Днес изглежда нормално да отидете до тоалетната и да я използвате самостоятелно. Преди 19 век обаче това е напълно немислимо.

Това, което днес познаваме като баня и тоалетна, се появява в Европа в края на 1800 г., когато течащата вода вече е широко разпространена в дома. По-рано има само обществени бани, където е обичайно да се в компания и да се водят разговори, докато се изпълняват интимни нужди, разказва Bright Side.

Вижте няколко факта за древните бани и тоалетни:

Те ​​са общи

От Римската империя до Средновековието мъжете и жените използват общи бани. Изградени и управлявани от държавата, те са често срещана дестинация за къпане и общуване. Тези многофункционални сгради концентрират студени, топли и горещи басейни, но също така и магазини, гимнастически салони и библиотеки. Някои могат да приютят до 1600 души едновременно.

Не са частни

Разположени в градските центрове, тоалетните са съоръжения, които обикновено са проектирани до градините в даден град и в тях влизат няколко души едновременно. Това, което днес е изключително личен момент, не е било толкова лично през 1 век пр.н.е., тъй като римляните го възприемали като социална дейност.

Използвани са за хранене и за срещи с хора

Някои хора обичат да ходят до тоалетната, за да общуват. Но римляните ядат, играят и дори си мият зъбите в тези помещения. За тях това е напълно нормален навик. Проучване сочи, че в тоалетната те са консумирали десерти, миди, малки разфасовки говеждо, агнешко, козе, свинско, птиче и еленско месо.

Те играят зарове и работят с текстил, докато бяха там. Последното, обяснява изследователят Алиса Уитмор, вероятно се е правело в съблекалните или в общите части, където има места за сядане.

Споделят една и съща гъба за почистване

Тоалетна хартия все още не е съществувала в Древен Рим, затова за почистване са използвали морска гъба, вързана за дървена пръчка. Може би най-изненадващо е, че римските обществени тоалетни нямат частни кабинки, така че гъбата, след като е използвана, е поставяна обратно в кофа, пълна със солена вода или оцет.

Тези помещения са смесени

От Римската империя до Средновековието - помещенията за интимни нужди са смесени. През последния период е обичайно да се използват семейно. Подготовката за къпане започна у дома. Често срещана гледка са баща или дете, които се разхождат по улицата по бельо.

Те са на открито

През Средновековието, ако искате да отидете до тоалетната, всичко, което трябва да направите, е да намерите стълбище, мост или друго обществено място. През този период улицата служи за задоволяване на естествените нужди.

Историкът Карол Роклиф обяснява, че през късното Средновековие хората започнат да се интересуват повече от здравето и хигиената. В резултат на това властите изграждат обществени тоалетни, за да поддържат градовете чисти. Възникват големи съоръжения, в които хората, предимно мъже, могат да се облекчават през дупки в мостовете, които отвеждат човешките отпадъци в реките, течащи под тях.

Тоалетните миришат много зле, особено през лятото

През същия този период замъците са оборудвани със специални пространства, които имат дупки в пода. Те са подобни на килери, през които човешките отпадъци се изхвърлят в ями на първите етажи.

Тоалетните изпращат екскрементите директно в избите или рова на замъка. Миризмата, произвеждана от тази септична яма, е непоносима, особено през лятото, защото тя се издига през тръбите и се връща през дупката на тоалетната.

Те трябва да се изпразват ръчно

Използването на тоалетната постепенно е възприето от обществото през 18 век, а за тях започват да се грижат специални служители, които ги изпразват нощем. Тази услуга е налична в богатите, но не и в по-бедните райони.

Защо вратите в публичните тоалетни не стигат до земята?Обществената тоалетна със сигурност не е най-приятното място на света. На всеки обаче му се налага да я използва

Отпадъците се изхвърлят на улиците

В древни времена достъпът до управление на отпадъците е привилегия на богатите. В Единбург, където нямат достъп до закрита тоалетна, хората викат, за да предупредят минувачите за човешките отпадъци, които ще изхвърлят от прозореца си. Тази практика продължава до въвеждането на канализационните системи през 19 век.

Те са причинители на инфекции

След инсталирането на първите канализационни системи в европейските градове смъртността от холера и коремен тиф намалява експоненциално. Оказва се, че първата от тези болести се е разпространявала чрез замърсена вода. Днес това може да изглежда очевидно, но на древните изследователи са им необходими години, за да го открият.

Първият, който прави това, е д-р Джон Сноу, който чрез използването на карти идентифицира източника на заразата в Лондон: септична яма под една от къщите изтича в кладенеца, захранващ водната помпа.

Работата на Сноу не само е крайъгълен камък в санитарното картографиране и първата епидемиологична работа в историята, но и отправна точка за модерните санитарни системи, възприети по-късно от западните градове.