Неутолимото търсене на енергия в Китай за нуждите на икономиката й превърнаха страната в сериозен съперник в борбата за установяване на контрол над големи енергийни източници в рядко населената и бедна западна част, се казва в коментар на Ройтерс.

Заради стратегическото си разположение и големите находища на петрол и газ в света Централна Азия от векове е в центъра на ожесточената борба между Русия и Запада.

Китай има 2800-километрова граница с Централна Азия, но дълго време остана встрани, внимателно наблюдавайки отдалеч енергийната политика в региона. Сега, когато традиционните играчи бяха тежко засегнати от последната световна икономическа криза и с нарастването на собствената й икономика, Китай засилва дипломатическата офанзива, която според анализаторите ще стане по-агресивна през следващите години.

"Западните и руските петролни компании ще останат в играта благодарение на оперативния им опит..., но тяхното влияние в дългосрочен план ще отслабне в резултат на финансовата сила на Китай", смята ръководителят на отдела за регионални енергийни изследвания в Mirae Asset Securities в Хонконг. Икономическата дейност в Китай през втората половина на 2009 г. постигна бурно развитие.

През декември президентът Ху Цзинтао откри нов газопровод, свързващ богатия на газови находища Туркменистан и западните области на Китай. Освен това Пекин отпусна заем от 4 милиарда долара на Туркменистан за разработването на огромното находище Южен Йолтан, съдържащо до 14 трилиона куб. м. газ по данни на британската консултантска компания GCA.

Казахстан, където се намират 3% от световните запаси на петрол, както и най-голямото петролно поле в света, открито през последните 40 години, е особено привлекателна страна. "Активите (на Казахстан) на глава от населението са почти ненадминати", заявява главният стратег на инвестиционната компания "Тройка Диалог" Кингсмил Бонд. Казахстан, чиято площ е приблизително равна на цяла Западна Европа, има население от едва 16 милиона души.

"От китайска гледна точка страната предоставя много, много добри възможности за увеличаване на капитала и придобиване на някои от тези активи", допълва той.

Китайският дял в производството на петрол в Казахстан се увеличи до една четвърт от около една шеста, след като китайската компания CNPC подписа договор за 2.6 милиарда долара с казахстанската държавна петролна компания KazMunaiGas за придобиване на съвместен контрол над казахстанската петролна компания MangistauMunaiGas.

Освен това Китай предостави на Казахстан заем от 10 милиарда долара, ликвидни пари, от които страната се нуждаеше, за да даде тласък на икономиката си, ударена от финансовата криза и срива на цените на петрола миналата година.

Китай пази в тайна бъдещите си планове. В изявленията си при своето посещение в страната миналата година китайският президент засегна само въпроси от дипломатическата сфера. Китайското присъствие сега се чувства почти навсякъде в Централна Азия, разширявайки влиянието си от енергията до строителството при все по-оживената търговия между двете страни.

Източник: БГНЕС