Веган бургери, крафт бири и бради: Новата културна глобализация

1549
Веган бургери, крафт бири и бради: Новата културна глобализация

© Pixabay

Глобализацията в нейния традиционен формат се забави значително през последните десетилетия, но на нейно място идва нова тенденция на разпространение на дизайн, естетика и модерна "хипстър" култура, пише The Economist.

Още преди избухването на пандемията от COVID-19 глобалната търговия беше навлязла в период на стагнация. Преките чуждестранни инвестиции в световен мащаб са намалели с две трети в сравнение с пиковите равнища, достигнати през 2007 година. 

Глобализацията на водещите световни марки, която доскоро изглеждаше неуязвима, също забавя своите темпове. От 70-те години на миналия век до първото десетилетие на настоящия  броят на държавите, в които можете да откриете ресторанти на McDonald’s, се повиши от две до над 100.

През последните четири години обаче в този списък не е добавена нито една нова страна, като световно известната верига за бързо хранене дори излезе от някои пазари, като Боливия и Исландия.


През януари тази година американската търговска верига Walmart предприе драстични съкращения на персонала си в Индия, подготвяйки се за преструктуриране на бизнеса си във втората най-голяма азиатска икономика.

През последните няколко години обаче се развива нов глобализационен процес от съвсем нов  тип. Нейните двигатели не са търговските марки и инвестициите, а интернет и социалните мрежи. Глобалната търговия може и да се забавя, но глобализацията на вкусовете и естетическите разбирания върви с пълна сила.

Американската верига Starbucks няма клонове в кой знае колко държави, но въпреки това в почти всеки голям град на планетата човек може да си поръча голямо лате в небрежната обстановка на дървени маси и електрически крушки с ретро дизайн, висящи от тавана.

Логистичната платформа MoveHub изчислява т. нар. "хипстър индекс", който класира градовете по броя на кафенетата, музикалните магазини, студиата за татуировки, веган ресторантите и антикварните бутици. В класацията присъстват общо 446 локации, като на челните места се нареждат места като Брайтън в Англия и Портланд в САЩ.

Хипстърите обаче завземат територии на много места по света. Афганистанската столица Кабул, например, не присъства в индекса на MoveHub. Там обаче има бръснарници, като Hairport на 31-годишния Ахмед Зия, които могат да бъдат открити навсякъде по света. В някои от тях се предлагат и татуировки.

"Младите хора в Афганистан черпят идеи от Instagram и Pinterest. За тях не е проблем да платят 2-3 долара за прическа или за оформяне на брада. Колкото до татуировките, те са забранени от нашата религия, но младежите не се интересуват много от тези неща", обяснява Зиа.

В Кабул няма McDonald’s, но всеки може да си купи качествен бургер и пържени картофи в Burger House - заведение, което би изглеждало съвсем на място, дори да се намираше в Сан Франциско.

Lion Café в западната част на афганистанската столица "приютява" много от младите професионалисти, които искат да работят на лаптопите си в неформална обстановка.

"Понякога човек има нужда да си почине от собствената си кулура. Хубаво е, че вече и в Афганистан има такива места", казва пред The Economist 22-годишният студент по право Карим Карими.

Кафенета от този тип, в които мебелите са направени от необработено дърво и палета, стените са от неизмазани тухли, а от тавана висят голи електрически крушки, вече има в почти всички големи градове по света.

Индиският предприемач Саджит Пай ги описва като "извънбрачните деца на IKEA, Starbucks and Apple". Този подход гарантира определено ниво на качеството на кафето, прическите, бургерите и останалите модерни символи на градската култура.

По думите му основните "потребители" на този дизайн не са супербогатите, а марлко по-заможните представители на средната класа. Тези, които не могат да си позволят Bentley или частен самолет, но имат достатъчно средства за самолетни билети и скъпо кафе.

10 неща, които туристите правят, а местните мразятКолко от тях правите?

В световен мащаб се увеличават редиците както на най-богатите, така и на средната класа. По данни на Световната банка броят на хората, които живеят с по над 10 долара на ден и могат да си позволят нещо различно от храна и подслон, нараства от под 25% от населението на Земята в началото на века до над 40% през 2017 г.

Основната част от този ръст идва от Източна Азия, но тенденцията е обща за целия свят. Анализите на изследователския институт Brookings Institution показват, че броят на богатите хора (тези, които разполагат с по над 110 долара на ден), ще се увеличи с 50%, или с около 110 милиона души, до 2030 г.

Представителите на средната класа пък ще са две трети от световното население по същото време.

Повече от половината хора на планетата в днешно време живеят в градовете, показват още данните на Световната банка. Не всички могат да си позволят да пият крафт бира и скъпо лате, но градската среда създава и високо платени специалисти, които биха могли да си позволят подобни неща.

Пивоварната 254 Brewing в Кения е собственост на ирландеца Еойн Флин. Името ѝ и идва от телефонния код на африканската държава. Тя произвежда крафт бири, експериментирайки с продукти, като мексикански ананас и нитро стаут.

По думите на Флин младите кенийци от средната класа са основният двигател на търсенето, тъй като са отегчени от традиционните бири, които се продават в страната им от години.

Голяма част от тези хора са глобални и в буквалния смисъл на думата, пише още изданието. По света днес живеят над 272 милиона мигранти, по данни на ООН. Като дял от световното население те са само 3.5%, но броят им е рекорден в исторически план и вече надминава прогнозите на организацията за 2050 година, съставени през вече далечната 2003 г.

Някои от тях са политически и военнибежанци, но повечето (около две трети) са икономически мигранти. Част от тези хора се превръщат в новите "апостоли" на хипстър културата.

По време на своя престой в чужбина, освен по-добро заплащане, те придобиват и нови вкусове. Някои от тях пренасят тази култура в родните си страни. Повечето то модерните заведения в Кабул, например, са създадени именно от афганистанци, завърнали се в родината си от Европа и САЩ.

Същото важи и за Сомалия - държава с население от 15 милиона и диаспора зад граница от 2 милиона души. Доскоро в столицата Могадишу не беше лесно да се намерят латета и бургери, но вече е възможно, благодарение на завърналите се предприемачи.

В периода от 1975 до 2017 година броят на студентите, учещи извън родните си държави, се е увеличил от 800 000 до близо 5 милиона. Само от 2012 до 2016 година ръстът е петкратен. Те също допринасят за "унифицирането" на градската култура по света.

Но мигрантските потоци и стремежът към по-качествено образование зад граница само подпомагат културната "хипстър" глобализация. Основният ѝ двигател си остават социалните мрежи. Днес всеки, който разбира английски и притежава смартфон с мобилен интернет, може да се информира за световните модни тенденции.

От 2010 година насам броят на хората, които имат достъп до високоскоростен трансфер на данни, се е удвоил в световен мащаб. Градовете, в които няма бърз мобилен интернет, вече са изключения, които се срещат единствено в изолирани държави като Северна Корея и Еритрея.

Интериорните дизайнери, собствениците на ресторанти и бръснарите от Кабул до Найроби черпят вдъхновение за идеите си от Instagram. Същото важи и за техните клиенти.

В развитите държави хистърите отдавна не са екзотика и трудно могат да бъдат наречени "бунтари". Тяхната култура се разпространи толкова бързо през последното десетилетие, че вече спокойно може да бъде наречена конформистка, пише The Economist.

Днес в Ню Йорк и Копенхаген за всеки предприемач би било много по-смело да отвори ресторант с пластмасови маси и персонал, облечен с памучни панталони и бели ризи. В развиващите се страни обаче нещата не стоят по този начин.

В Кабул университетите и училищата все още са обект на терористични атаки от страна на радикалните ислямистки групировки. Собственикът на бръснарницата Hairport Ахмед Зия твърди, че най-големият му страх е връщането на талибаните на власт.

Преди да започне собствен бизнес, той е учил английски в Пакистан и е работил за американската армия. Той харесва идеята за глобализиращите се модерни градове, то обича страната си и не иска да я напуска.

Политическото бъдеще на Афганистан обаче все още е несигурно, а ако талибаните се завърнат, Ахмед е категоричен, че ще избяга зад граница. Не всеки, който има брада, е благосклонен към хипстърите.

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg