Епохата на глобализация, която продължава от 1980 г., ще бъде заменена от „век на безпорядък“, пише в изследване на Deutsche Bank, цитирано от РБК.

Според автора на доклада Джим Рийд и неговия екип, отличителната черта на новата епоха ще бъде икономическият ръст на Китай, който ще надхвърли този на САЩ и ще предизвика съпътстващо напрежение в отношенията между тях, увеличаването на ръста на глобалния дълг, политиката на „вертолетните пари“ от страна на централните банки и засилване присъствието на т. нар. поколение на „милениумите“ и по-млади хора, включително и като електорална тежест.

Безпорядъкът ще определи новата епоха в течение на 10 или повече години.

„Не всеки безпорядък е лош“, отбелязва Deutsche Bank, цитирана от БГНЕС.

„Трябва да подчертаем, че настъпването на новото време не трябва да се възприема като отказ от закупуване на финансови активи, тъй като новата епоха ще донесе мащабна намеса на монетарните власти и ликвидност“, пише в доклада.

Епохата на безпорядъка ще се характеризира най-малко с осем основни теми:

  • Влошаване на отношенията между САЩ и Китай, в зависимост от засилването на икономическата тежест на Пекин;
  • Моментът на истината за Европа: пандемията от COVID-19 даде нов импулс на интеграционните процеси, но има вероятност Европа да остане в икономическа стагнация с перспектива за политическо фрагментиране;
  • Продължаващо увеличение на дълговете и разпространение на политиката на „вертолетните пари“ като паричен мейнстрийм;
  • Вероятен ръст на инфлация вследствие на фискално-монетарна експанзия;
  • Засилване на икономическото неравенство в началото на пост-ковид епохата, а в перспектива се очаква обрат в тази тенденция;
  • Държавите ще започнат да удържат повече данъци от богатите;
  • Засилване на конкуренцията между поколенията: до 2030 г. „милениумите“ и по-младите хора ще догонят по-старото поколение по численост, което ще им позволи да определят резултатите от демократични избори;
  • Нарастване на загрижеността за климатичните въпроси;
  • Нова технологична революция.

    • Още една Студена война

    Към края на десетилетието Китай може да задмине САЩ по размер на номиналния БВП. Във връзка с намаляването на разликата между икономиките ще се увеличават страховете от т. нар. Капан на Тукидид (термин, означаващ риск от военен конфликт между две съперничещи сили, когато едната догони другата в икономическо отношение).

    Според анализа на Deutsche Bank през последните 500 години са възникнали 16 такива ситуации и в 12 случая това е довело до война. „Военният конфликт е малко вероятен в наши дни, но вместо това съществува вероятност от икономическа война“, пишат анализаторите.

    Противопоставянето между Вашингтон и Пекин, което ще се засилва, независимо от изхода на предстоящите президентски избори в САЩ, ще напомня периода на Студената война между Съединените щати и Съветския съюз.

    Проява на икономически конфликт ще бъде въвеждането на допълнителни мита, санкции, блокиране на активи, забрана за трансфер на технологии. Това ще доведе неизбежно до създаването на блокове от привърженици – един, оглавяван от Китай и друг – от САЩ.

    Държавите от Югоизточна Азия ще влязат в орбитата на Китай, докато Япония, Южна Корея и Австралия вероятно ще се присъединят към американския лагер.

    Китай, Русия, Европейският съюз и Турция ще си съперничат за влияние в Близкия Изток и Африка.

    Противопоставяне на поколенията

    В Европа нараства проблемът с големите задължения. На фона на увеличаващата се задлъжнялост, глобалните лихвени проценти са на приемливо ниво само благодарение на намесата на централните банки, които изкривяват свободния пазар.

    „В бъдеще ще станем свидетели на повече кризи, повече безредици и още по-засилено печатане на пари от страна на централните банки“, пише в доклада.

    Преходът към политиката на „вертолетните пари“, при която има наливане на средства не във финансовия сектор, а в широката икономика (например в домакинствата), вероятно ще доведе до ускоряване на инфлацията.

    Икономическото неравенство между хората в епохата след COVID-19 ще се увеличи, но се очаква правителствата да увеличат данъците на заможните граждани и корпорациите.

    С неравенството е свързана и темата за конкуренцията между отделните поколения. Според оценката на Deutsche Bank след 2030 г. броят на избирателите, принадлежащи към т.нар. поколение на „милениумите“ и по-младите от тях, в държавите от Г-7 ще бъдат повече от хората, родени преди 1980 г.

    Новото съотношение ще доведе до промяна на резултатите по време на избори и, съответно, на политиката.

    Тъй като младото поколение е по-загрижено за климатичните изменения, се очаква през следващото десетилетие да бъде въведен въглероден данък.

    И накрая, днешните оценки за технологични компании или ще бъдат потвърдени, което ще доведе до технологични пробиви, или повторение на балона dot com, който избухна през 2000 г.

    При всички случаи технологичната надпревара на водещите сили изглежда неизбежна. Съединените щати остават глобален технологичен лидер, но Китай се доближава до тях с увеличаване на разходите за научноизследователска и развойна дейност.

    САЩ и Китай вероятно ще продължат да прилагат конкурентни технологични стандарти, смятат експертите на Deutsche Bank.