Неочакваните изненади на финансовите пазари са най-неприятни, независимо дали става дума за покачващи се цени на луковиците на лалетата или отваряне на икономиката и отмяна на локдауна.

2022 г. беше трудна за инвеститорите. Но като се има предвид колко много тенденции смениха посоката си през годината, истинската изненада е, че не стана още по-лошо. Ето кои са най-важните обрати, според The Economist.

Край на евтините пари

Обръщайки поглед назад към 2010 г. бъдещите финансови историци вероятно ще се изненадат, че хората са очаквали лихвените проценти да останат завинаги близо до нулата.

Инфлацията промени това през 2022 г. Федералният резерв стартира най-бързия цикъл на затягане от 80-те години на миналия век, като повиши целевия диапазон за своя референтен лихвен процент с повече от четири процентни пункта до 4,25-4,5%.

Председателят на борда на Федералния резерв Джеръм Пауъл. Източник: Getty Images

Други централни банки последваха примера на Фед. Пазарите очакват лихвите да спрат да се покачват през 2023 г. с пикове между 4,5% и 5% - във Великобритания и Америка, и 3-3,5% в еврозоната. Но шансовете те да се сринат обратно към нищото са малки. Управителите на Фед, например, смятат, че неговият процент ще завърши 2023 г. над 5%, преди да се установи до около 2,5% в дългосрочен план. Ерата на безплатните пари приключи.

Смърт на дългия бичи пазар

Бичите пазари не умират от старост, гласи поговорката. Убиват ги централните банки. Така се случи през 2022 г. От финансовата криза през 2009 г. до пика в края на 2021 г. индексът S&P 500 на водещите американски акции се повиши с 600%. Прекъсванията във възходящия марш, като внезапния спад в началото на пандемията, бяха драматични, но краткотрайни.

Тазгодишният срив се оказа траен. S&P 500 падна с една четвърт до най-ниската си точка в средата на октомври и остана с 20% надолу. Индексът на глобалните акции на MSCI падна с 20%.

Акциите далеч не са единственият клас активи, който бе ударен. Цените на акциите паднаха отчасти, защото лихвените проценти се повишиха, което покачи възвръщаемостта на облигациите и направи рисковите активи по-малко привлекателни в сравнение с тях. Същият механизъм натисна цените на облигациите, за да изравни доходността им с преобладаващите лихви. Индексите на Bloomberg за глобални, американски, европейски и нововъзникващи пазари на облигации са се понижили съответно с 16%, 12%, 18% и 15%. Независимо дали цените продължават да падат или не, бичият пазар приключи.

Изпаряващ се капитал

Програмите за количествено облекчаване (QE) на централните банки, разработени по време на финансовата криза за стабилизиране на пазарите, се разраснаха по време на пандемията. Централните банки на Америка, Великобритания, еврозоната и Япония съвкупно изпомпват над 11 трлн. долара новосъздадени пари, използвайки ги за натрупване на „безопасни“ активи, като държавни облигации, и да намалят доходността им.

Това тласна инвеститорите в търсене на възвръщаемост към по-спекулативни пазарни опции. На свой ред тези активи процъфтяват. През десетилетието до 2007 г. американските фирми емитираха 100 млрд. долара от най-рисковия високодоходен дълг (със статут на „боклук”) годишно. През 2010 г. те са били средно 270 млрд. долара и достигнаха до 486 млрд. долара през 2021 г.

Bank of England. Източник: Getty Images

Тази година той е намалял с три четвърти. Федералният резерв и централната банка на Англия са отменили своите програми за изкупуване на облигации. Европейската централна банка се подготвя да направи същото. Ликвидността се източва и то не само от рисковата страна на дълговия пазар. Първичните публични предлагания (IPO’s) счупиха всички рекорди през 2021 г., набирайки 655 млрд. долара в световен мащаб.

Американските IPO записват най-слабата година от 1990 г. досега. Стойността на сливанията и придобиванията също е спаднала, макар и не толкова драматично. Капиталовото изобилие се превърна в недостиг на капитал.

Стойността побеждава растежа

Акциите, които обещават експлозивни бъдещи печалби в сравнение с техните (често несъществуващи) текущи печалби, имаха превес. От март 2009 г. до края на 2021 г. глобалният индекс MSCI нарасна с коефициент 6,4 – над два пъти от увеличението на индекса на еквивалентната стойност.

Тази година нарастващите лихвени проценти обърнаха нещата. Краят на евтините пари скъсява хоризонтите на инвеститорите, принуждавайки ги да предпочетат незабавните печалби пред тези в далечното бъдеще. Акциите за растеж са изчерпани. Стойността отново е на мода.

Крипто експлодира

Тези, които вярваха, че крипто не е добро за нищо друго освен за хазарт и съмнителни дейности, не могат да се надяват на по-добър пример от падането на FTX. През ноември компанията на Сам Банкман-Фрайд, се срина. 8 млрд. долара клиентски средства липсват. Американските власти сега го наричат ​​„мащабна многогодишна измама“. Ако бъде признат за виновен, Банкман-Фрайд може да прекара остатъка от живота си в затвора.

Източник: Getty Images

Падането на FTX бележи спукването на последния крипто балон. В пика си през 2021 г. пазарната стойност на всички криптовалути беше почти 3 трлн. долара спрямо близо 800 млрд. долара в началото на годината. Оттогава спадна до около 800 млрд. долара. Корените на аферата с криптоборсата са в ерата на евтините, изобилни пари и манталитета, който те създават.