Защо наследяването на милиарди в Русия е коварна работа?
Предвид факта, че Владимир Путин е в последния си президентски мандат, първото поколение милиардери на постикомунистическа Русия започва да изпробва неговия ангажимент към частната собственост, като прехвърля част от своето състояние на наследниците си.
Един от най-възрастните руски бизнес магнати - 70-годишният Владимир Евтушенков, повлече крак, като през лятото прехвърли част от дела си в конгломерата АФК Система на своя син Феликс, малко след като Путин положи клетва.
Съоснователят на Лукойл Леонид Федун трансферира акции за 1.3 млрд. долара в петролния гигант на своя син и дъщеря през октомври, малко преди Евтушенков да удвои дела на сина си на 5%.
Уникална сред най-големите икономики, Русия за последно отчете смяна на собствеността на големи богатства посредством наследство преди повече от век, преди болшевиките да завземат властта, според базирания в Москва Център за управление на богатството Сколково.
И макар повечето ограничения над свободната търговска дейност да отпаднаха с края на Съветския съюз, неписаното правило за натрупване и прехвърляне на капитали, което бе създадено по време на управлението на Путин, си остава пречка пред предаването на династичното богатство.
“То се основава на неформалните връзки на бащите, които трудно, ако не и невъзможно, могат да бъдат прехвърлени на децата,” казва пред Bloomberg Альона Леденева, преподавател по политика и общество в Юнивърсити Kолидж Лондон.
Леденева, която в продължение на две десетилетия изучава и пише за руските мрежи от влияние, нарича неофициалните отношения, които ръководят както държавните, така и корпоративните структури, “Система”, — същото име, което Евтушенков избира за своята холдингова компания.
За разлика от Запада, където независимите съдебни системи отдавна имат крайната дума по отношение на въпросите, свързани със собствеността, в Русия окончателният арбитър е Кремъл и легионите от бюрократи и служители на правоприлагащите органи, които контролира.
Опазването на едно състояние често зависи от личните връзки и мълчаливите споразумения с ръководителите, които могат да засягат всичко - от данъци и услуги до гражданска отговорност и патриотичен дълг.
За Евтушенков, на когото мнозина се възхищават за способността му да успява в различни индустрии, балансирането на връзката между власт и пари е толкова сложно, че той се опасява, че 40-годишният Феликс може да изпита трудности с това да запази, да не говорим да увеличи инвестициите, които контролира като заместник-председател на Система.
“Ако бях напълно сигурен в това, щях вече да съм му прехвърлил целия си бизнес,” казва Евтушенков за сина си, който работи в Система от 1999 г. “Ако Феликс не може да се справи със задачата, тогава просто ще трябва да намеря някой друг, който може да запази това, което е създадено.”
Това е проблем, с който се сблъскват множество милиардери и мултимилионери по света, докато настоящите бизнес титани, които са натрупали състоянието си сами, остаряват заедно с тези, които са имали достатъчно късмет да го наследят. Според UBS Group AG, частни активи за 3.4 трлн. долара ще бъдат прехвърлени в световен мащаб в следващите две десетилетия.
Сред 500-те най-богати хора в света, 178 са получили по-голяма част от състоянието си от роднини, в това число двама от души от Китай, според индекса на милиардерите на Bloomberg. Сред тях има седем представители на фамилията Уолтън с общо състояние на стойност 150 млрд. долара, херцогът на Уестминстър, който наследява земя, която е в семейството му от 1677 г., както и наследницата на L’Oreal SA Франсоаз Бетанкур Мейерс – най-богатата жена в света.
В Русия около 189 500 души със състояние от 1 млн. долара или повече притежават общо активи за 1.1 трлн. долара, по изчисления на Capgemini. Проучвания показват, че 70% от тези хора считат “предаването на богатството” за един от най-сериозните проблеми, с които ще се сблъскат в следващите 10 г., сочат данни на Knight Frank.
Коментарите на Евтушенков за собствените му планове за прехвърляне на богатството са рядкост за бизнесмен в Москва.
През 2014 г. той бе поставен под домашен арест с обвинения за пране на пари и други престъпления, свързани с придобиването на петролната компания Башнефт от Система. Башнефт формираше по-голяма част от състоянието му, което тогава възлизаше на 7 млрд. долара.
Местните медии побързаха да прогнозират падението му, правейки паралели с Михаил Ходорковски. Тогава обаче времената бяха различни. Правните проблеми на Евтушенков започнаха, когато санкциите на Запада заради Украйна започнаха да оказва своя ефект и Кремъл бе решен да запази единството сред елита.
Три месеца след ареста му всички обвинения срещу Евтушенков бяха свалени, но едва след като Башнефт и по-голяма част от неговото състояние бяха национализирани. Четири години по-късно с лично състояние, намалено на 1.8 млрд. долара, точно преди настъпването на новата година, той с радост споделяше една зала с Путин, по време на церемония за връчване на награди на Руското географско дружество - организация, която той спонсорира и която е на сърцето на руския президент.
Много руски милиардери не искат децата им да вървят по техните стъпки, като някои дори крият истинския размер на състоянието си. Един от отговорилите на анонимния въпросник, който Сколково изпраща на децата на супербогати руснаци, казва, че нямал представа, че баща му е милиардер, докато не видял статия в списание.
Други магнати подкрепят бизнес стремежите на децата си по различни начини. Син на Роман Абрамович, който е дългогодишен съюзник на Путин, ръководи проект за инвестирането на 750 млн. долара в далечния изток на Русия.
Има и практични причини така наречените олигарси да въвличат децата си в бизнеса. Сюлейман Керимов, например, прехвърли контролния си дял в Полюс - най-голямата златодобивна компания в Русия, на своя 23-годишен син Саид, което му позволи да запази мястото си в руския парламент.
Финансовият елит следи отблизо какво ще се случи с тези вътрешносемейни транзакции и най-вече в Система и с Федун в Лукойл, която добива около 2% от петрола в света и развива дейност по цялото земно кълбо, често координирайки действията си с държавата.
“Това е нещо като пилотен проект,” казва Леденева. “Те започват с прехвърлянето на малки дялове, за да видят какво ще се случи, дали системата ще приеме или ще отхвърли случващото се и как това ще се отрази на бизнеса.”
По-възрастният и по-богат партньор на Федун - Вагит Алекперов, е дал на сина си акции за около 76 млн. долара, но изключва той да го наследи.
Алекперов заяви пред Bloomberg през 2017 г., че планира да ръководи Лукойл още три до пет години - време, в което, според него, ще успее да намери и подготви свой наследник.
“Ако ме питате дали това ще бъде моят син, отговорът е не,” каза Алекперов. “Тази работа е твърде предизвикателна за сина ми.”