Новото десетилетие, което започва от 2020 г., предлага неограничени възможности за изпълнителните директори на големите корпорации.

Икономиката расте, а заедно с нея и заплатите, цените на акциите бележат нови рекордни стойности, а развитието на технологиите дава възможност за създаване на изцяло нови бизнес модели.

В същото време обаче предизвикателствата пред CEO-ата също се увеличават, пише The Economist.

Какво е бъдещето на професията "изпълнителен директор"?

На теория идващото десетилетие би трябвало да е "златна епоха" за корпоративните мениджъри. Хората, които управляват 500-те най-големи публични компании в САЩ, ръководят персонал от общо 26 милиона души.

Печалбите растат на фона на позитивния икономически цикъл, а заплащането на ръководните позиции в корпорациите е зашеметяващо - средната заплата на един изпълнителен директор от компаниите в борсовия индекс S&P 500 достига 13 милиона годишно.

Сундар Пичай от Alphabet, например, наскоро подписа нов договор на стойност 246 милиона долара до 2023 г. Рисковете също са приемливи - шансовете на един изпълнителен директор да се пенсионира или да бъде уволнен се оценяват на около 10%.

Освен това в много случаи директорите запазват работното си място, независимо от резултатите на компаниите. През април тази година Джини Ромети ще си тръгне от IBM след осем години на поста, в които акциите на компанията отчетоха три пъти по-слаб ръст от средния за пазара.

Адам Нойман пък органицираше луксозни партита в частния си самолет и похарчи 4 милиарда долара, преди да бъде уволнен от WeWork през септември миналата година.

Едно от малкото неудобства са постоянните срещи и заседания, които "изяждат" средно по две трети от работното време на изпълнителните директори.

Така поне изглеждат нещата отвън. Но всъщност повечето изпълнителни директори твърдят, че работата им е станала по-трудна през последните няколко години. Конкуренцията става все по-силна, а механизмите за управление на корпоративните структури бързо се променят.

С какво ще се занимават "директорите на бъдещето"?

Не са много дисциплините, в които анализите да са по-сложни от тези в мениджмънта. Научните изследвания показват, че успешното управление може да даде обяснение само на около 15% от финансовите резултати на дадена компания.

Останалите 85 на сто зависят от други фактори. Но въпреки това акционерите и управляващите бордове правят всичко възможно да намерят най-подходящите хора за мениджърските позиции.

В повечето случаи обаче изборът им е сравнително консервативен. Около 80% от всички CEO-та са се издигнали в йерархията на компаниите, които управляват. Половината са или инженери или притежават MBA (Master of Business Administration) сертификат.

Освен това повечето изпълнителни директори са мъже, представители на бялата раса, макар че тази тенденция постепенно започва да се променя.

Едно от най-големите предизвикателства пред управляващия корпоративен елит е свързано с начина, по който контролират своите подчинени. От 20-те години на миналия век насам, когато Алфред Слоун траснформира General Motors с революционния си стил на управление, основният инструмент, с който боравят шефовете на компаниите, е физическото разпределение на ресурсите.

В основата на този модел стои разбирането, че те имат на разположение ограничен набор от активи - кадри, машини, продукти и ноу-хау. А най-важната задача на изпълнителния директор е да насочва и разпределя използването на тези ресурси.

В днешно време обаче почти една трета от компаниите в S&P 500, всъщност, инвестират повече в нематериални активи, а 61% от пазарната капитализация на публичните фирми се пада именно на този тип ресурси - развойна дейност, патенти, лични данни на потребиелите и запазени марки.

По тази причина връзката между инвестиционните решения на изпълнителния директор и финансовите резултати далеч не е толкова пряка и предвидима, колкото преди няколко десетилетия.

В същото време се размиват и границите във вътрешната йерархия на корпорациите, както и властта на самите CEO-та. Четирите милиона шофьори на Uber, всъщност, не са служители на компанията.

Същото важи и за милионите, заети във веригата на доставчиците на Apple. Но въпреки това, те са от ключово значение за представянето на компаниите.

Само за миналата година големите компании са похарчили над 32 милиарда долара за "облачни услуги", фабриките и офисите разполагат с безброй сензори и източници на данни, които споделят информация с клиентите и доставчиците, мениджърите на средно ниво постоянно обменят опит помежду си в социалните мрежи. Всичко това касае и работата на изпълнителния директор.

Няколко поколения корпоративни ръководители се подчиняваха на неписаното правило, че трябва "да мислят глобално". Но през последното десетилетие възвръщаемостта на мултинационалните инвестиции намалява.

Търговските конфликти принудиха компаниите да преструктурират веригите си на доставки, а на някои това "упражнение" тепърва им предстои.

Британските шефове печелят средната годишна заплата за три дниШефовете на водещите фирми във Великобритания ще спечелят повече пари за първите три работни дни на тази година, отколкото ще изкара средният служител в страната за цялата 2020 г.

За кого работи "шефът"?

Не по-маловажна е и тенденцията към промяна на самия смисъл на същестуването на корпорациите. Ортодоксалната гледна точка гласи, че те би трябвало да работят единствено в интерес на своите собственици.

Но натискът за промяна на това разбиране става все по-силен. Политици, като Бърни Сандърс и Елизабет Уорън, твърдят, че изпълнителните директори трябва да обръщат много по-голямо внимание на нуждите на своите служители, клиенти и доставчици.

Младите професионалисти искат техните работодатели да се ангажират по-активно със значими социални каузи и проблеми. Alphabet -, компанията майка на Google, например, стана свидел на поредица от протести на своите служители.

Засега CEO-ата експериментират с различни решения на всички тези проблеми, а успехът им е променлив. Рийд Хейстингс от Netflix проповядва радикална децентрализация. В неговата компания служителите от всеки отдел решават самостоятелно от какви инвестиции има нужда и не са задължени да изпълняват предварително заложени финансови цели. В много фирми обаче подобен подход би предизвикал истински хаос.

Други се опитват да наложат авторитета си, възраждайки "култа към знаменитостите" от 80-те години на миналия век. Понякога тези усилия се увенчават с успех. Сатия Надела успя да възроди Microsoft именно със силата на "съпричастното лидерство".

Понякога обаче този принцип не работи. Пребиваването на Адам Нойман в WeWork, в ролята му на "изпълнителен купонджия", приключи с истинско фиаско. Бившият шеф на General Electric Джеф Имелт беше обвинен в "театрална демонстрация" на успех, въпреки че кешовите потоци на компанията отчетоха спад от 36% по време на неговото управление.

В същото време корпоративните мениджъри се опитват да демонстрират своята ангажираност с актуалните социални проблеми, като абортите и разпространението на оръжия. Голямата опасност обаче е възможността да бъдат обявени в лицемерие. През август миналата година 181 американски изпълнителни директори поеха ангажимент да "служат" на своите подчинени, доставчици и кленти по същия начин, по който и на акционерите.

Те обаче поеха това "обещание" в период на икономическа експанция и рекордно ниска безработица. За всички е ясно, че в дългосрочен план то няма как да бъде изпълнено, защото в кризисни времена повечето компании са принудени са съкращават разходи и служители.

Големите заплати и щедрите бонуси за доставчиците означават оскъпяване на продуктите за клиентите. Няма как в това уравнение "всички да бъдат щастливи".

Как ще изглежда модерният изпълнителен директор?

При това положение, какви ще бъдат най-ценните качества на корпоративния лидер през 20-те години на XXI век? За всяка компания отговорът на този въпрос ще е различен, но все пак има някои универсални качества, които по всяка вероятност ще бъдат изключително ценни.

Едно от тях е способността за разпределяне и оценка на "меките" активи и ресурси. Изпълнителният директор на бъдещето ще трябва да следи внимателно потока от данни, който се движи между компанията и нейните партньори. Той трябва да има ясен поглед върху това кой сегмент от бизнеса генерира печалбите и кой поема основните рискове.

Някои компании вече са много по-напред от други в това отношение. Amazon, например, следи над 500 показателя за ефективност. Има обаче и дирректори, които до ден-днешен се занимават с "чистене" на електронната си поща в един часа през нощта.

Но въпреки всичко, CEO-ата трябва да са наясно, че каквото и да говорят "модерните" корпоративни гурута, основната им задача е да работят в интерес на акционерите, пише още The Economist. Това не означава непременно да бъдат "стиснати" и "късогледи". Всеки нормален бизнес ще трябва рано или късно да поеме отговорност и да оцени рисковете от климатичните промени, например.

Но в същото време не бива да се нагърбват с неизпълними задачи. Управлението на компаниите е достатъчно тежка задача, която отнема огромна част от ежедневието на мениджърите, така че няма нужда да се заемат и с "оправянето" на света.