Когато гражданите на Съветския съюз пускат телевизорите си на 19 август 1991 г., те веднага разбират, че нещо не е наред.

Всички канали дават единствено класическа музика и балета "Лебедово езеро". Няколко часа по-рано Михаил Горбачов е свален с опит за военен преврат. Най-ожесточените улични боеве се разгарят около сградите на държавната телевизия, припомня The Economist.

"За да завземеш Кремъл, трябва да завземеш телевизията", казва по онова време един от съветниците на Горбачов. Настоящият руски президент Владимир Путин изглежда си е взел поука от тези събития.

Той започва управлението си през 2000 г., установявайки държавен монопол върху телевизионните оператори, които са основният източник на новини и публицистични предавания в страната.

Този ход му помага да изгради образа на "стабилността" в Русия, а също и да спечели подкрепа за международните си инициативи, включително и в конкфликта със западните държави. Оказва се обаче, че напоследък най-мощният пропаганден инструмент на Кремъл започва да губи своята сила.

Някои коментатори в Русия твърдят, че политическият живот в страната представлява "битка" между телевизора и хладилника, или с други думи - между официалната пропаганда и икономическите процеси. В днешно време обаче интернет все повече се намесва в този процес.

Според независимата социологическа агенция Левада-Центр делът на руснаците, които се доверяват на телевизията като достоверен източник на информация, е намалял с 30 процентни пункта от 2009 г. насам и в момента е под 50 на сто.

За сметка на това броят на хората, които предпочитат да се информират от Мрежата, се е утроил за същия период и техният дял вече е около 25%.

По-възрастното поколение все още разчита предимно на телевизията, но хората във възрастовата група между 18 и 24 години научават новините от интернет, който все още е сравнително свободен, що се отнася до цензурата и държавния контрол.

YouTube в частност се превръща в един от основните конкуренти на държавния телевизионен монопол. Видеоплатформата се гледа от 82% от населението на възраст между 18 и 44 години. Первый канал, който е основната телевизионнна програма в Русия, пък достига до 83% от същата възрастова група.

Влогърите постепенно настигат и дори задминават телевизионните водещи по популярност. Сред тях е и Юри Дуд, който интервюира политици и знаменитости като опозиционния лидер Алексей Навални.

Видеоматериалите в канала на Дуд в YouTube имат по 10-20 милиона гледания, много повече от което и да било телевизионно предаване. Дори и телевизионният водещ Дмитрий Кисельов, който се счита за основния "говорител" на властта, се почувства задължен да участва в едно от предаванията на Юри Дуд.

Колко пари има Владимир ПутинПоследните официални данни, публикувани от Владимир Путин сочат, че през 2017 г. е имал приходи от 300 хиляди долара.

Новините се четвъртата най-популярна категория в YouTube сред руснаците, веднага след видеата от типа "направи си сам", музиката и драмата. Навални, който през последните години се превърна в един от водещите политически коментатори в интернет, поддържа два канала в YouTube. Единият от тях излъчва ежедневни новинарски емисии.

Само през 2018 г. аудиторията му се е удвоила. Навални може да се похвали с 2.5 милиона абонати и 4.5 милиона уникални посетители на месец. Седмичната му коментарна рубрика се гледа на живо от над 1 милион души. За сравнение, водещата новинарска емисия на Первый канал регистрира около 3-4 милиона зрители.

От тази гледна точка, не е случайно, че Кремъл се опитва да засили контрола върху информацията, която се разпространява в интернет. За тази цел обаче властите се нуждаят не само от строга регулация, но и от контрол върху физическата инфраструктура, както и върху каналите и платформите за разпространение на съдържание.

Миналия месец руската Дума одобри на първо четене нов законопроект за "дигиталния суверенитет". Той има за цел да "отдели" руската онлайн мрежа от тази на останалия свят и да криминализира антиправителствените послания.

На практика това представлява завръщане към годините, в които бе забранена "антисъветската пропаганда", пише The Economist.

За осъществяването на пълния контрол върху интернет обаче няма да са достатъчни няколко закона, смятат експертите. За разлика от Китай, където комунистическата партия изгражда своята "Велика интернет стена" (The Great Firewall) още от началото на XXI век, в Русия интернет е "свободна зона" както от гледна точка на съдържанието, така и на инфраструктурата. В страната има няколкостотин частни интернет доставчици.

В начолото на своето управление Путин изглежда подценява значението на Мрежата и дори се противопоставя на регулациите в този сектор. Но с години става ясно, че онлайн активността започва лека-полека да се пренася в реалния живот.

Първият подобен пример се появи през 2010 г., когато в Русия избухнаха огромни горски пожари. Хиляди доброволци се организираха в социалните мрежи, което им вдъхна чувство за мобилизация и разкри много от слабостите на държавния апарат.

Година по-късно, по време на парламентарните избори, независими сайтове, като Голос, организираха самостоятелни наблюдатели на изборния процес, които разкриха масови нарушения и опити за манипулация на вота.

Това предизвика моментална ответна реакция от страна на Кремъл. През 2014 г. Путин открито заяви, че интернет е проект на ЦРУ и призова руските интернет компании да преместят своите сървъри в Русия.

Москва разполага с широка мрежа от "киберполицаи", които следят за разпространението на забранено и "неудобно" съдържание. Властите се опитаха да контрират инициативите за наблюдение на изборния процес, като създадоха свои собствени сайтове, наподобяващи тези на независимите наблюдатели.

В изборните секции бяха инсталирани уеб камери, които да създават усещането за повече прозрачност. Правителството нае и армия от "тролове", които да заливат социалните мрежи с провокативни коментари и да поддържат официалните пропагандни послания.

Защо наследяването на милиарди в Русия е коварна работа?Ще могат ли олигарсите да прехвърлят парите си на следващото поколение?

През 2014 г. правителството поиска от бизнесмена Павел Дуров, който е един от основателите на руската социална мрежа VKontakte, да даде достъп на държавните служби за сигурност до данните на потребителите. Когато той отказа, бе принуден да продаде компанията на медийния олигарх Алишер Усманов, който притежава домейна Mail.ru.

VKontakte е най-популярната социална мрежа в Русия, което отчасти се дължи и на факта, че предлага свободен достъп до пиратско и порнографско съдържание. Миналата година Алишер Усманов дори сключи сделка за съвместен проект с китайския интернет гигант Alibaba на стойност 2 милиарда долара.

За разлика от Дуров, Усманов няма нищо против споделянето на потребителски данни със службите, което доведе и до серия от арести през последните години. Според организацията за защита на човешките права "Агора" от 2015 г. насам в Русия са заведени близо 1300 дела за различни онлайн престъпления и са издадени 143 присъди. Повечето от тях са именно в социалната мрежа VKontakte.

Твърдият подход на властта обаче настройва младите хора против нея. Затова правителството постепенно започва да променя тактиката си. Вместо да преследва потребителите, Кремъл засилва натиска върху интернет доставчиците.

Новият законопроект за "дигиталния суверенитет" ще изисква от тях да инсталират системи за наблюдение, които да оперират от единен контролен център. Това ще позволи на държавните органи да "филтрират" интернет трафика, да блокират цели региони и дори да спрат онлайн достъпа на цялата държава.

Технологичните експерти обаче са на мнение, че Москва няма да е в състояние да копира защитните механизми на Китай в Мрежата. Забраната на достъпа до платформи като YouTube може и да е възможно технически, но от политическа гледна точка би предизвикала масово недоволство.

Миналата година държавният медиен регулатор се опита да блокира достъпа до услугата за онлайн съобщения Telegram, разработена от Павел Дуров. Причината отново бе неговият отказ да осигури достъп на руските служби за сигурност до криптираните съобщения.

В резултат на атаката срещу платформата обаче бяха блокирани и други услуги, включително и платформи за хотелски резервации и за продажба на самолетни билети, които (както и Telegram) използват сървърите на Amazon и Google. Стигна се дори до организиране на улични протести.

Русия очаква санкциите срещу нея да продължат и през 2019 Това се посочва в доклад на Руския съвет по международните въпроси

Миналата година американският технологичен гигант Google бе глобен с 500 000 рубли (7 600 долара) заради отказа си да премахне някои забранени от руските власти сайтове от резултатите в своята интернет търсачка. През последните две години исканията от страна на Москва за блокиране на достъпа до различни сайтове и платформи нарастват лавинообразно.

През първата половина на 2018 г. от Google са удовлетворили 78% от тях, показват данните на търсачката. Алексей Навални например се оплака наскоро, че YouTube е спрял платена реклама за едно от неговите протестни шествия.

Въпреки това приемането на новия закон за контрола върху интернет в настоящия му вид би било еквивалент на това да разбиеш компютърен екран с чук. Да, Кремъл ще има възможност да блокира достъпа до интернет на своите граждани, в случай че избухне остра политическа криза.

Но в същото време ще се лиши от възможността да предотврати нейното избухване. Властта ще може да "дръпне шалтера" на посланията, разпространявани от опозицията, но това, само по себе си, би било най-силното послание.

През 1991 г. никой в Русия нямаше достъп до Интернет. Но всички разбраха, че страната е в ситуация на гражданска война, след като включиха телевизорите си и видяха само "Лебедово езеро", пише още The Economist.