Докато Европейският съюз се стреми да затегне изискванията за качество на атмосферния въздух, лидерите на местната власт в редица градове се готвят за отпор.

В Берлин например текат сериозни спорове дали един от булевардите да бъде направен изцяло пешеходен.

В шведската столица Стокхолм управляващата коалиция среща сериозен отпор при опита си да забрани движението на бензинови и дизелови коли в градския център от 2025 г.

В испанския град Сеговия също има сериозно недоволство срещу т.нар. „нискоемисионна зона“ (т.е. без коли). Тази мярка се атакува политически с твърдението, че се нарушава основно гражданско право – това на придвижване.

Това са само част от примерите за местни бутнове срещу зелените политики, докато в същото време Брюксел мисли за още по-сериозни ограничения, пише пише Poitico.

В опит да насърчи усилията за пречистване на лошия въздух в ЕС - който е причинил повече от 300 000 преждевременни смъртни случая в целия блок през 2019 г. - Европейската комисия иска да приведе стандартите за качество на въздуха в ЕС с тези, препоръчани от Световната здравна организация до 2050 г.

Законодателите в Европейския парламент са още по-амбициозни: миналия месец те настояха за привеждане в съответствие със стандартите на СЗО до 2035 г., като отблъснаха опита на консервативните евродепутати да намалят амбицията на мярката.

Politico: София се опитва да направи намаляването на замърсяването модерноТъй като ЕС се стреми да затегне ограниченията за замърсяване на въздуха, натискът върху София да предприеме действия само ще нараства

Какъвто и да е дребният шрифт на окончателното законодателство, сигурното е, че градовете – горещите точки на замърсяване в блока – ще поемат по-голямата част от тежестта.

Това предизвиква безпокойство сред местните лидери, които се страхуват, че може да им липсват средства или политическа подкрепа за прилагане на драстичните мерки, необходими за посрещане на тези нови амбиции.

Проблемът има и чисто политически аспект. Тези, които искат по-строги зелени политики, се надяват да спечелят повече избиратели. За другите партии обаче също е добре дошло, защото ще оберат повече протестен вот.

Ефективни решения за по-чист въздух в европейските градове има, но те се взимат много трудно заради голямата съпротива. Типичен пример са нискоемисионните зони. На първо четене звучи чудесно в един град да има все повече зони, свободни от коли и приотитетни за пешеходци и велосипедисти. Ако обаче се окаже, че това е точно вашият квартал, гледната точка бързо се променя. Как така без кола? Ами ако се наложи? Ами ако е студено? И при този сблъсък ауспухът побеждава зелената политика.

Устойчиво или фалшиво решение за климата – пътят на дървесните пелетиВъпреки че европейските страни стават все по-зависими от дървесната биомаса за производство на енергия, ЕС забрани вноса на дървесни пелети от Русия

Друг голям проблем е отоплението. Печките на дърва и въглища са характерни за по-източните части на контитента, но не само. Голяма част от домакинствата в Северна Италия се отопляват по този начин, посочва Politico.

За едно семейство смяната на отоплението може да е истинско усилие. Ето защо хората могат да слушат много съвети как трябва да променят начина си на живот, но ако не вярват, че новото ще е по-добро от старото, няма да се решат на тази стъпка. Финансовият въпрос е от първостепенна важност. Зелени политики не се правят с бедни хора. Ако няма държавна помощ било под формата на безлихвен кредит или безвъзмездна субсидия, е много хората масово да участват.

Поради всички тези причини в момента голяма част от контиента е в нищото по отношение на зелените политики за чистотата на въздуха. Да, има решение, че те трябва да се въведат, но на практика се прави минимума колкото да се покаже, че нещо се върши. В Испания например всички общини с население над 50 хил. души са задължени да обособят зони с ниски емисии на замръсяване. До момента са го направили само 14 от 151 кметства.

Местни власти не са истински мотивирани“ да предприемат действия, защото „не смятат, че това е криза на общественото здраве“ и просто покриват минимума, който се изисква от закона, казва Кристиан Олтра, старши изследовател в Испанския център за енергийни, екологични и технологични изследвания, който проучва общественото мнение за зоните с ниски емисии. Той посочва, че „проучването като цяло е положително“ относно мерки като зони с ниски емисии и че хората са склонни да приемат политиките, след като ползите от тях станат по-ясни.

Повече дървета в градовете означават по-щастливи хора. Трябват ни ощеАко мрачните прогнози за глобално затопляне се сбъднат, наличието на дървета ще означава дори оцеляване

Ситуацията с мерките за по-чист въздху обаче се усложнява от факта, че според много хора начертаните срокове за въвеждане на зелените политики са прекалено кратки. Защото според тях не се акцентира върху основните замърсители. Един кмет може да направи колкото иска пешеходни зони, но ако на пет километра от града му има огромен ТЕЦ, ползата едва ли ще е голяма. Такива места има из целия континент.


Павел Щигалски, който ръководи работата на полския град Краков по качеството на въздуха, прогнозира, че „със сигурност ще бъде трудно“ да се изпълнят целите на СЗО до 2035 г., тъй като „има много замесени фактори, включително колко бързо могат да бъдат заменени замърсяващите пещи в региона".

Полският град се нарежда сред 10-те най-замърсени в ЕС според Европейската агенция за околна среда.

Регионът на Ломбардия - дом на Кремона, също сред най-замърсените градове в ЕС - води натиск за предотвратяване на по-строгите насоки на ЕС като цяло, като твърди, че спазването им би довело до значителен спад в БВП.

Дори Берлин, който се смята за първенец, когато става дума за качество на въздуха, едва ли ще повиши качеството на въздуха с начертаните мерки на СЗО в срок до 2035 г., прогнозират експерти, цитирани от Politico.

Градовете също така се нуждаят от амбициозни мерки на ниво ЕС, казват те.

„Пълното привеждане в съответствие със СЗО в краткосрочен план ще бъде предизвикателство за много градове, освен ако не бъдат определени правилните условия“, като цялостни мерки на ниво ЕС, които се справят с източниците на замърсяване на въздуха, каза Томас Лаймс, политически съветник по качеството на въздуха и мобилност за Eurocities, мрежа, представляваща повече от 200 града в 38 държави.

Изоставеното летище на Атина ще бъде превърнато в крайбрежен паркПространството на Ellinikon International Airport, някога оживена врата към Гърция, е празно от почти две десетилетия

В момента ЕС работи върху преразглеждане на своите стандарти за замърсяването от превозни средства, но текущите преговори показват, че новите стандарти може да се окажат много по-малко амбициозни, отколкото първоначално предвиждаше Комисията, посочва още Politico.

Освен това градовете до голяма степен са оставени сами да се справят с двата големи източника на замърсяването на въздуха в градовете – автомобилния транспорт и използването на твърди горива за отопление и готвене – заради липсата на общоевропейски правила в тази посока.
Като цяло, по-строгите цели на ЕС биха могли да работят в полза на градовете, принуждавайки правителствата да им предоставят средствата, необходими за прилагане на ефективни мерки.

„Амбициозната правна рамка помага на градовете и общините да подобрят качеството на въздуха, тъй като гарантира, че необходимият за това бюджет им се предоставя от централното правителство“, казва Ема Бъд, адвокат в юридическата благотворителна организация ClientEarth.