Според ново проучване, чийто съавтор е Джеймс Хансен - американският учен, за когото се смята, че пръв алармира за климатичната криза в края на 80-те години на миналия век - планетата ще се затопля много по-бързо, отколкото учените са прогнозирали досега. Това означава, че ключовият праг на глобалното затопляне може да бъде преминат още през това десетилетие, пише CNN.

В статия, публикувана в четвъртък в списанието Oxford Open Climate Change, Хансен и повече от дузина други учени използват комбинация от палеоклиматични данни, включително данни от полярни ледени ядра и дървесни пръстени, климатични модели и данни от наблюдения, за да стигнат до заключението, че Земята е много по-чувствителна към изменението на климата, отколкото се е смятало досега.

"Намираме се в ранната фаза на извънредна ситуация, свързана с климата", се казва в доклада. Той предупреждава, че топлинната вълна, която "вече се подготвя", бързо ще повиши глобалните температури над прогнозираните, което ще доведе до затопляне с над 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива преди 2050 г.

Грозното лице на климатичните промени: Невиждани потопи заливат светаНай-катастрофалното наводнение, при което загинаха над 11 000 души, а хиляди изчезнаха, удари Либия


Тези констатации се прибавят към редица скорошни изследвания, според които светът се приближава към 1,5 градуса - праг, отвъд който последиците от изменението на климата, включително екстремните горещини, сушите и наводненията, ще станат значително по-трудни за адаптиране от страна на хората.

"Границата от 1,5 градуса е смъртоносна", казва Хансен по време на разговор с репортери. "А достигането до границата от 2 градуса може да бъде избегнато, само с помощта на целенасочени действия."

Други учени обаче поставят под съмнение заключенията на документа, че изменението на климата се ускорява по-бързо, отколкото предвиждат моделите.

Кой е Хансен и как вижда нещата?

„Капан-22Оказва се, че аерозолите ограничават 1/3 от затоплянето на планетата


Хансен, директор на Института за Земята към Колумбийския университет, е известен климатолог, чието свидетелство пред Сената на САЩ през 1988 г. за първи път привлича вниманието на световната общественост към изменението на климата.

Преди това той предупреждава, че на Земята има енергиен дисбаланс, тъй като чрез слънчевата светлина постъпва повече енергия, отколкото напуска чрез излъчването на топлина в Космоса.

Получената в резултат на това излишна топлина се равнява на 400 000 атомни бомби от Хирошима на ден, като по-голямата част от енергията се поглъща от океана, установяват изследванията на Хансен преди десетилетие.

Той казва, че природозащитниците и световните лидери трябва да приемат ядрената енергия сега, за да се избегне катастрофалното изменение на климата.

В последното изследване Хансен и неговите съавтори твърдят, че енергийният дисбаланс се е засилил към днешна дата, отчасти поради успешните усилия за справяне със замърсяването на въздуха с частици, особено в Китай, отчасти заради глобалните ограничения за замърсяването от транспорта. Въпреки че този вид замърсяване е сериозна опасност за здравето, то има и охлаждащ ефект за планетата, тъй като частиците отразяват слънчевата светлина далеч от Земята.

Върви ли светът към катастрофална критична точка?Учени от осем държави смятат, че условията на Земята излизат извън


Според документа този дисбаланс ще доведе до ускорено глобално затопляне, което ще има катастрофални последици, включително бързо покачване на морското равнище и потенциално спиране на жизненоважни океански течения през този век.

Хансен е особено загрижен за топенето на ледената покривка на Антарктида и особено на ледника Твейтс, който действа като тапа, задържаща леда на сушата и осигуряваща важна защита срещу катастрофалното покачване на морското равнище.

Сред мерките, които препоръчва, са облагане на замърсяването с въглероден двуокис, увеличаване на ядрената енергия, която да "допълва възобновяемите енергийни източници", и решителни действия от страна на развитите страни за подпомагане на развиващите се държави да преминат към нисковъглеродна енергия. Макар че най-големият приоритет е драстичното намаляване на замърсяването на планетата, само това няма да е достатъчно, се посочва в доклада.

"Ако искаме да задържим морското равнище близо до сегашното, всъщност трябва да охладим планетата", казва Хансен.

Един от начините да се постигне това, посочва докладът, е слънчевото геоинженерство. Тази спорна технология има за цел да охлади температурите, като отразява слънчевата светлина далеч от Земята или позволява на повече топлина да се отделя в Космоса. Това може да стане например чрез впръскване на аерозоли в атмосферата или чрез насищане на облаци със солни частици, за да станат по-отразителни.

Но критиците на този подход предупреждават за непредвидени последици, включително въздействие върху валежите и мусоните.