Защо милиарди страдат от липса на елементарни санитарни условия?
В наши дни съществуват високотехнологични тоалетни, които рециклират човешките опадни материали по безопасен и възобновяем начин.
Това дава обещание на милиарди хора най-накрая да получат достъп до елементарни санитарни условия.
Защо обаче в 21 век наличието на тоалетна все още се води лукс за толкова много хора по света?
Около 2.3 млрд. души нямат достъп до тоалетна, сочат данни на Световната здравна организация. Цели 4.5 млрд. души пък страдат от липсата на безопасно управлявана канализация, което ще рече – канализация, която да не замърсява питейната вода, предава BBC.
Всяка година замърсената вода убива около половин милион деца под 5-годишна възраст, страдащи от диария, посочват от организацията.
Поради това множество изобретатели, предприемачи и изследователи работят по създаването на тоалетна от ново поколение, която да функционира без скъпата за поддръжка канализация.
Един от подходите разчита на извличане на хлорид от урината и преобразуването му в хлор чрез електричество, за да може да се използва за дезинфектант, казва д-р Браян Хоукинс, изследовател на наноматериали в Duke University, Северна Каролина.
Активният въглен може да премахва органични материали и наномембрани, което премахва необходимостта от наличието на септични ями, казва той.
Тоалетни, захранвани със соларна енергия, могат да използват този подход, който е разработен от Duke и близките университети. Системата е тествана в завод за памук в Индия и град в Южна Африка, като пилотната програма показва, че съоръжението може да обслужва около 15 потребители на ден.
Новата мембранна технология означава, че тоалетните могат да се почистват без вода, посочва д-р Алисън Паркър, лектор в Cranfield University в Бедфорд.
Все пак е необходима енергия, която да прокарва човешките отпадъци през мембраните. Това поставя ново предизвикателство – създаването на тоалетна, която да работи самостоятелно, без нуждата от електричество.
Енергията, която проектът Nano Memrane Toilet може да извлече от човешките отпадни материали, изгарянето на фекалии и повдигането на капака на тоалетната чиния, не е особено голяма, става ясно от думите на Алисън Паркър.
Но обратната електродиализа от поставянето на фекалиите от едната страна на мембраната, а урината – от другата, „ни дава малко допълнителна енергия“, казва тя и „е достатъчно да ни подпомогне за това, което искаме“.
Нагрявайки урината, преди да мине през мембраната, това прави системата доста по-ефективна, казва д-р Паркър. По думите й, иновативната тоалетна като цяло е готова и може да бъде превърната в комерсиален продукт.
Предизвикателството сега е как да се пригоди иновацията за селските региони, тъй като мембраната има нужда от почистване на всеки 3 месеца, а това става по-лесно в градски условия.
Въпреки че има всякакви иновации, основната цел е създаването на санитарна система, която е достъпна за всички по света, казва Джак Сим, основател на World Toilet Day.
Той си спомня детството си в Сигапур през 1950-те и 1960-те години, когато е трябвало да използва селска външна тоалетна. По думите му, това било „много травмиращо“ изживяване, което включвало кофи и много мухи.
Премествайки се в жилищна сграда на по-късен етап в живота си, той вече ползвал нормална тоалетна, което за него било „като чудо“.
Поради това Джак Сим вярва, че хората с ниски доходи трябва да бъдат убеждавани, че е необходимо да се жертва нещо в името на изгржадането на тоалетна на първо място.
Много обещаващи иновации обаче понастоящем седят и събират прах, посочва д-р Хоукинс от Duke University.
Това е пропастта между разработването на успешен прототип и превръщането му в нещо масово и комерсиално.
Целта е оперативните разходи за възобновяемите тоалетни да бъдат снижени до 5 цента на ден за всеки потребител, казва Хоукингс.
Нийл Джефри, изпълнителен директор на Water & Sanitation for the Urban Poor - неправителствена организация, фокусирана върху африканските и индийските градове, посочва, че проблемът не е само тоалетната, а как и къде отвеждаш биологичните отпадъци, как ги третираш и за какво ги използваш след това.
В повечето африкански градове около 10-15% от домакинствата са свързани с главната канализация, докато останалите споделят септичми ями.
Така, когато се напълнят, отпадните материали трябва да бъдат извозени до пречиствателна станция. Това обаче е скъпо начинание, тъй като става дума за 2-3 часа шофиране, казва Марк Хасман, проджект мениджър в Mobile Septage Treatment System към Crane Engineering в Уисконсин.
По думите му, това, което се извозва до пречиствателните станции, представлява по-малко от 5% от общите отпадни материали в градовете.
Ключовото изискване към новите иновативни тоалетни е да са рентабилни – компаниите да могат да генерират печалба от продажбата им на домакинства с по-ниски доходи.
Липсата на добра санитарна система има и икономическо отражение.
Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, която оперира състезание за създаването на иновативни тоалетни от 2011 г. до сега, посочва, че над 200 млрд. долара се губят за разходи за здравеопазване, понижена продуктивност и слаби доходи в резултат на лошите санитарни условия.
Това е една от причините индийският премиер Нарендра моди да инвестира 20 млрд. долара за изграждането на 111 млн. тоалетни, което е „най-големият тоалетен проект в историята на човечеството“, според Джак Сим.