Модернистичната централа на Световната здравна организация, изградена от стъкло и метал, контрастира рязко с пасторалния пейзаж на хълмовете в покрайнините на Женева. Единствените цветни детайли са знамената на 194-те държави, които членуват в нея. Засега американският флаг продължава да присъства в тази картина, но ако президентът на Съединените щати Доналд Тръмп успее да постигне своето, от 2021 година това вече няма да е така, пише The Economist.

САЩ са най-големият финансов донор на СЗО, а една десета от персонала на организацията са американци. Американското влияние се усеща в цялата ѝ структура чак до купичките с фъстъчено масло, които се продават във вендинг автоматите в централата.

На пръв поглед изглежда странно, че Вашингтон иска да прекъсне връзките си с най-влиятелната здравна институция в света точно в разгара на пандемията от COVID-19. Според много експерти, сред които е и Мара Пилинджър, изследовател на здравната политика в университета Джорджтаун, СЗО се е справила изненадващо успешно със заплахата от коронавируса, имайки предвид всички ограничения, наложени върху нейния начин на работа.

Но в същото време настоящата криза хвърли светлина както върху силните, така и върху слабите страни на Световната здравна организация и повдигна редица въпроси за нейното бъдеще, пише още изданието.

В подобни извънредни ситуации СЗО действа според разпоредбите, разписани в нейния устав. Държавите членки са длъжни да съобщават възможно най-бързо за избухването на епидемии, като тази на COVID-19, но ако не го направят, организацията няма никакъв инструмент, с който да ги принуди.

Преди 2005 година правилата са били различни. Бившият министър-председател на Норвегия Гро Харлем Брунтланд, която ръководи СЗО в периода между 1998 и 2003 година, налага санкции на Китай, заради това, че страната не съобщава навреме за избухвнането на SARS епидемията през 2003 година. Настоящият ръководител на организацията обаче не може да направи това, тъй като правомощията му вече са ограничени от самите държави членки.

Генералният директор д-р Тедрос Гебрейсус не си позволи нито веднъж да атакува директно Пекин по темата, свързана с COVID-19. Той обаче не "нахока" и САЩ заради обвиненията им към организацията. Подобна проява на "такт" е ключова, ако СЗО иска всички заинтересовани страни да присъстват на масата за преговорите.

Бил Гейтс: Пандемията задълбочава неравенстватаПандемията от коронавирус спря напредъка в борбата с бедността и болестите от последните 20 години, посочи съоснователят на Microsoft Бил Гейтс


Задачата на организацията е да идентифицира най-ефективните здравни практики и да ги споделя с държавите, членуващи с нея. Практическото им прилагане обаче не е нейна работа, макар че, когато правителствата очевидно не се справят, тя има различни възможности за намеса. В историята на СЗО има както успехи, така и провали.

Организацията успя да осигури психолози, които да помогнат за възстановяването на Сирия след гражданската война. В Ирак бяха доставени линейки. При избухването на епидемията от ебола в Западна Африка през 2014 година обаче, реакцията ѝ далеч не беше толкова адекватна. Болестта тогава отне живота на над 11 000 души.

Когато обаче смъртоносният вирус достига до Конго през 2018 година, СЗО изигра ключова роля и изпрати свои екипи, които успяха да поставят разпространението му под контрол. Те останаха там, където останалите държави считаха, че е твърде опасно да изпращат свои хора. Всъщност опасенията им до голяма степен се потвърдиха, тъй като двама от медиците на СЗО бяха убити от местните бунтовнически групировки. Самият Тедрос Гебрейсус посети Конго 14 пъти.

СЗО има огромни заслуги за унищожаването на едрата шарка, която отнема живота на десетки милиони хора през XX век. Почти напълно изчезва и полиомелита, благодарение на масовите ваксинации.

Според д-р Пилинджър, един от големите проблеми на организацията, от гледна точка на нейния имидж, е, че огромната част от свършeната работа остава недивима за обществото. Тя работи в тясно сътрудничество с правителствата, които обикновено си приписват заслугите за всеки успех в сферата на здравеопазването. Когато обаче нещата не се развият добре, СЗО веднага се превръща в изключително "удобен" виновник. Точно както смята и Доналд Тръмп.

Гро Харлем Брунтланд е на мнение, че СЗО е действала твърде бавно в настоящата криза с COVID-19 и е обявила извънредната пандемична обстановка много късно. Организация бе критикувана и заради непоследователните си действия по отношение на информацията и препоръките за предпазните маски, лекарствените препарати и други елементи от борбата с коронавируса.

Но всъщност цялостната стратегия на СЗО и реакцията ѝ след избухването на пандемията беше адекватна, смятат повечето медицински експерти. Разбира се, детайлният анализ тепърва предстои, а и все още се води щателно разследване на всички предприети стъпки, което все не е приключило. Каквито и да са изводите от него обаче, много от слабостите на СЗО вече са видими.

Парите са най-спешният проблем. Годишният бюджет на организацията възлиза на 2.5 милиарда долара - в САЩ толкова се харчат за здравеопазване само в един град, и то не от най-големите, пише още The Economist. Освен това само 20% от тази сума е гарантирана и се отпуска без предварителни условия. Дори и самията д-р Тедрос Гебрейсус признава, че СЗО е твърде зависима от малка група "донори" и най-вече от САЩ. Останалите големи държави като Франция и Китай също допринасят с по-значителни средства, но 80% от бюджета идва под формата на малки и фрагментирани грантове и доброволни дарения, като половината от тях са на единична стойност от под 500 000 долара.

Човекът, спечелил 12 млрд. долара по време на пандемиятаЕрик Юан казва, че работи по 18 часа на ден


Откакто пое ръководството на организацията през 2017 година Гебрейсус прави опити да стабилизира нейните финанси. Той основава и специална фондация към СЗО, която има за цел да осигурява устойчиви източници на финансиране.

Той е и първият генерален директор на СЗО, избран с таен вот от държавите членки, което му осигурява повече независимост. Реформите, които успя да прокара досега, бяха амбициозни, но за да бъдат приложени на практика, те трябва да получат подкрепата на националните правителства.

Колкото до пандемията, работата на Световната здравна организация може и да не е перфектна, но със сигурност тя предупреждава отдавна за опасността от подобно развитие на нещата. Изтласкването на здравеопазването по-нагоре в списъка с приоритетите на държавите е кауза, която ръководството на институцията преследва от години. В много държави обаче тези предупреждения не бяха приети насериозно и негативите от това се видяха ясно по време на пандемията.

А междувременно изискванията към СЗО стават все по-големи. В Конго се наблюдават нови огнища на ебола, а бедните държави се нуждаят от подкрепа в битката с COVID-19. Оскъдните ресурси на организацията ще трябва да бъдат насочени към все по-широк кръг от дейности.

Екипът на д-р Тедрос Гебрейсус се опитва да убеди Тръмп и неговата администрация, че САЩ трябва да останат в структурата на СЗО, но в същото време той изтъква, че от Вашингтон поставят "напълно неприемливи условия" за това (без да уточнява конкретно какви са те). Кандидатът на демократите Джо Байдън обеща, че ако спечели президентските избори ще прекрати всички процедури за напускането на СЗО и ще върне страната в рамките организацията.

Но опасността най-големият финансов донор на СЗО да се оттегли вече накара останалите държави да мислят за вариант, при който "дупката" да бъде запълнена от самите тях.

Преди една година никой не можеше с точност да определи какви са рисковете от отслабването на световната система на здравеопазването. Днес цената на провала в борбата с COVID-19 се изчислява на няколко трилиона долара и близо един милион загубени човешки животи, пише The Economist.