния лидер Масаказу Конго е била 38-ият президент на компанията.

Друга практика на компанията е да изисква съпрузите на жените от рода да вземат фамилното име Конго, което позволява на компанията винаги да оперира под едно и също име, дори и когато се случи в дадено поколение да няма момчета.

Краят на този успешен бизнес може да послужи за урок на днешните бизнесмени. Съвкупност от съвсем обичайни обстоятелства е това, което в крайна сметка води до него. Два фактора оказаха особено влияние.

Първо през 80-те години компанията направи много инвестиции в недвижима собственост, но при последвалата силна рецесия през 1992-1993 г., стойността на тези активи се срива. Второ – социалните промени в Японското общество доведоха до спад на даренията за храмове и в резултат на това от 1998-а година насам търсенето на услугите на Конго рязко намаля.

През 2004-та приходите на компанията бяха вече намалели с 35% и Мазако Конго се принуди да съкрати част от работната ръка и да затегне бюджета. Въпреки това, през 2006 г. развиването на дейността вече бе станало невъзможно. Заемите на компанията бяха достигнали 343 млн. долара и тя не бе в състояние да ги погасява. През януари активите на компанията бяха придобити от Takamatsu, голяма строителна компания, която превърна Конго в дъщерна фирма.

Изводите, които могат да бъдат направени: за успешен бизнес е необходим да се избере стабилна индустрия и гъвкава процедура за наследяване на властта. За да се избегне подобен срив е добре компанията да се разраства, когато бизнес ситуацията го позволява, но не и да се прекалява, поради временен ентусиазъм и да се жертва стабилност заради нещо, което изглежда като добра възможност. Тези изводи са малко противоречиви за следване, но ако продължителният успех бе лесно нещо, всички семейни бизнеси щяха да продължават 14 века.