Може ли търговската война да вкара САЩ в рецесия?
Светът ходи по тънък лед, рискувайки разпалването на глобална търговска война. В основата на всичко това стои политиката на САЩ, която започна да налага мита за внос на разнообразни стоки, в опит да притисне търговските си партньори.
Те, от своя страна, обаче отвърнаха с реципрочни действия, като положението към днешна дата не изглежда особено розово. Всичко това рискува да прекрати втория най-дълъг период на икономически растеж в историята на САЩ.
На фона на силното икономическо представяне в настоящето, редица предприемачи и инвеститори изпитват притеснения от политиката, която прилага президентът на страната Доналд Тръмп.
Най-големите страхове допускат, че в резултат на търговските игри, САЩ може да изпаднат в рецесия, завличайки целия свят след себе си.
„Възможността от тотална търговска война е ниска, но рискът започва да расте”, посочва икономистът на Bank of America Merrill Lynch Мишел Майер в бележка до клиентите на банката, предава CNN.
Майер предупреждава, че „големите търговски конфронтации могат вероятно да тласнат САЩ и останалия свят към рецесия”.
Ето как може да се прояви ефектът на доминото.
Първо, бизнесът ще бъде ударен от по-високи разходи, провокирани от новите мита. След това компаниите няма да могат да си набавят необходимите материали и суровини.
В крайна сметка, увереността сред домакинства и бизнес ще намалее, като фирмите най-вероятно ще реагират чрез драстично намаляване на разходите си.
САЩ вече наложи мита за внос на стоки от Канада, Мексико и Европейския съюз, като в резултат всички те отвърнаха със свои реципрочни тарифи.
Първият пакет с нови мита за внос на стоки от Китай ще влезе в сила от 6 юли тази година, като Доналд Тръмп готви и втори пакет с търговски изненади за китайските си колеги.
Страховете от търговската война се просмукват на Wall Street. Индексът Dow Jones загуби над 300 пункта по време на търговията в понеделник, записвайки 9-и спад в последните 10 сесии.
Разбира се, има голяма разлика между търговска кавга и истинска търговска война.
Ходовете, които предприе САЩ, засега засягат малка част от икономиката. По изчисления на Bank of America, митата обхващат стоки за около 100 млрд. долара, или 4.2% от общия внос на стоки в страната.
„Все още сме на много стъпки разстояние от тотална търговска война”, пише Майер.
Въпреки това, по думите му, „търговските търкания е твърде възможно да се влошат, преди да започнат да се подобряват”.
Проблемите около несигурността в търговската политика може да замразят всички инвестиционни планове, които са имали компаниите, което да удари всички останали надолу по веригата.
Това вече се случва в Германия, чиято икономика е силно зависима от износа на стоки и услуги, тъй като местният индекс за бизнес климата IFO записа спад през месец юни.
Daimler - компанията собственик на Mercedes, пък директно заяви, че очаква спад в печалбите си в резултат на новите търговски мита – признание, което провокира спад в цените на книжата и на другите големи европейски автомобилни производители.
В САЩ пък легендарната марка мотоциклети Harley-Davidson обяви, че търговската война ще коства на компанията 100 млрд. долара на година. Поради това фирмата измества част от производството си извън територията на САЩ, за да заобиколи търговските тарифи.
Президентът на Фед Атланта Рафаел Бостик посочи през миналата седмица, че компаниите са поставили летвата за нови инвестиции „доста високо”. По думите му, оптимизмът от намаляването на корпоративните данъци почти е изчезнал.
„Спадът в увереността и проблемите във веригата за доставки могат да предизвикат търговски шок, който да доведе до непосредствена рецесия”, пише Майер.
Икономическият растеж на САЩ засега е стабилен, а прогнозите са светли, благодарение на намаляването на корпоративните данъци и засилването на правителствените харчове.
Грег Валиер, ръководител Глобални статегии в Horizon Investments, пише до клиентите си, че говоренето за рецесия „изглежда пресилено”.
Други също се съгласяват с това – засега, разбира се.
„Рискът от рецесия все още е доста нисък” поради „мощните стимули”, идващи от смъкването на данъците и държавните харчове, казва Дейвид Кели, ръководител Глобални статегии към JPMorgan Funds.