Повечето хора, които се събуждат в 4 ч. сутринта, го правят защото се налага – фермери, стюардеси, брокери и пощенски служители. Други стават преди зазоряване, защото искат, пише The Wall Street Journal.

33-годишният Ръс Пери от Скотсдейл, щата Аризона, основател на компанията за графичен дизайн Design Pickle, казва, че часовете от 4 до 6 сутринта са „най-добре планираната и най-организирана част от деня му“.

След като двамата със съпругата му създали семейство, всяко от децата им изисквало ранно събуждане за справяне с ежедневния хаос. Третата им дъщеря се появила на бял свят през 2015 г. и той преместил алармата на часовника си за 4 ч. сутринта.

Първо се моли. „Аз съм християнин и благодаря на бога за банални неща“, споделя той. След това се заема с отговаряне на имейли, финанси и посещава спортната зала. Когато се връща у дома в 6.30 сутринта и си прави кафе, една от дъщерите му е станала. „Това е краят на самотата ми“, разказва Ръс.

Той обаче признава, че се чувства изтощен към 22 ч. и е в леглото с маска за очи и тапи за уши, докато съпругата му Мика е нощна птица. Ръс обаче не смята, че жертва нещо. „Може би щях просто да гледам телевизия или да върша нискомозъчна дейност на компютъра си“, споделя той.

Ръководителите на компании винаги са изтъквали ползите от ранния старт на деня. Изпълнителният директор на Apple Тим Кук, за когото е известно, че е сред първите пристигнали в офиса и последният, който го напуска, става в 3.45 ч.

Редовите служители, които са ранни птици, не винаги са работохолици. Те се надяват да избегнат разсейването от технологиите и социалните мрежи. Хората, които работят от къщи, искат летящ старт на деня си, други търсят самота и спокойствие.

“Когато имаш тишина и спокойствие и не си притесняван от хора, които се опитват да привлекат вниманието ти, си значително по-ефективен и можеш да свършиш важна работа, така че те постъпват правилно“, казва психологът Джош Дейвис, директор на отдел „Научни изследвания“ в NeuroLeadership Institute и автор на книгата „Два удивителни часа“. Тя разказва за използването на базирани на науката инструменти за увеличаване на продуктивността.

Едно от най-често срещаните предизвикателства за продуктивността според д-р Дейвис е, че хората изпълват офисите си с неща, които отвличат вниманието им: имейли, мобилен телефон, фейсбук, новинарски сайтове. „Будейки се в 4 ч. сутринта, те до голяма степен заличават тези разсейващи елементи. Никой не очаква да му изпратите имейл или да си вдигнете телефона в 4 ч., никой няма да публикува във фейсбук. Отстранили сте вътрешните и външните изкушения“, обяснява специалистът.

44-годишният предприемач и лектор Питър Шанкман живее в Ню Йорк и обикновено става от леглото малко след 4 ч. Два пъти седмично той се среща с приятел за 16-километрово тичане по тъмно в Долен Манхатън.

Улиците на града обикновено са пусти и почти няма възможност вниманието да бъде разсеяно от странични неща. „Ако съм зает да следя хора или да забелязвам кой минава покрай мен, няма да ме осенят идеи“, казва Шанкман.

До 7 ч. той е „взел душ, нахранил се е, пил е вода и седи зад бюрото си“, като отговаря на имейли, пише или работи по подкаста Faster Than Normal. Недостатъкът на сутрешните му навици е, че в 20,30 ч вече е в леглото си. „Изтощен съм, но по добър начин, това означава, че няма да имам енергията да правя глупави неща като ядене на вредна храна в 22,30 ч.“, споделя Шанкман.

Ранното ставане помага на 48-годишната Карън Швалб-Джоунс да вземе правилните решения. Тя е собственик на спортна зала, в която се преподава пилатес, в Западен Холивуд, Калифорния. Карън казва, че започнала да се събужда в 4 ч. сутринта преди около 13 години, когато се родил синът й, като начин да поддържа форма.

Преди време спяла до 5 ч. и се надявала, че ще бъде във форма за тренировка по пилатес следобед, но казва, че денят неизбежно й се изплъзвал и към 14 ч. ставала раздразнителна. „Не беше добре за никого“, припомня си тя.

Швалб-Джоунс признава, че се бори с някои недостатъци на сутрешните си навици. „Имам толкова чудесни приятели, които дори не успявам да видя заради начина на живот, който съм си избрала. Той е добър за семейството ми точно в този момент, но някой ден бих искала да излизам на вечеря и да не гледам часовника си, притеснявайки се дали е станало 21,30 ч.“, казва Карън.