Ако 2019 беше годината, в която сред европейците започнаха да се прокрадват първите по-сериозни съмнения относно геополитическите намерения на Китай, то 2020 вероятно ще остане в историята като момента, в който настроенията в Европа окончателно се обърнаха срещу Поднебесната империя.

Така смята политическият анализатор на Bloomberg Андреас Клут.

По думите му причината за това не са обвиненията към Китай, че е причинил световната пандемия от COVID-19 (каквото е мнението на американския президент Доналд Тръмп и неговите съветници).

По-важният катализатор за влошаването на отношенията между Брюксел и Пекин е опитът на китайските управляващи да извлекат политически дивиденти от кризата и то по най-циничния начин - с лъжлива информационна пропаганда, пише Клут.

Мотивацията на Пекин е достатъчно ясна - на фона на обтегнатите отношения със Съединените щати, ръководени от Тръмп, Китай се опитва да се стабилизира като втора световна суперсила.

А най-голямата геополитическа "плячка" би било именно сближаването с Европейския съюз и отдалечаването му от трансатлантическата сфера на влияние със засилване на китайските инвестиции, търговия и влияние.

Когато епицентърът на пандемията от COVID-19 се премести от Ухан в Южна Европа, предизвиквайки колапс на здравните системи в Италия и Испания, Китай първоначално предприе адекватни действия.

Още от средата на март започнаха да пристигат пратки с китайски предпазни маски и други медицински консумативи, върху които стоеше китайският флаг. Някои от тях се оказаха не особено качествени и надеждни, но въпреки това символиката на жеста беше изтълкувана позитивно от повечето европейци.

Китай можеше просто да спре до "дипломацията на маските" и да продължи да развива икономическите си отношения с Европа от тази база. Но всъщност не го направи.

Пекин използва "лостовете" си за влияние и активира мащабна кампания за дезинформация, която имаше за цел да обрисува европейските демократични държави като слаби и нерешителни, а авторитарния режим в Китай - като силен и ефективен, пише още Клут в своя анализ.

Китайското посолство във Франция дори стигна до директни обвинения към френското правителство, че "оставя хората в домовете за възрастни да умират". В Германия китайските дипломати се опитаха да накарат официални държавни лица да сипят публични похвали за властите в Пекин.

Вместо това обаче, те генерираха точно обратния ефект - европейските разузнавателни служби изготвиха доклад, в който се разкриват механизмите за разпространяване на "фалшиви новини" от Китай и от другия "обичаен заподзрян" в подобни случаи - Русия.

СЗО: Новият коронавирус е от естествен произходТръгнала от Ухан в Китай през декември, пандемията зарази от тогава 3.2 милиона души по света, а броят на починалите заразени е най-малко 230 000 души.

След това Пекин влоши още повече ситуацията, като се опита да "смекчи тона" на своите публични говорители на Стария континент, в отговор на което Европейският парламент поиска твърди гаранции за това, че Европа няма да се "самоцензурира" под натиска на китайските власти.

За някои държави тези конфликтни ситуации не са нещо ново. В Швеция, например, през януари тази година избухна дипломатически скандал заради едва прикритите заплахи, отправени от китайския посланик към местните медии.

Други европейски страни обаче, като Унгария и Хърватия, бяха принудени да търпят "мечешкото поведение" на китайската дипломация заради своята обвързаност с мащабните китайски геополитически и инфраструктурни проекти.

Сред тях са китайско-европейският форум, който се провежда във формата 17+1 и включва държавите от Източна Европа, както и инициативата "Един пояс, един път", която, според критиците на Пекин, има за цел да превърне няколко азиатски, африкански и европейски държави в "икономически васали" на Поднебесната империя.

Още преди избухването на пандемията европейците демонстрираха все по-силно разочарование от едностранчивата природа на тези "партньорства", както от икономическа, така и от политическа гледна точка.

Едва или има по-силен пример за тази тенденция от разрива в отношенията между Прага и Пекин. През 2016 г. двете столици се договориха за "побратимяване", като условието беше Чехия да признае доктрината за "Един Китай", която отхвърля съществуването на Тайван като отделна държава.

В замяна на това Китай се обвързваше със серия от иневстиционни проекти в страната, както и с доставката на няколко мечки панди в пражкия зоопарк.

Пандите така и не дойдоха, а междувременно конфликтните точки в отношенията между двете държави ставаха все повече. В крайна сметка, не само че "побратимяването" не се състоя, но кметът на Прага дори сключи идентично споразумение с тайванската столица Тайпе.

Тръмп: Китай иска да загубя президентските избориКитай иска да загубя на президентските избори в САЩ през ноември. Това заяви американският президент Доналд Тръмп

Германия, която е най-големият търговски партньор на Китай в Европа, също "вдигна гарда" срещу китайските амбиции, след като няколко китайски фирми придобиха дялове в ключови германски технологични компании, включително и от сферата на енергетиката.

Изграждането на мобилните мрежи от пето поколение, известни като 5G, също е част от сложните политически и икономически взаимоотношения между Брюксел и Пекин. Китайският технологичен гигант Huawei Technologies доскоро беше един от водещите кандидати за изпълнението на проекта, но в Германия настроенията срещу компанията започват да стават все по-силни.

Същият процес се наблюдава и във Великобритания, която вече не е част от ЕС.

До голяма степен обаче Пекин би трябвало да вини единствено себе си за влошените отношения с европейските лидери, смята Андреас Клут. По някакъв начин китайските политици успяха да обединят общественото мнение в Европа срещу себе си, което е странно, като се има предвид, че европейците рядко се обединяват по каквато и да е тема.

Дори да допуснем, че основната цел на китайската инфантилна пропаганда не са европейците, а китайската аудитория и местната диаспора, подобна дипломация едва ли би могла да бъде категоризирана като брилянтна, пише още анализаторът на Bloomberg.