На 9 юли тази година може да започне най-голямото търсене и добиване на ценни ресурси в морето. Не в крайбрежните участъци, които по принцип са част от територията на съответните държави, а в дълбочините на световния океан, пише The Guardian. На места, за които уж от десетилетия има споразумение, че няма да бъдат засягани толкова силно от човешка дейности и че са собственост на всички хора.

Кратка историческа справка. През 1982 г. след над две десетилетия преговори ООН приема Конвенцията по морско право. Според този документ, подписан от всички членуващи държави, моретата и океаните се разделят на различни зони – например – териториално море, континентален шелф, открито море и т.н.

В нея се уточнява и в кои участъци крайбрежните държави могат да извършват различни дейности по свое решение като търсене на ценни метали, петрол, газ и др. Участъците извън тях, т.е. откритото море, са обявени за неприкосновени и собственост на човечеството по целия свят.

Но има една уловка. Забраната за експлоатация на тези зони е наложена със срок – докато не се изработят правила как точно това да се прави.

През 1994 г. се създава Международен орган по морското дъно (ISA) със специална цел – написване на правилата, договорени през 1982 г. В тази организация членуват 167 държави заедно с всички страни от ЕС. И почти три десетилетия по-късно правила няма. Повече за казуса, както и как изглежда тестовият дълбоководен добив на ресурси, може да прочетете и тук.

Минната индустрия се насочва към дъното на океана. Какво може да се обърка?Можем ли изобщо да използваме ценните дълбоководни метали за бъдеще, задвижвано от възобновяема енергия?

Апетитът за експлоатация на дъното обаче не е изчезнал. През юни 2021 г. миниатюрната тихоокеанска държава Науру успява да прокара нова калуза в Конвенцията от 1982 г. Дребна подробност е, че Науру е в доста близки отношения с една от големите канадски минодобивни компании.

Въпросната поправка гласи, че ако една държава поиска да добива ресурси в защитените води на открито море, ISA, създадена през 1994 г., трябва в двугодишен срок да изготви обещаните преди трийсетина години правила.

Днес, 9 юли, този двугодишен срок изтича. И вероятно редица компании смятат, че няма да има проблем, ако навлязат в защитените доскоро морски територии и започнат да тестват добив на ресурси, които до момента са си почивали необезпокоявано на дъното на океана.

Какво ще намерят там? Смята се, че в откритите морски територии има огромни залежи от никел, кобалт и др. Предполага се, че находищата са големи, а материалите биха имали шоирока употреба при преминаването към по-зелена икономика. Например биха се използвали при производството на батерии за електрически автомобили.

Редкоземните метали стават ключови за света. Кой има най-много? Те се използват както в потребителската електроника и системите за възобновяема енергия, така и във военното оборудване

Проблемът е, че почти всички научни становища досега сочат, че такава практика би имала катастрофален ефект за околната среда. Огромни машини ще надупчат морското дъно, смазвайки всичко по пътя си. Оставените от тях дупки вероятно ще погълнат кораловите рифове наоколо, както и други живи организми. Този процес ще намали способността на океана да поглъща по естествен път въглероден диоксид, което пък ще засили процеса на глобалното затопляне. А на всичкото отгоре може да се да се окаже, че откритото под дъното богатство е опасно, защото е радиоактивно.

Екологичните ефекти, разбира се, са най-важни, но има и други негативни страни, за които не се говори чак толкова много. Да речем – въпросът с парите.

Досегашната логика сочи, че след като откритото море е на всички, то и печалбите от него би следвало да се разпределят. Само че няколкото големи корпорации с апетити към това търсене едва ли мислят така. На всичкото отгоре няма и ефективно действаща институция, която да ги контролира. ISA е световна организация със незначителен бюджет от 10 млн. долара годишно. За да си помага сама, е въвела такса от 500 хил. долара за издаване на разрешително. Такива вече има 31, пет от които са в Китай.

Страните от ООН подписаха исторически договор за опазване на океаните Той полага основите на защитата на нерегулираните досега океански територии

За да усложни проблема, ISA високомерно подкрепя добив, коментира The Guardian, цитирайки думи на генералния секретар органа: "Не вярвам, че хората трябва да се тревожат толкова много."

ISA също така няма независим научен съвет, който да я съветва, а само правен и технически съвет.

Накратко, преди дори да се обмисли какъвто и да е дълбоководен добив, ISA трябва да бъде преразгледана с намесата на ООН, така че принципите на „общото наследство на човечеството“ да бъдат възкресени.