Светът изостава критично в реализацията на климатичните си цели
Тази година климатичният хаос не пощади нито един регион. Канада изгоря, югозападната част на САЩ също не избегна катаклизмите, един либийски град беше пометен от наводнения, а средната глобална температура отново счупи рекордите. Те паднаха като домино, а прогнозите са тази тенденция да се запази - почти сигурно е, че 2023 г. ще бъде най-горещата в историята.
Но въпреки че климатичната криза се превръща в проблем за цялото човечество, експертите твърдят, че през тази година се наблюдава тревожно отстъпление в действията за справяне с климатичните промени - зелените политики са размити, огромни нови проекти за добив на нефт и газ полуават зелена светлина, а въглищната индустрия преживява Ренесанс.
Множество нови доклади показват, че държавите са се отклонили от пътя към ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива. Вместо това, според Програмата на ООН за околната среда, светът е напът да се затопли до катастрофалните 2,9 градуса - и то дори ако се спазват настоящите политики за климата.
Лидерите, които се събират в Дубай за срещата на върха на ООН за климата COP28, имат "големи очаквания", казва Харджит Сингх, ръководител на глобалната политическа стратегия в организацията с нестопанска цел Climate Action Network International, пред CNN. "В същото време обаче виждаме много по-ниски ангажименти от страна на държавите."
Въпреки че само една година не може да определи успеха или провала на глобалните действия в областта на климата, казва и Кавех Гиланпур, вицепрезидент по международните стратегии в нестопанската организация Център за климатични и енергийни решения, "светът все още не се отнася към това като към извънредна ситуация, което е и основният проблем".
Огромни проекти за добив на нефт и газ
Изкопаемите горива имаха силна година през 2023 г., след като бяха одобрени няколко големи проекта, въпреки предупреждението на МАЕ отпреди две години, че не трябва да има повече инвестиции в нови проекти в тази сфера, ако светът иска да постигне глобалните цели за климата.
"Ако разширявате добива на изкопаемите горива, вие се връщате назад", казва Сингх.
И все пак през март администрацията на Байдън одобри мащабния и противоречив проект за нефтени сондажи Willow в Аляска. Според данните на администрацията районът, в който ще се сондира, съдържа 600 млн. барела петрол, достатъчни за изпускането на 9,2 млн. метрични тона замърсяване. Това се равнява на 2 милиона автомобила, задвижвани с газ, по пътищата.
От другата страна на Атлантическия океан, през юли Обединеното кралство обяви планове за разширяване на добива на нефт и газ в Северно море, като правителството обеща да предостави стотици нови лицензи за сондиране.
Експанзията в изкопаемите горива от страна на богатите държави ще продължи и занапред. Само пет развити държави - САЩ, Обединеното кралство, Канада, Австралия и Норвегия - са отговорни за 51% от планираното разширяване на добива на нефт и газ между 2023 и 2050 г., според доклад от септември на групата Oil Change International.
"Ако това разширяване на добива на нефт и газ бъде разрешено, то ще доведе до климатичен хаос и до бъдеще, в което няма да може да се живее", се отбелязва в доклада.
Отслабени политики за климата
Неочакваният сблъсък около забраната на продажбата на нови автомобили с газови и дизелови двигатели в Европа в началото на пролетта даде тон на една трудна година за въвеждане на нови политики за климата.
Законът на блока изглеждаше готов, но Германия се противопостави в последния момент и успя да включи „вратичка“, която ще позволи продажбата на автомобили с двигатели с вътрешно горене и след крайния срок 2035 г. - стига те да работят със синтетични горива.
Това изпрати тревожни сигнали за отстъпление в областта на климата, казва Елиза Джанели, старши политически съветник в мозъчния тръст за климата E3G. "Не става въпрос само за автомобили. Става въпрос за политическите сигнали, които този спор изпраща."
В цяла Европа се наблюдава отпор на екологичните планове. Опитът в Германия да се въведе закон за замяна на отоплителните системи, захранвани с изкопаеми горива, с по-ефективни, които могат да се захранват с възобновяема енергия, също беше париран след широка опозиция, подклаждана отчасти от крайната десница.
През септември министър-председателят на Обединеното кралство Риши Сунак също направи различни ходове за размиване на поетите ангажименти в областта на климата.
Макар че много страни настояват, че все още са ангажирани да постигнат нулеви нетни нива на замърсяване до 2050 г., което означава, че планират да премахнат от атмосферата поне толкова замърсяване, което затопля планетата, колкото произвеждат, "целите са важни само ако са последвани от изпълнение", казва Джоери Рогел, професор по въпросите на климата в Имперския колеж в Лондон, и добавя: "По отношение на изпълнението определено има отстъпление".
Въглищна бонанза
Глобалното потребление на въглища - най-големият фактор за изменението на климата - достига исторически връх през 2022 г., а според МАЕ търсенето ще остане близо до рекордните нива и през тази година.
През първата половина на 2023 г. Китай е одобрявал нови проекти за добив на въглища със скорост, еквивалентна на две големи въглищни централи всяка седмица, според анализ на Global Energy Monitor. Тази въглищна "вълна", както я нарича докладът, е отчасти предизвикана от опасения за недостиг на електроенергия по време на горещи вълни.
Китай е поел ангажимент да достигне максимален обем на емисиите до 2030 г. и макар че страната е постигнала огромни успехи в областта на възобновяемата енергия, експертите твърдят, че продължаващата зависимост от въглищата застрашава напредъка ѝ в областта на климата.
"Китай усложнява и оскъпява пътя към енергийния преход и ангажиментите си в областта на климата", посочва Флора Шампеноа, съавтор на доклада и анализатор в GEM.
Но Китай далеч не е единствената държава в този списък. САЩ може и да са намалили вътрешното си потребление на въглища, но са увеличили износа. През първите осем месеца на тази година износът на американски енергийни въглища достига най-високото си ниво от 2018 г. насам, което се дължи на търсенето от Азия.
Не на последно място, след нахлуването на Русия в Украйна някои държави се насочиха към въглищата в борбата за заместване на руския нефт и газ. Германия например временно възобнови работата на въглищните централи.