През октомври миналата година едно огромно ново същество се появява на дъното на Тихия океан – на около 2000 км югозападно от Сан Диего.

Говорим за 90-тонна машина (с размерите на малка къща) на дистанционно управление, спусната от промишлен кораб чрез кабел, дълъг близо 5 км.

Когато се настанява на дъното на океана, машината започва да си проправя път наоколо. Светлините ѝ пронизват тъмнината, стоманените ѝ стъпала се впиват в тинята и я разлюляват.

В муцуната си този нов морски гигант има батерия, която излъчва мощни водни струи към морското дъно, разпръсквайки облаци от кал и разкривайки стотици черни камъни с размера на юмрук, които лежат наполовина заровени в утайката.

Струите изтласкват тези камъни в отвор в предната част на машината и те се издигат обратно до центрофуга на кораба, изтласкани от въздушни компресори през стоманена тръба. След това конвейерни ленти пренасят камъните до метална рампа, която ги пуска с трясък в трюма на кораба.

Така накратко изглежда тестовият добив на ресурси, които до момента са си почивали необезпокоявано на дъното на морето.

В конкретния случай става дума за системата на Hidden Gem - кораб за сондиране на петрол с дължина почти 250 м, преоборудван за морски добив от базираната в Канада Metals Company.

По време на първия си тест компанията събира древните черни камъни, известни като полиметални конкреции (или нодули), разказва Wired.

Изпълнителният директор на Metals Company Джерард Барън обича да ги нарича „батерии в скала“ - защото са пълни с метали, които са от съществено значение за производството на електрически автомобили.

Metals Company е едно от най-напористите предприятия, робуващи на идеята за милиардите долари, които се крият в тези малки камъни.

Норвегия е открила важни минерални ресурси в континенталния си шелфСкандинавската страна обмисля дали да отвори офшорните си зони за дълбоководен добив на ресурси

Голямото претърсване за ресурси

Отдавна закъснелият преход на света към възобновяема енергия е възпрепятстван от ахилесовата си пета: той изисква зашеметяващи количества природни ресурси.

Производството на достатъчно електрически превозни средства, които да заменят старите си колеги, работещи с изкопаеми горива, е въпрос на милиарди тонове кобалт, литий, мед и други метали.


За да отговорят на нарастващото търсене, минните компании, производителите на автомобили и правителствата претърсват планетата за потенциални находища или разширяват съществуващи – от пустините на Чили до дъждовните гори на Индонезия.

Междувременно може би най-богатият източник – океанското дъно – остава неизползвано.


Геоложката служба на САЩ изчислява, че 21 милиарда тона полиметални нодули, съдържащи металите никел, кобалт и други, се намират само в един регион на Тихия океан – което е повече от ресурсите, които могат да бъдат открити във всички залежи на земята.

Още по-зелено бъдеще за Швеция: LKAB откри залежи от редкоземни минералиРедкоземните минерали са от съществено значение за много високотехнологични индустрии

Джерард Барън от години пътува по света, за да говори за дълбоководния добив на инвеститори и правителствени служители. Той и други бъдещи морски миньори твърдят, че събирането на конкреции от дълбините ще бъде не само по-евтино от традиционния добив, но и по-щадящо за планетата. Няма изкоренени дъждовни гори, няма разселени коренни жители, няма токсични отпадъци, отравящи реките – това е приказката на хора като Барън.

Той може би най-накрая е близо до постигането на целта си за мегамащабно копаене на океанското дъно. Тестът на Hidden Gem миналия октомври е първият от 70-те години на миналия век, при който някоя компания изпробва успешно цялостна система за събиране на въпросните ценни камъни, посочва Wired.


Разбира се, основното, което възпира компанията, е международното право, забраняващо дълбоководния добив. Това обаче може да се промени.


Миналата година Metals Company се обединява с малката островна държава в южната част на Тихия океан Науру. Целта е задействане на (не много прозрачен) процес, който може да им позволи да заобиколят международните регулации и да получат лиценз за старт на пълномащабни операции още през юли 2024 г.


Тази перспектива предизвика гневна реакция


Екологични групи, учени и някои корпорации на пазара на метали за батерии се страхуват от хаоса, който минното дело на морското дъно може да създаде.


Океаните осигуряват голяма част от световното биоразнообразие, значителна част от храната на човечеството и са най-големите „поглътители на въглерод“ (carbon sink) на планетата.


Никой не знае как подобно безпрецедентно нахлуване би повлияло на многото форми на живот, които живеят в дълбините на морската бездна, на живота по-нагоре във водния стълб или на самия океан.


Следващият Ел Ниньо - апокалипсис за кораловите рифове на планетатаВ периода 2014-2017 г. явлението унищожи 30% от кораловите рифове на планетата. Има вероятност това да се повтори

Много страни, сред които Германия, Испания, Чили и няколко тихоокеански островни държави, се присъединиха към десетки организации в призиви за поне временен мораториум върху дълбоководния добив.


Няколко банки обявиха, че няма да отпускат заеми за начинания, свързани с добив в океаните. BMW, Microsoft, Google, Volvo, Volkswagen и други големи корпорации обещаха да не купуват дълбоководни метали, докато въздействието върху околната среда не бъде разбрано по-добре.


Дори Аквамен е против: Джейсън Момоа е разказвач в наскоро издаден документален филм, осъждащ морския добив на индустриални ресурси.


Този добив има потенциала да трансформира океаните, но не към по-добро, казват много изследователи. Може да загубим видове, които живеят там, преди да ги опознаем, разберем и оценим.


Нищо от това не възпира Барън. „Най-голямото предизвикателство за нашата планета е изменението на климата и загубата на биологично разнообразие. Не може да прекараме още едно десетилетие в бездействие“, казва изпълнителният директор на Metals Company, цитиран от Wired.


В рамките на теста на Hidden Gem миналия октомври са доставени 3000 тона камъни, струпани в блестяща черна пирамида, висока колкото почти четириетажна сграда. „Това е само началото“, заяви Барън пред няколко медии.

Пътят на подводните артефакти до амбициите на индустрията


Трилиони безценни ресурси стоят в пълна тъмнина на дъното на океана в продължение на милиони години.


Всеки камък е роден като фрагмент от нещо друго - мъничка вкаменелост, парче базалт, зъб на акула. Развивайки се през геоложкото време, върху него бавно се натрупват следи от никел, мед, кобалт, манган, отбелязва Wired.


Един мартенски ден през 1873 г. някои от тези подводни артефакти виждат за първи път слънчева светлина.


Моряци на борда на HMS Challenger, бивш британски военен кораб, преоборудван в плаваща изследователска лаборатория, изтеглят спусната до морското дъно мрежа. Сред калта учените от експедицията забелязват многото „странни черни овални тела“, за които скоро установяват, че са конкреции от ценни минерали. Завладяващо откритие, но ще мине почти век, преди светът да започне да мечтае да използва тези камъни.


През 1965 г. американски геолог публикува влиятелния труд „Минералните ресурси на морето“, който разкрива, че въпросните черни находки съдържат достатъчно манган, кобалт, никел и други метали, за да задоволят световните промишлени нужди в продължение на хиляди години. Той дори казва, че добивът им „може да послужи за премахване на една от историческите причини за войната между нациите, доставяйки суровини за нарастващото население. Разбира се, това може да доведе и до обратния ефект - разпалване на безсмислени спорове за това кой кои части от океанското дъно притежава“.


Водораслите – новата суперхрана с индустриални свойства ЕК планира мащабно промишлено производство на морски водорасли. Голямата цел е да се отглеждат 8 милиона метрични тона годишно до 2030 г., спрямо сегашните 3000 т

През 70-те години на миналия век правителства и частни компании се втурват да разработват технологии за добив на ресурси от морското дъно.


В крайна сметка нито един от действащите морски миньори не успява да измисли система, която да свърши работата на заслужаваща си цена. Индустрията умира в зародиш.


В началото на 21-ви век напредването на морските технологии връща интереса към морския добив.


Благодарение на GPS и по-сложните двигатели, корабите могат да плуват над точно избрани точки на морското дъно. Дистанционно управляваните подводници стават по-гъвкави и се гмуркат по-дълбоко. Изглежда, че нодулите са все по-близо - точно в момента, когато процъфтяващи икономики като китайската са жадни за метали.


Когато порасна, ще стигна дъното на миньорството


Джерард Барън, изпълнителният директор на Metals Company, вижда това злато на дъното на морето преди десетилетия.


Той е най-малкото от пет деца, израснали във ферма за мляко (сега и той има пет деца).


„Знаех, че не искам да бъда млекопроизводител, но обичах живота във фермата, особено да карам трактори и комбайни“, разказва той за Wired.


Напуска дома си, за да учи в регионален университет и стартира компания в сферата на рефинансирането на кредити, още като студент. След дипломирането си се мести в Бризбейн и в следващите години участва в бизнеси, свързани с издаване на списания, рекламен софтуер и конвенционални автомобилни батерии в Китай.


През 2001 г. приятел на Барън – геолог, бивш златотърсач и ранен уеб хостинг предприемач на име Дейвид Хейдън – го насърчава да създаде компанията за морски добив Nautilus Minerals. Тогава Барън разбира, че океаните са пълни с метали, влага част от собствените си пари в начинанието и привлича други инвеститори.


В началото компанията има интерес към масивните сулфиди на морското дъно, които са богати на мед и други метали. Тя сключва сделка с правителството на Папуа Нова Гвинея за добив на сулфиди край бреговете на страната. (Съгласно международното право страните могат да правят каквото си поискат в рамките на своите икономически зони, които се простират до 200 мили от бреговите им линии.) Проектът привлича половин милиард долара от инвеститори.


През 2019 г. обаче, след като вече е похарчила около 460 милиона долара, Nautilus фалира. Нито Барън, нито Хейдън са загубили собствените си пари: и двамата са продали акциите си около десетилетие по-рано. Папуа Нова Гвинея, където повече от половината население живее в бедност, е загубила 120 милиона долара, разказва Wired.


Междувременно съратникът на Барън Дейвид Хейдън съзадава компанията DeepGreen - преименувана през 2021 г. на Metals Company.

Нейната цел този път е добив на полиметални нодули. Барън се присъединява като главен изпълнителен директор, водейки със себе си и други служители на фалиралата Nautilus. Заедно с други бъдещи миньори те започват да чукат на вратата на Международния орган за морското дъно (International Seabed Authority).


Енергийният преход ражда нови суперсили. Но дали те са готови за това?Светът постепенно започва да се отказва от изкопаемите горива, в резултат на което се налага преход към по-чисти източници на енергия

В служба на морето


Базирана в Кингстън, Ямайка, институцията има противоречивите задачи да защитава океанското дъно, докато организира търговската му експлоатация, коментира Wired.


Още през 80-те години на миналия век повечето от нациите по света - с изключение на САЩ и няколко други страни – подписват нещо като конституция за океаните: Конвенцията на ООН по морско право.


Този документ създава Международния орган за морското дъно, който да представлява сегашните 167 държави-членки. Организацията е натоварена с разработването на правила за управление на несъществуващата индустрия за дълбоководен добив.


Така тестовата скорост на подводната геология започва да се съревновава само с тази на международната бюрокрация. Докато не бъдат договорени разпоредби, пълномащабният добив е забранен.


Междувременно обаче ISA може да предоставя на миньорите права да изследват конкретни зони и да ги резервира за търговска експлоатация. Частните компании да си партнират със страна членка.


Досега Органът за морското дъно е издал разрешения на 22 компании и правителства за изследване на огромни участъци от морското дъно на Тихия, Атлантическия и Индийския океан. Повечето са насочени към ценни ресурси на около 5 км под водата в зоната Clarion Clipperton – огромно пространство в Тихия океан между Мексико и Хавай (по-точно 1,7 милиона квадратни мили).


Притежател на правата върху три от най-добрите парцела е Metals Company. Главният финансов директор на компанията наскоро каза на инвеститорите, че тези парцели могат да донесат метали на стойност 31 милиарда долара.


7 революционни технологични пробива, които ще се развият през 2023Класацията на MIT Technology Review включва постижения, за които се смята, че ще променят из основи начина ни на живот и работа

Параграф 15


Забраната за дълбоководен добив има вратичка: двугодишният срок, посочва Wired.


Раздел от договора, известен като параграф 15, гласи, че ако някоя страна-членка официално уведоми Органа за морското дъно, че иска да започне морски добив в международни води, организацията ще има срок от две години, за да подготви и приеме пълни разпоредби.


Ако не успее, договорът гласи, че ISA „въпреки това ще разгледа и временно одобри такъв план за работа“. Този текст обикновено се тълкува като означаващ, че добивът трябва да бъде разрешен, дори при липса на пълни регулации. „Параграф 15 беше изготвен по ужасяващ начин“, казва Дънкан Къри, адвокат на Deep Sea Conservation Coalition, международна организация, в която членуват десетки групи. „Няколко държави оспорват идеята, че това означава, че те трябва автоматично да одобрят работен план“, допълва Къри.

През лятото на 2021 г. президентът на Науру официално уведомява Органа за морското дъно, че страната, заедно с дъщерното дружество на Metals Company - Nauru Ocean Resources - планират да започнат морски добив. Ето този ход може би е отворил вратата към дълбоководния добив за първи път, коментира Wired.


Колко уязвим може да е огромният океан


„Спасете океаните“ е лозунг, с който съм съгласен. Искам да спася океаните, но искам да спася и планетата“, казва изпълнителният директор на Metals Company в изявленията си.


Към момента обаче малцина извън индустрията са убедени, че добивът на метали от морското дъно е по-малко вредно, отколкото този на сушата.

Много малко се знае за дълбокия океан, защото събирането на данни на стотици километри под водната повърхност е изключително трудно. Един ден работа може да струва до 80 000 долара, а умните машини с дистанционно управление едва наскоро станаха достъпни за много учени.


През 2022 г. 31 морски изследователи публикуваха доклад, включващ прегледа на стотици проучвания за дълбоководния добив. Авторите са интервюирали 20 учени, членове на индустрията и политици. Изводът им е, че научната общност се нуждае от поне още пет години, „за да направи препоръки, основани на доказателства“ за регулиране на индустрията.


Всяка фаза от дълбоководния минен процес води до сериозни рискове за световните океани, които вече са силно засегнати от замърсяване, прекомерен улов и изменението на климата.


Приказката за Tesla свърши, идва време за истинска конкуренция С времето иновативният производител започна да губи предимствата си и позволи на “динозаврите” да скъсят дистанцията

Започнете от дъното, тишината и тъмнината…


Масивна машина нахлува в девствен участък и вади хиляди образувания от коритото, в което са лежали от хилядолетия. Това неизбежно ще причини щети. Десетки организми живеят върху самите нодули, крият се под тях или плуват около тях.


Според морските учени нодулите са критична част от екосистемата, която поддържа всички тези същества. И тъй като те са се формирали в продължение на милиони години, всяка вреда, произтичаща от премахването им, „в действителност е необратима“.


Тинята и глината, която механизмите на добивните машини превръщат в подводни фойерверки, наред с излъчваните шум и светлина, могат да навредят на живота по-нагоре във водния стълб, включително на организмите, виреещи само в тишина и тъмнина.


Скорошно проучване установи, че шумът от само една минна операция на морското дъно може да отекне на стотици мили във водата, с което потенциално да попречи на способността на водните организми да се движат и да намират храна и партньори.

А след като ценните камъни бъдат изпратени до кораба, наситената с тиня вода, която ги придружава, ще трябва да бъде изхвърлена обратно в морето, създавайки друг опасен седиментен облак. „Говорим за огромни обеми. „Това е като товарен влак с кална морска вода всеки ден“, казва Джеф Дразен, учен от
Хавайския университет, работил в зоната Clarion Clipperton, включително в изследователска мисия, финансирана от Metals Company.


Доклад от 2022 г. на Програмата на ООН за околната среда обобщава мрачната картина. В крайна сметка, според авторите: „Сегашният научен

консенсус предполага, че дълбоководният добив ще има силна вреда на екосистемите в окена.“


Повече от 700 експерти по морска наука са подписали петиция, призоваваща за „пауза“ в морския добив, докато не бъдат проведени повече изследвания, посочва Wired.


В същото време изпълнителният директор на Metals Company настоява, че компанията му се е ангажирала да работи с учените и че е финансирала 18 изследователски експедиции (за да изпълни изискванията на Органа за морското дъно). „Миналата година похарчихме 50 милиона долара за наука за океана“, казва Джерард Барън за Wired.


Критиците на Metals Company обаче казват, че компанията не се интересува от това, което науката показва.


Metals Company е изцяло зависима от непостоянен инвеститорски капитал. Това обяснява защо Барън изглежда бърза да започне добива. На въпрос защо компанията е задействала правилото за две години, той казва: „Не го направихме ние, направи го Науру“, пише още Wired.


25-те най-малки страни и територии в светаTe са определени на база социалните и икономическите данни за 232 държави и територии

Науру, който в началото беше рай


Когато през 1798 г. първият европейски кораб се натъква на този остров с площ от 20 квадратни км в южната част на Тихия океан, капитанът е толкова очарован от гостоприемството на местните жители, хубавото време и прекрасните плажове, че го нарича Приятният остров.


Но след като австралийски геолог открива, че мястото е богато на висококачествен фосфат, външният свят се втурва да черпи ресурса от райското място.

Неговата някога буйна вътрешност е сведена до това, което The Guardian описва като „лунен пейзаж от назъбени варовикови върхове, негодни за земеделие или дори за строителство“.


Когато фосфатът започва да намалява през 90-те години на миналия век, Науру се опита да се наложи като офшорно банково убежище, но в последствие затяга регулациите. Следващият ход на острова е да отдаде под наем част от територията си на Австралия, за да бъде използвана като център за задържане на имигранти.


Като се има предвид всичко това, лесно е да се види икономическата привлекателност на обединяването с Metals Company - особено след като минната зона не е близо до Науру.


„Нашите хора, земя и ресурси бяха експлоатирани за подхранване на индустриалната революция на други места и сега се очаква да понесем тежестта на разрушителните последици от това, включително покачването на морското равнище“, писа Марго Дейе, представител на Науру в ООН, във вестникарска публикация през декември, обясняваща защо нейната страна подкрепя морския добив. „Ние не няма да стоим и да чакаме богатият свят да поправи това, което е създал“, добавя тя.


Барън, който никога не е стъпвал на острова, настоява, че връзката на компанията с Науру е партньорство, базирано на уважение, а не модерна версия на колониална експлоатация. Metals Company твърди, че е отделила повече от 200 000 долара за програми, подкрепящи общността на Науру, както тези в Кирибати и Тонга – другите две островни нации, с които има бизнес уговорки. „Истинският принос ще дойде, когато започнем да плащаме възнаграждения“, добавя Барън, имайки предвид изплащането на процент от приходите от добива, който обаче все още не е определен.


Oстрови, които ще изчезнат през следващите 80 годиниДо десетилетия те могат да бъдат под водата

В същото време финансите на Metals Company не са много стабилни. През септември 2021 г., няколко месеца след задействането на правилото за двете години, Барън прави компанията публична, твърдейки, че има ангажименти от инвеститори за 300 милиона долара. Първоначално цената на акция надхвърля 12 долара, но после пада рязко, оставайки на $1 за месеци, след като става ясно, че двама ключови инвеститори се отказват от ангажимента си. Компанията съди инвеститори и самата тя е съдена от други, които твърдят, че са били подведени.


Според Bloomberg и някои екологични организации компанията си е издействала несправедливо влияние върху нациите, с които има партньорства, а най-големите ѝ критици привличат вниманието към отношенията на Metals Company с Международния орган по морското дъно. По-специално - с неговия генерален секретар Майкъл Лодж. Скорошно разследване на New York Times твърди, че ISA е предоставила на ръководителите на компанията достъп до данни, показващи къде са разположени най-ценните участъци на морското дъно, след което е помогнала да осигури правата върху тези зони. Както агенцията, така и компанията казват, че всичките им сделки са законни и коректни.


Сушата ще превърне 1,2 млн. души в мигранти до 2050 г.В свят, застрашен от покачващи се температури, опустошителни бури и внезапни наводнения, климатичната миграция се превръщат в кризата на 21 в.

Още нетърпеливи миньори


Междувременно белгийският гигант Deme, високотехнологичният хардуерен колос Lockheed Martin, корабостроителят Keppel Offshore & Marine, правителствата на Южна Корея, Индия, Япония, Русия и Китай стартират десетки изследователски експедиции през последните години.


Global Sea Mineral Resources, дъщерното дружество на Deme за морски добив, може би е в най-добрата позиция да поеме водеща роля, ако Metals Company се препъне. Имайки подкрепата на корпорация на стойност милиарди долари и достъп до европейски ресурси за проектиране, Global Sea Mineral Resources също провежда обширни тестове в Тихия океан и вече е вложила най-малко 100 милиона долара в разработването на система за подводен добив. Компанията наскоро обяви партньорство с Transocean и проектира първите минни роботи, които ще ударят дъното на океана около 2028 г.


Дотогава може да има категорични правила относно добива на ресурси от морското дъно. Или категорична забрава.


А може би е време за алтернативи, като намаляване на притежаването на лични автомобили. Или пък за научни пробиви в рециклирането на метали, които да придобият достатъчно сила, за да направят добива на морското дъно излишен.


Към момента нито една от тези възможности не изглежда вероятна.


Джерард Барън не планира да чака. Ако приемем, че Metals Company получи зелена светлина от Органа за морското дъно, компанията може да започне добив до края на 2024 г. Двугодишният срок изтича това лято.


В същото време активисти призовават функцията на Органа за морско дъно да бъде преразгледана и/или заменена.


Общото усещане е, че е твърде рано да се дава разрешение за старт на добив. Никой към момента не е сигурен как новото технологично същество на дъното на океана ще се отрази на индустриите и на живота.