Мрачен, оплетен и понякога насилствен произход стои зад някои от най-известните марки в света. Coca-Cola било тясно свързана с кокаина при създаването си в края на XIX век, основателят на германската модна марка Hugo Boss бил пламенен привърженик на нацистите, а Хенри Форд, основател на Ford Motor Company, бил убеден антисемит и вярвал, че международен еврейски заговор ще унижощи Америка.

Писателят Мат МакНаб разказва за неблагородното и забулено в мистерия начало на някои от най-популярните марки днес в новата си книга „Тайна история на марките, мрачно и оплетено начало на марките, които познаваме и обичаме“.

Британският вестник Daily Mail публикува някои от най-интересните истории, които присъстват в книгата на МакНаб.

Coca-Cola първоначално се правела с кокаин и била смятана за „най-чудесния стимулатор на половите органи“

Джон „Док“ Пембъртън получил дълбока рана от сабя в гърдите, докато се сражавал на страната на Конфедерацията в Гражданската война в САЩ и за успокояване на болката му давали морфин, стандартно болкоуспокояващо по онова време.

По-късно той се зарекъл да създаде чудодейна напитка, която не само да убие болката, но и да сложи край на пристрастеността му към морфина. В магазина си в Калъмбъс, щата Джорджия, Пембъртън постигнал първия си успех с „Френското кока вино на Пембъртън“.

Рекламирана като змийско масло, „напитката лекува умствено и физическо изтощение, хронични заболявания, дисперсия, проблеми с бъбреците и черния дроб, сърдечни заболявания, меланхолия, истерия, главоболие, проблеми с гърлото и белия дроб, безсъние, униние и дори усещане за умора“.

Пембъртън продавал своята Coca на цена от 100 долара за бутилка, равносилни на днешни 20 долара. В действителност алкохолната му напитка съдържала орехи кола, дамяна, кока и алкохол.

Орехите кола били източикът на кофеина, растението дамяна помагало при тревожност, коката и листата от кока осигурявали кокаин, извлечен при химичен процес. За разлика от кокаина за шмъркане, усещането за еуфория от кокаиновото вино траело по-дълго и водело до сексуална възбуда като страничен ефект.

Пембъртън не знаел как да продава виното си, затова се преместил в Атланта, свързал се с Фран Робинсън и двамата създали първата кола през май 1886 г. Робинсън я кръстил Coca-Cola и започнал да я продава в близост до културното средище по онова време – чешмите за газирана вода.

Пембъртън все още бил пристрастен към морфина и трябвало да продаде патента на Аса Кандлър, за да плаща за лекарствата си. Кандлър се възползвал и започнал агресивно да рекламира Coca-Cola, която вече била най-продаваната безалкохолна напитка. Но едва в началото на XX век кокаинът бил премахнат от съдържанието й.

Хуго Бос бил ревностен привърженик на Хитлер и с удоволствие създавал униформи за нацистките войници и Хитлеровата младеж

Много производители в Германия създавали униформи и оръжия за нацистите, за да останат в бизнеса, но само един станал известен – Хуго Ф. Бос.

Бос бил съгласен с идеалите на нацистката партия и компанията му правела униформи за нацистките войски и Гестапо преди и по време на Втората световна война. Той бил доволен от големите поръчки, които пристигали в края на 30-те години на миналия век, а пикът на печалбата му бил достигнат през 1942 г. След това Третият Райх ограничил разходите за производство на униформи.

Преди войната Хуго Бос произвеждал кафяви ризи и черни униформи за SS и Хитлеровата младеж. По време на войната той създавал униформи за германските въоръжени сили и SS.

По-мрачната му връзка с нацистите била свързана с използването на принудителен труд – 140 работници и 40 френски военнопленници, държани в град Мецинген в лагер малко храна и лоша хигиена.

Бос бил не само горд и активен член на нацистката партия, но и бил добър приятел на презирания регионален нацистки лидер Георг Рат.

Преследвана от мрачното минало на Бос, модната компания поръча историческо изследване и публикува извинение за ужасяващите му вярвания, като изрази „дълбоко съжаление за хората, които са страдали“ във фабриката на Бос.

Основателят на Ford купил местен вестник, за да публикува антисемитски коментари за еврейска конспирация, която щяла да унижощи Америка

Хенри Форд, основател на Ford Motor Company, бил инженерен гений, който помогнал за появата на над осем милиона коли по пътищата в САЩ до 1926 г.

Докато помагал да хората за се сдобият с кола за първи път, Форд бил тласкан от антисемитските си вярвания и омразата си към богатите и към собствените си инвеститори. Той бил обсебен от мисълта да накара имигрантите да изпълнят визията му за съвършен американски гражданин и искал да ги отърве от чуждестранната им култура.

Той създал Социологически отдел Форд, за да се меси в личния живот на служителите си и да контролира чистотата на жилището им. Форд се противопоставял на профсъюзите и искал да има пълната власт при управлението на завода си.

Параноята и гневът на Форд се засилили с годините и той започнал да твърди, че евреите го преследват. Купил местен седмичник в Диърборн, щата Мичиган, където публикувал антисемитски статии за „широка и тайна световна конспирация на евреите за контрол и манипулация“.

Тиражът на вестника бил 700 000 бройки и над 7000 автокъщи на Ford били принудени да го продават. Антисемитските възгледи на Форд намерили място и в книга. Той обвинявал евреите за всичко, включително Първата световна война, джаза и дори Болшевишката революция.

Митичната международна еврейска конспирация, в която Форд вярвал, целяла да отнеме земеделските ресурси на Америка и да обрече гражданите й на глад. Антисемитската реторика на Форд стигнала дори до Хитлер, който го смятал за вдъхновение и държал негов портрет до бюрото си.

Форд започнал да произвежда автомобилни части в Хамбург в началото на 1912 г., след това в Берлин и в крайна сметка сглобявал Model T в Кьолн. През 1938 г. той получил Големия кръст на германския орел, най-високото отличие, което Нацистката партия можела да връчи на чужденец.

В заводите на Форд в Германия се произвеждали автомобили и оръжие за въоръжените сили на Хитлер по време на Втората световна война. Три инсулта влошили още повече психическото състояние на Форд и третият му син Хенри Форд II поел управлението на компанията след смъртта на баща му през 1947 г. на 83-годишна възраст.

Братята основатели на Adidas и Puma водели горчива вражда десетилетия наред и правели обувки и оръжия за Хитлер

Братята Даслер, които възприели търговските имена Adidas и Puma, започнали да произвеждат обувки през 20-те години на миналия век в родния си град Херцогенаурах, Германия, център на обувната индустрия в Бавария с над 100 отделни производители на обувки.

Това което отличавало Рудолф и Адолф Даслер, било не само желанието им да станат членове на Нацистката партия, за да гарантират успеха на бизнеса си, а най-вече амбицията им.

Когато Олимпийските игри дошли в Германия през 1936 г., те се промъкнали в Олимпийското село, за да убедят американската звезда в бягането Джеси Оуенс да носи шпайкове на Адолф, изработени по поръчка. Оуенс спечелил четири златни медала за американския отбор, а впоследствие се превърнал в спринтьора на века.

Със задълбочаването на Втората световна война през декември 1943 г. Хитлер превърнал цивилните бизнес дейности във военно производство. Така вместо за правят спортни обувки, братята Даслер произвеждали ботуши за нацистките войници и пушките Panzerschreck.

И двамата братя получили призовки за армията, като Рудолф отишъл в Гестапо. Ади служил само една година, докато брат му останал до края на войната. Когато Рудолф се озовал в американски лагер за военнопленници, той подозирал, че е бил предаден от брат си, който по онова време произвеждал бейзболни и баскетболни обувки за американците.

Двамата братя били разделени от вражда, която продължила през целия им живот. Компанията им също била разделена – Ади създал Adidas, а Рудолф поставил началото на Puma.

Коко Шанел се възползвала от германската окупация на Париж, за да разшири бизнеса си и била нацистка шпионка с кодовото название „Уестминстър“

Известната френска дизайнерка Габриел „Коко“ Шанел била не само амбициозна бизнес дама, но и симпатизантка на нацистите и в крайна сметка се превърнала в тяхна шпионка.

Когато станала на 12 години, Шанеб била изпратена в сиропиталище от баща си, след като майка й починала. Там тя живяла до 18-та си година и се научила от монахините да шие. Това променило съдбата й завинаги.

Тъй като неомъжените жени можели да печелят повече пари във Франция, Шанел останала без съпруг и започнала да пее във френски нощни заведения, където използвала псевдонима „Коко“.

Тя била сексуално разкрепостена и имала много любовници. Използвала финансовите облаги от връзките си, за да създаде модната си империя – пуснала луксозни шапки, парфюма Chanel N5, а през 1931 г. завладяла Холивуд, като започнала да шие дрехи за филмовите звезди.

Когато германските сили влезли във Франция през май 1940 г, Франция подписва примирие, което оставя Париж и Северна Франция под нацистка окупация. Коко имала шанса да се възползва от присъствието на нацистите, тъй като все още таяла враждебност към евреите. Тя се породила, след като семейство Вертеймер й оказало финансова подкрепа за разшири базата от клиенти на Chanel N5.

Сделката давама 70% дял от компанията на Вертеймер, 20% на брокера и само 10% на Шанел. Тя написала писмо до нацистите с искане за пълна собственост върху парфюмите Chanel.

Разсекретени неотдавна френски разузнавателни документи показват, че Коко Шанел е била нацистка шпионка и имала специална тайна мисия, създадена конкретно за нея. Кодовото и име било „Уестминстър“ заради предишната й любовна афера с херцога на Уестминстър.

Коко Шанел умира в хотел Ritz в Париж на 87 години.

Bayer имала връзки с подкрепяна от нацистите компания, която използвала Аушвиц като фабрика за разработване на лекарства, тествани върху евреи

Историята на Bayer AG започва през 1863 г., когато е основана в Бармен, Германия. Феликс Хофман е смятан за официалния създател на продукта, а еврейският химик Артур Ейхенгрун бил отписан от регистрите, след като компанията създала връзки с нацистите.

Хофман търсел алтернатива на много пристрастяващия кодеин и у открил в хероина, докато работел като химик за Bayer. Компанията станала пионер в комерсиализирането на хероина в цял свят и започнала да го продава като „непристрастяваща медицинска алтернатива на морфина и кодеина“.

Хероинът се смятал за чудодейно лекарство за кашлица, твърдяло се, че бил десет пъти по-ефективен от кодеина и имал малко странични ефекти.

Компанията била основен играч и във фармацевтичния конгломерат IG Farben, който по време на Втората световна война правел бизнес с Хитлер и „се радвал на дълги връзки с диктатора“.

IG Farben използвала затворници от Аушвиц за изграждането на нов завод близо до лагера, който първоначално не бил концентрационен лагер, а лагер за принудителен труд.

IG Farben изградила индустриален комплекс близо до Аушвиц, за да произвежда своите химикали. 30 000 души, обречени на принудителен труд, починали в лагера. Експериментите, в които била замесена компанията, включвали тестването на лекарства върху затворници.

Участието на IG Farben в жестокости по време на войната спечелило на 24 служители на компанията място на подсъдимата скамейка в Нюрнберг.