Следващия път, когато отваряте кенче с безалкохолно, помислете откъде е дошла водата, която съдържа. Индийски кен с Coca-Cola съдържа обработена дъждовна вода, докато този в Малдивите може да включва морска вода.

Причината, поради която течността идва от толкова различни източници, е проста: има глобална криза на питейната вода. При положение че 70% от повърхността на Земята е покрита с вода и този обем е константен (1.386.000.000 кв. км.), как е възможно да има недостиг на вода?

Натиск и търсене

97.5% е морска вода, която не е годна за консумация от хората и както населението, така и температурите растат непрекъснато. Според прогнозите световното търсене на вода ще нарасне с 55% между 2000 и 2050 г.

Растежът до голяма степен е стимулиран от земеделието, което дава 70% от световното потребление на сладка вода. А производството на храни се очаква да нарасне с 60% до 2035 г., за да бъдат задоволени нуждите на населението.

Също така се смята, че извличането на вода за енергийни цели, използвана от електроцентралите, ще нарасне с над 20%. В същото време изследване на НАСА установи, че много от източниците на сладка вода в света пресъхват по-бързо, отколкото се възстановяват.

От 37-те основни водоизточници в света 21 намаляват – от Индия и Китай до САЩ и Франция. Река Ганг се свива с 6.31 сантиметра всяка година заради населението и търсенето на вода.

Джей Фамилиети, експерт по водата на НАСА, предупреждава, че равнището на подземните води намалява в целия свят. „Няма безкраен източник на вода“, казва той.

Мексико и Калифорния

Град Мексико, построен върху древно езеро, потъва в някои области със скорост от 22.85 см на година. Тъй като градът се възползва от подземните си води, ефектът е като да пиете млечен шейк.

Мексиканската столица внася 40% от течността и Рамон Агире Диас, директор на Напоителни системи в Мексико, обвинява за ситуацията „по-интензивните дъждове, причиняващи повече наводнения, но също и по-дълги суши“.

Нещо подобно се случва в Калифорния. От 2011 до 2016 г. американският щат преживя най-голямата си суша от 1200 години. Основните му водни ресурси намаляват с комбиниран ритъм от 19 милиарда литра на година и около 1900 кладенеца пресъхнаха.

След това, в първите три месеца на 2017 г., паднаха проливни дъждове с около 228% над нормалното равнище заради климатичните промени, отбелязват учените. Но дори когато сушата приключи толкова зрелищно като тази в Калифорния, подземните води няма да се възстановят изневиделица.

Според Фамилиети, в Калифорния са необходими четири години дъждове над средното равнище, за да се случи това. Но дори тогава „Калифорния ще продължи да губи вода, щатът просто няма достатъчно вода, за да направи всички неща, които иска да направи“.

Последиците

Но какво може да означава това отвъд факта, че запасите ни от питейна вода могат да са много ограничени? Според някои хипотези голям недостиг на вода в целия свят ще доведе до войни.

Настоящата гражданска война в Сирия е давана за пример от мнозина, включително от Питър Енгелке, изследовател от Атлантическия съвет със седалище във Вашингтон. „Между 2007 и 2015 г. Сирия преживя една от най-големите суши в историята си. Последиците от нея бяха заличаване на селските общности и прогонване на десетки хиляди хора от земите и градовете на Сирия, обхванати от сушата“, отбелязва Енгелке.

Андреас Бернтел, изпълнителен директор на организацията 2030 Water Resources Group за водни ресурси, също отбелязва връзката с Боко Харам и Ал Шабаб, тъй като младите „си дават сметка, че в резултат на липсата на природни ресурси и вода и влошеното качество на земите няма възможности за съществуване“.

„Няма бъдеше за тях и те стават лесна мишена, става по-лесно да бъдат радикализирани“, допълва Бернтел.

Всичко това може да предскаже мрачно бъдеще. Но някои страни са намерили решения и е забележително какво може да научи останалата част от света.

Глобални уроци

Например, Австралия оцеля при „сушата на хилядолетието“ от 1997 до 2009 г. чрез бързото прилагане на мерки, които намалиха наполовина използването на вода за търговски и жилищни цели.

Австралия е модел. Ключът беше определянето на цена на водата и превръщането й в търговски продукт“, казва Ричард Даманиа, икономист, отговарящ за глобалната водна практика в Световната банка.

Друг модел е Израел, който счита водните си ресурси за въпрос на национална сигурност. Чрез рециклирането на отпадъчни води заводът Шафдан, близо до Тел Авив, осигурява около 140 млн. куб. м вода на година за земеделски нужди, покривайки около 20 234 хектара поливни площи.

Над 40% от земеделските нужди от вода в Израел сега се задоволяват чрез отпадъчни води. Системите за третиране на водата в Израел улавят 86% от водата, която изтича по водосточните тръби. Страната на второ място - Испания, рециклира само 19%.

Израел е световен лидер и в обесоляването, т.е. в превръщането на морската вода в питейна. Над половината от питейната вода в Израел сега идва от обезсоляването.

Възможни решения

Възможно ли е светът просто да обезсолява водата като изход от кризата с питейната вода? Малко е вероятно, смята Даманиа. „Това е средно пет-шест пъти по-скъпо. Разходът на енергия е огромен и трябва да направите нещо със солта“, казва той. И дава за пример случилото се в две страни, които зависят много от обезсоляването, като Кувейт и Дубай.

„Ако наблюдавате въздушни снимки около бреговете, ще видите опустошението, причинено на морските екосистеми. Предвид разходите, както икономически, така и екологични, това е бутиково решение само за много богати места“, смята Даманиа.

По-прост и по-евтин отговор е събирането на дъждовната вода. Най-големият резервоар за събиране на дъждовни води в Мелбърн може да съхранява четири милиона литра частично третирана вода.

Властите в Керала, Берлуда и Вирджинските острови в САЩ изискват всички нови сгради да включат събирането на дъждовна вода, докато Сингапур задоволява до 30% от нуждите си от питейна вода по този начин. Дори в Манчестър, Великобритания, където вали средно 12 дни в месеца, се полагат усилия за събиране на дъждовната вода.

Заради разходите компаниите ще могат да се превърнат в още по-голям фактор от правителствата за постигане на ефективност на водата. В
Coca-Cola Грег Кох, директор на Глобалната администрация за водата, е съгласен, че има „създаден интерес“.

https://profit.bg/svezho/osem-prichini-da-piete-voda-sled-sabuzhdane/Или какво се случва, когато пиете вода на празен стомах след ставане от сън

„Неотдавна отворихме завод за 100 млн. долара в Камбоджа, завод за 60 млн. долара в Бангладеш. Искаме те да останат там с десетилетия и да обслужват пазара, така че трябва да действаме“, отбелязва той.

Това включва инсталирането на последните технологии за капково напояване във фермите, които споделят същите водоизточници с Coca-Cola, независимо дали са директни доставчици на компанията или не.

Какъвто и да е ефективният модел за съхраняване на сладката вода, такъв трябва да бъде намерен. При това колкото е възможно по-скоро.