Свински вирус от 70-те години може да разкрие бъдещето на Омикрон
През 1946 г., много преди COVID-19 да се превърне в ежедневие за всички хора по света, ветеринарни лекари от университета Пърдю съобщават, че нещо, нахлуващо в червата на младите прасета, причинява диария, повръщане и загуба на тегло, което в крайна сметка убива повечето от тях.
Този кошмар на свиневъдите се оказва коронавирус, наречен вирус на трансмисивния гастроентерит (TGEV).
До ден днешен TGEV никога не се е пренасял върху хора и връзката му със SARS-CoV-2, който причинява COVID-19, е далечна. Но след като се разпространява по света през 70-те години на миналия век, TGEV прави странен обрат - болестта, която причинява, на практика изчезва с появата на вариант, който е още по-преносим, но по-малко вреден.
Всъщност, заразяването с него "имунизира" прасетата срещу оригиналния вирус, пише списание Science.
Съдбата на TGEV вече е разгадана, но наскоро някои изследователи се чудеха дали последният вариант на COVID-19 - Омикрон, може да доведе до подобен обрат на сюжета при настоящата пандемия. Все още Омикрон причинява твърде много тежки заболявания и смърт, за да бъде посрещан като "спасител".
Миналата седмица имаше по-висок ежедневен брой смъртни случаи в Съединените щати, отколкото при варианта Делта в неговия пик. Но някои експерти подозират, че заразяването с него също ще се окаже „естествена ваксина“ срещу по-опасните щамове.
За разлика от ваксините срещу COVID-19, ветеринарните ваксини, разработени за TGEV, са оказали твърде ограничено въздействие и не са успели да компенсират огромните загуби на животновъдната индустрия. Но в края на 70-те години на миналия век европейските фермери изпитват най-неочаквано облекчение - болестта, причинена от вируса, започна да избледнява и след време изчезва.
Учените, които тогава изследват заболяването, признават, че до ден днешен не са съвсем сигурни какво точно се е случило.
Едно от странните явления по онова време е, че свинските котила продължават да са положителни за TGEV при стандартни тестове за антитела. Животните изобщо нямали диария или останалите характерни симптоми на болестта, но процентът на прасетата с TGEV антитела е бил много висок.
Учените тогава предполагат, че може би някакъв друг вирус, свързан по някакъв начин с оригиналния,предизвиква производството на антитела, защитавайки малките прасенца. През 1984 г. тази безпрецедентна хипотеза се потвърждава с откриването на нов вариант на TGEV.
Точно както Омикрон, който се насочва към бронхите и горните дихателни пътища, а не към белите дробове, както оригиналния SARS-CoV-2, вариантът на TGEV атакува различни тъкани. Оригиналният вирус предпочита клетките на стомашно-чревния тракт, докато "мутантът" се насочва към трахеята, бронхите и белите дробове. Затова учените го кръщават свински респираторен коронавирус (PRCV).
Работата по свинските коронавируси напредва бавно през 80-те години, тъй като финансирането за научни изследвания е оскъдно. PRCV се появява в Съединените щати през 1989 г. и отново защитава новородените прасета от TGEV. Но неговата генетична последователност се различава от европейския му братовчед.
Подобно на Омикрон и сравнението му с по-ранните варианти на COVID-19, PRCV се разпространява много по-лесно от своя предшественик. Започва да се появява във ферми, в които стадата са държани на няколко километра едни от други.
Има и още един паралел между COVID-19 и свинския респираторен вирус - спекулациите за неговия произход. Според някои експерти PRCV в Европа може да е еволюирал от потенциална ваксина срещу TGEV, което означава, че се е появил по лабораторен път чрез многократно преминаване на оригиналния вирус в клетъчна култура, за да се отслаби неговата патогенност.
Все още живият вирус във ваксината е различен от PRCV, но може и да е мутирал допълнително. Така или иначе, когато PRCV се появява, той започва да предизвиква лека респираторна инфекция у прасетата, а стадата развиват широко разпространен имунитет
Надеждата на учените е, че случаят с Омикрон също ще бъде такъв, но засега паралелите между него и PRCV се разминават в най-важния показател - вариантът на SARS-CoV-2 все още причинява много случаи на тежко заболяване при хора, които не са ваксинирани или нямат естествен имунитет.
А и все още не е ясно дали заразяването с Омикрон предпазва хората от други варианти на COVID-19, които по-често причиняват тежко заболяване.
Някои експерти се притесняват, че Омикрон и Делта могат да разменят генетичен материал, за да произведат „рекомбинант“ с най-лошите черти и на двата вируса - високата трансмисивност на Омикрон и тежестта на Делта.
Но съществува и точно обратният, оптимистичен сценарий, който се случва с TGEV и PRCV. В крайна сметка, те също се рекомбинират в нов, доминиращ вариант в Съединените щати, който се разпространява по-лесно от TGEV, не причинява тежко заболяване при прасетата и може допълнително да блокира сериозни, предизвикани от TGEV симптоми.
Ако Омикрон имунизира безопасно хората и по подобен начин "опитомява" по-патогенните варианти на SARS-CoV-2, това би бил най-добрият сценарий, според учените, цитирани от сп. Science.
Историятата при свинския вирус също не е с изцяло положителен финал. През 2010 г. друг коронавирус от същото родословно дърво започва да избива малките прасета. Той става известен като вирус на епидемична диария при свинете (PEDV) и циркулира сред прасетата в продължение на десетилетия, без да причинява много сериозни заболявания.
След това обаче в Китай се появява силно вирулентен щам, който намира път до Съединените щати през 2013 г., вероятно чрез вносни фуражи за прасета.
PEDV ваксините излизат на пазара, за да се борят с този смъртоносен щам, но няма голям обем от категорични данни, които да доказват ползата от тях. В последните години започват да циркулират и рекомбинанти на PEDV и TGEV.
И ако от историята на свинските вируси има някаква поука, която би могла да се отнася и за хората, то тя е, че Омикрон или евентуалните по-леки варианти след него биха могли да помогнат за ограничаване на пандемията от COVID-19. Но те може и да не ни предпазят от следващия по-опасен щам на коронавируса.