"Валутата е наша, но проблемът си е ваш".

Така Джон Конъли, който е финансов министър по време на управлението на Ричард Никсън през 1971 година, се обръща към света и към лидерите на държавите, които са недоволни от поевтиняването на щатския долар.

Четири десетилетия по-късно спадът в курса на "зелените пари" е на път да разпали глобална валутна война, която ще отклони вниманието на централните банкери от ключовата им задача да стимулират икономиката след кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19, пише Blomberg.

От няколко месеца насам американската валута е в устойчив низходящ тренд. Наскоро Федералният резерв зае още по-агресивна позиция, заявявайки, че ще остави инфлацията и заетостта да се повишават за по-дълъг период от време.

Това засили спекулациите, че американската централна банка ще позволи на долара да падне още по-ниско. По всичко личи, че повишаването на лихвите и затягането на монетарната политика се отлага за неопределен период от време.

Тази "маневра" от страна на Фед вероятно ще вдъхне още по-голяма смелост на трейдърите, които залагат срещу щатския долар. Именно те бяха основният двигател на ръста на еврото, което пък достигна рекордно високи нива.

В момента на фючърсните валутни пазари нетните откритите позиции в евро също на рекордни равнища.

Поскъпването на еврото обаче започва да изнервя ръководството на Европейската централна банка.

Главният икономист на институцията Филип Лейн дори прибегна до една от редките си вербални интервенции, заявявайки, че "ако има сили, които тласкат курса на еврото спрямо долара във възходяща посока, те ще бъдат отразени в прогнозите за развитието на европейската икономика, както и в бъдещите настройки на монетарната политика".

Опитът на Лейн да "охлади" ентусиазма на купувачите на евро подсказва, че ЕЦБ не би желала курсът на еврото да превишава нивото от 1.20 спрямо щатския долар.

Единната валута достигна тази психологическа граница за първи път от две години насам. Тя е близо и до средната историческа стойност на еврото от въвеждането му през 1999 година.

Мотивите на Европейската централна банка са ясни - колкото по-силна е валутата, толкова по-слаб е инфлационният натиск, тъй като вносните стоки стават по-евтини.

В много от развитите икономики именно т. нар. "вносна дефлация" от държави като Китай е основната причина за задържането на ръста на потребителските цени, припомня Bloomberg.

Европейският финансов регулатор обаче не разполага с богат набор от инструменти, които да му помогнат да постигне заложените инфлационни цели. Лихвите вече са на отрицателна територия, а програмата за изкупуване на облигации работи на пълни обороти.

През август индексът на потребителските цени в еврозоната отчете спад от 0.2%, което означава, че валутният съюз вече се намира в период на дефлация.

Основните кандидати за мястото на долара също имат своите недостатъциДоларът все още доминира при валутни резерви и трансакции, но мощта му отслабва. В световната търговия САЩ изостава зад еврозоната и Китай по общ обем на износа и вноса, сочат данни на МВФ. Така че изглежда се добър момент да разгледаме алтернативите на долара, макар, че никоя от тях все още не изглежда готова да го измести

Според икономистите именно разминаването в очакванията за инфлацията в САЩ и Европа е една от основните причини за поскъпването на еврото спрямо американската валута.

Петгодишният инфлационен суап индекс, който се използва като индикатор за дългосрочните очаквания за движението на потребителските цени, измерен в евро, достигна нива от 1.22%. За сравнение, доларовият му еквивалент се търгува на 2.14%, или с почти цял процентен пункта по-високо.

Засега Федералният резерв на САЩ осигурява почти неограничена доларова ликвидност не само за американската икономика, но и за останалите централни банки по света. И засега изглежда не бърза да прекратява тази политика.

По този начин ЕЦБ е оставена да се оправя сама с последствията от поскъпването на еврото. Централните банкери във Франкфурт обаче са наясно с историята, която показва, че интервенциите на регулаторите почти винаги се оказват безсилни да променят дългосрочните тенденции на валутните пазари.

В периода между януари 1999 година и април 2000 година Японската централна банка похарчи над 80 милиарда долара от валутните си резерви в опит да спре поскъпването на йената спрямо щатския долар, но така и не успя.

За същия период курсът на долара падна от 125 до 101.50 йени, а поскъпването на японската валута спря, едва когато инвеститорите започнаха да поставят под въпрос устойчивостта на местната икономика.

От последната подобна интервенция на ЕЦБ минаха 20 години. През 2000 година институцията преследваше обратната цел - да подсили курса на единната валута, който се бе сринал до нива от 0.823 долара за евро.

Донякъде интервенциите имаха успех, тъй като в края на същата година курсът вече бе 0.94 долара за евро, но това се дължеше повече на промените в нагласите на инвеститорите по отношение на американската икономика, припомня още изданието.

Засега изглежда, че Фед разполага с по-голям "арсенал" от ЕЦБ и няма изгледи за прекъсване на низходящия тренд на щатския долар. Докато това не се промени, европейските регулатори ще трябва да се примирят с поскъпването на единната валута и да се въздържат от опитите за агресивни интервенции (вербални или финансови).

В противен случай те рискуват разпалването на поредната открита валутна война в момент, в който тя няма да е нужна на никого, на фона на крехкото състояние на глобалната икономика.