Допреди 20 години езерото Пенюлас в централната част на Чили е било основен водоизточник за град Валпараисо, съдържайки достатъчно вода за напълването на 38 000 басейна с олимпийски размери.

Днес в него има вода колкото за два басейна.

В голямата си част езерото е пресъхнало, а по напуканата земя, която някога е била негово дъно, днес се търкалят скелети на риби. Отчаяни животни пък обикалят района в търсене на вода.

По време на продължила 13 години суша, нивата на валежите в южноамериканската държава са паднали значително. По-високите температури на въздуха пък означават, че снегът в Андите, които някога е бил ключов запас на вода за пролетта и лятото сега се топи по-бързо или директно се изпарява.

Сушата засегна добива в мините на най-големия производител на мед в света, предизвика напрежение относно използването на водата за производството на литий и за селското стопанство и принуди столицата Сантяго да изготви безпрецедентни планове за евентуален режим на водата.

Модернизацията на един от най-големите ВЕЦ-ове в света ще продължи 14 г.Намиращата се на границата между Парагвай и Бразилия Итайпу е втората най-голяма ВЕЦ в света

“Трябва да се помолим на Господ да ни изпрати вода,” казва пред NBC News 54-годишната Аманда Караско, която живее близо до езерото Пенюлас и твърди, че никога не е виждала нещо такова.

Езерото има нужда от валежи, които преди време бяха надежден източник на вода през зимата, но сега са на рекордно ниски нива, казва Хосе Луис Мурийо, генерален мениджър на ESVAL - компанията, която осигурява вода за Валпараисо.

“Това, с което разполагаеме в момента, е на практика една локва,” казва той, допълвайки, че градът сега разчита на реките. “Това е особено важно, ако се замислите, че преди няколко десетилетия езерото Пенюлас беше единственият водоизточник за Валпараисо.”