Защо професиите все още се делят на "сини" и "розови"?

1435
Защо професиите все още се делят на

© снимка: Pixabay

Жените-пионери, които навлизат в професиите, доскоро "запазена територия" за мъжете, стават все повече с всяка изминала година.

През 2018 г. американският щат Тенеси за първи път избра дама за сенатор - републиканката Марша Блекбърн, а Стейси Кънингам бе назначена за директор на Нюйоркската фондова борса, с което се превърна в първата жена начело на влиятелната финансова институция.

Мъжете, които избират поприща, смятани за "женски", също се увеличават. Миналата година завърши първият мъжки випуск на колежа Норланд - училището, което подготвя бавачки за богатите британски семейства.

Но въпреки тези изключения, професионалното равенство между половете все още е утопия и разделението по полов признак си остава проблем за много икономически сектори, пише The Economist.

Напредъкът в тази област през последните десетилетия е впечатляващ, но основната част от него е реализирана през 70-те и 80-те години на миналия век и то най-вече в сферата на администрацията и "офисните" професии.

В останалата част от икономическия живот, дори и в развитите държави, разделението продължава да съществува, въпреки че "де юре" всички длъжности са отворени и за двата пола.

Мъжете продължават да работят предимно с мъже, а жените - с жени. В Европейския съюз, например, близо 70% от жените са заети в сфери, които са исторически доминирани от нежния пол. В Германия 69% от работещите мъже практикуват професии, в които поне 70% от колегите им също са мъже.

В Съединените американски щати ситуацията е идентична - най-разпространените дейности сред жените са тези, в които средно 80% от работните места са заети от дами (начални учителки, секретарки и детегледачки). Статистическите изследвания, цитирани от изданието, показват, че за да се постигне перфектният баланс между половете, близо половината от цялата работна сила на САЩ трябва да смени професията си. 


Тази професионална "сегрегация" се отразява и на заплащането. Според Франсин Блау и Лоурънс Кан от университета Корнъл, една трета от разликата в заплащането на мъжете и жените се дължи именно на това традиционно разделение на професиите.

Проучванията на трудовия пазар в Швеция също стигат до подобен извод - липсата на жени на ръководни постове е една от основните причини за по-ниската им средна заплата.

Не е тайна, че т. нар. "женски" професии са по-нископлатени от смесените или от тези, доминирани от мъжете. От 30-те най-добре платени професии в САЩ, 26 са типично "мъжки", докато 23 от 30-те най-нископлатени са с преобладаващо дамски кадри.

В Европа средното почасово заплащане в традиционните "женски" дейности е с 35% по-ниско, отколкото в смесените.

Въпреки че в днешно време жените получават същата квалификация като мъжете, вероятността да заемат по-зле платена позиция с по-слаби възможности за кариерно израстване е много по-голяма, отколкото при колегите им от силния пол. Нещо повече, в много от случаите заплащането при "женските" професии е по-ниско, точно защото са доминирани от дамите.

Според икономиста Клаудия Голдин от Харвард и нейните проучвания, в много компании мъжете се страхуват, че с навлизането на дамите в тяхното поприще заплатите ще паднат, защото работата ще се възприема като "по-лесна" и "по-неквалифицирана".

Какви са основните причини за съществуването на "сини" и "розови" професии?

Според проф. Франсин Блау, няма как да се очаква пълно изравняване на половото съотношение във всяка индустрия, но неравенството в момента е много по-сериозно, отколкото би трябвало да бъде.

Жените, които имат висше образование в сферата на науката, технологиите и математиката, имат много по-малък шанс да намерят работа по специалността си, в сравнение с мъжете, а дори да намерят, шансът да я напуснат е много по-голям.

Дамите, които са заети в "мъжките" професии, много по-често са обект на дискриминация и сексуално насилие, отколкото в "смесените" сектори. Родителските задължения допълнително засилват сегрегацията по полов признак.

В повечето случаи майките работят на нископлатени позиции с гъвкаво работно време, докато бащите са на пълен работен ден с по-добро заплащане. Това означава, че майчинството значително ограничава кариерното развитие и професионалния избор, пише още The Economist.

Промяната обаче може да дойде "отгоре". Много от работодателите в т. нар. "мъжки" индустрии смятат, че недостигът на жени е негативен за бизнеса и търсят начини за тяхната по-активна интеграция. Проучванията показват, че производителността на "смесените" екипи е по-висока, а показателите им в сферата на иновациите, трудовата безопасност и възвръщаемостта са доста по-добри.

За жените, които нямат желание да се включват в типично "мъжките" професии, като инженерството, минното дело и т.н., по-важната тема е да бъде прекратено систематичното "подценяване" на женския труд. Тъй като дамите преобладават в нископлатените професии, минималното заплащане може да окаже сериозен ефект върху половото неравенство на трудовия пазар.

Данните от САЩ, например, показват, че в щатите, в които минималната почасова ставка е по-висока от средната за страната, разликата в заплащането между мъжете и жените е по-малка. Във Великобритания въвеждането на минимална работна заплата също е повлияло значително за свиването на "ножицата" на доходите между двата пола.

В повечето западни държави от 70-те години насам трудовото законодателство гарантира еднакво заплащане за определена позиция, независимо дали е заета от жена или от мъж. Но въпреки това на практика нещата не винаги изглеждат по този начин, а доказателство за това са протестите и съдебните искове на дамските колективи срещу техните работодатели, дори и в днешно време.

Миналата година имаше протести на общинските служителки в Глазгоу, които твърдят, че получават значително по-малко от своите колеги мъжи за идентични дейности.

Търговската верига Tesco също е изправена пред съдебни искове за над 4.5 милиарда евро, заведени от нейни служителки, които смятат, че трудът им не се заплаща справедливо.

Защо намаляването на половото неравенство на работното място е важно за икономиката?

Изследване на учени от университета в Чикаго показва, че 25% от общото нарастване на производителността на труда в САЩ за периода от 1960 до 2010 г. се дължи именно на по-доброто разпределение на талантите и осигуряването на по-широк достъп на жените и етническите малцинства.

Според Кейт Бан от института Equitable Growth, колкото повече жени навлизат в т. нар. "мъжки" професии, толкова по-бързо ще расте и тяхното заплащане. В същото време повишаването на дела на мъжете в традиционните "женски" занимания ще допринесе до увеличаването на средното възнаграждение за този тип дейности.

Естествено, по-високите заплати означават и по-високи разходи за компаниите, но в крайна сметка това е цена, която си струва да бъде платена, с оглед на това, че тя осигурява по-добро разпределение на качествените служители и по-висока производителност, пише още The Economist.  

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg