Президентските избори в Тайван, които може да променят света
Едно от най-чаканите събития на 2024 г. със сигурност са изборите за президент в САЩ. По традиция смяната на властта в Америка влияе на целия свят.
На 13 януари обаче има още едни много важни президентски избори. Резултатът от тях също има потенциал да промени света.
Тайван, който комунистическият режим в съседен Китай смята за своя собственост, наистина се превръща в парче земя със световно значение, пише CNN.
Понастоящем островът се управлява по демократичен начин. В миналото обаче е била част от Китай. В края на 40-те години на миналия век там се приютява основният противник на диктатора Мао Дзе Дун – Чан Кайшъ. След като неговата армия е изтласкана от комунистите от континентален Китай, той се премества на остров Тайван, който кръщава „Република Китай“. Кайшъ управлява Тайван до смъртта си през 1975 г. Създадената от него партия обаче остава на власт чак до началото на новия век. Макар че Тайван е дефакто отделна държава, Китай продължава да твърди, че това е част от неговата територия и често заплашва да си я върне обратно със сила.
Повечето тайванци не желаят да бъдат управлявани от китайския режим.
Което, разбира се, не е пречка за генералния секретар на комунистическата партия Син Дзинпин да е доста агресивен към острова.
По време на новогодишната си реч той заяви, че обединението на Тайван с „родината“ е „исторически неизбежно“.
Островът е най-сериозният повод за напрежение между САЩ и Китай. Америка е най-големият защитник на Тайван, както и основният източник на оръжие за армията им. При посещение преди години там президентът Джо Байдън заяви, че е готов да защитава Тайван срещу китайската агресия.
От изключителна важност е как Китай ще реагира на предстоящите избори в Тайван.
Ето всички важни подробности за вота.
Според предварителните проучвания трима кандидати имат шанс да заемат поста на сегашния президент Цай Инуън, която е начело на страната от 2016 г., т.е. два мандата.
Най-много подкрепа събира настоящият вицепрезидент Лай Чинг-те. Той е представител на Демократическата прогресивна партия, отговорна за отделянето на Тайван от Китай и самостоятелното му съществуване през последните десетилетия. Лекар по професия Лай определя себе си като практичен политик, който иска да работи за независимостта на Тайван. Това изявление ядоса Пекин и разтревожи Белия дом. Но той опита да обясни позицията си, заявявайки, че е за запазване на статуквото и предложи разговори с Китай, но на принципа на равенството. Пекин отхвърли предложенията му, обвинявайки го, че може да предизвика военен конфликт.
Най-големият конкурент на Лай Чинг-те е Хоу Ю, бивш полицай и кмет на Ню Тайпе. Той е представител на опозиционна партия, която по традиция одобрява по-близките отношения с Китай. Те говорят за мир и диалог, обвинявайки сегашните управляващи, че провокират съседа. Хоу залага на по-силните връзки с Китай в икономическо отношение и говори за превъоръжаване на тайванската армия.
Третият претендент за президентския пост е Ко Уън-жъ от основаната през 2019 г. народна партия. Той е бивш кмет на столицата Тайпе, но се представя като политически аутсайдер. Фокусира се върху социални проблеми, което се харесва особено на младите избиратели, уморени от ниските стартови заплати и скъпите жилища в страната. По китайския въпрос той е за „среден вариант“, критикувайки опонентите си или в прекалена враждебност, или в твърде приятелско настроение.
Досега никоя политическа партия не е печелила три поредни президентски мадната. Т.е., ако Лай Чинг-те събере най-много гласове, това ще означава, че политиките и пропагандата на Китай са претърпели провал.
От години китайците залагат и на моркова, и на тоягата, за да убедят Тайван за евентуално обединение. Откакто Си пое управлението обаче се използва предимно тоягата.
След като преди осем години сегашният президент Инуън бе избрана на поста, Пекин прекъсна всякакви отношения с Тайпе и се опитва да засили военния натиск. Резултатът е влошаване на отношенията между двете държави, невиждано през последните трийсетина години. Но като че ли политиката на Си отблъсква тайванците. Проучвания показват, че едва 3% от тях смятат, че имат китайски корени и само 10% биха подкрепили евентуално обединение. Поведението на Китай накара Тайван да задълбочи връзките си със Запада, което пък тревожи Пекин.
Затова сега китайските властимащи призовават тайванците да направят „правилния“ избор“, очевидно евфемизъм да гласуват за партията, която предлага затопляне на отношенията с тях. В отговор от Тайван обвиняват Китай в опит за намеса в изборите и във вътрешните им работи. Те посочват, че в социалните мрежи се организират кампании за дезинформация и манипулации.
В навечерието на изборите Китай не се отказва и от военния натиск. В посока на Тайван се изпращат изтребители, дронове и военни кораби. Над острова прелитат и балони. Това бе наречено от тайванското минитерство на отбраната „психологическа война с цел да се повлияе на хората“.
И макар че директното военно нахлуване на Китай се смята за малко вероятно от повечето експерти, Пекин има още доста възможности да покаже недоволство – от зачестяване на военните учения в региона до прекъсване на всички търговски отношения.
Засега никой не знае колко далеч ще се отиде, нито пък как биха реагирали САЩ, както и съюзниците на Тайван от Европа. Истината е, че ситуацията привлича все повече внимание заради възможната ескалация на напрежение в един свят, достатъчно изнервен от военните конфликти в Украйна и ивицата Газа.
Какви са отношенията САЩ-Тайван? Формално Вашингтон няма дипломатически връзки с Тайпе от 1979 г. Неофициално обаче близките отношения са запазени и американската помощ за острова не е спирала. Въпреки това в продължение на десетилетия САЩ отговаряха неясно на въпроса биха ли се притекли на помощ при нападение срещу Тайван.
При последните двама президенти – Тръмп и Байдън – като че ли позицията стана по-твърда. Действащият държавен глава дори заяви, че в случай на китайско нахлуване би защитил Тайван.
Естествено, това ядоса Пекин. Китайците заявяват, че въпросът с Тайван е „червена линия“, която не бива да бъде прекрачвана. Вашингтон твърди, че няма предпочитания към нито един от кандидат-президентите в Тайван, а Байдън заяви, че изрично е предупредил китайския лидер Си по време на срещата им миналия ноември да не се месят в изборния процес.
И така на острова предстоят избори. От резултата им зависи дали отношенията между двете световни суперсили ще се променят. А в края на годината и в САЩ ще гласуват за президент. Дотогава обаче обстановката може да е различна.