Израснах в семейство от долните слоеве на средната класа в покрайнините на Копенхаген.

Навсякъде извън Скандинавия социокономическият етикет би бил “беден”, но датските мерки в подкрепа на подобни хора правеха всичко възможно да имаме по-добри условия на живот.

Не се притеснявайте обаче, това не е история от типа как даден човек се е издигнал от нищетата до голямото богатство. Ненавиждам мита „всичко постигнах сам“.

Стигнах до там, където съм, благодарение на платен от правителството отпуск по майчинство, детски грижи, здравеопазване, образование и дори парична помощ, пише Дейвид Хайнемайер Хансон, основател на интернет базирания инструмент за управление на проекти Basecamp.

Израснах в жилище, осигурено от асоциация, подкрепяна от трудовите синдикати. Майка ми бе вълшебник по отношение на това да прави невъзможното, за да свързваме двата края (като например допълнително обикаляне с велосипед в продължение на 15 минути, за да намери най-ниската цена на млякото).

Вижте още: Милионер оспорва развода си, защото бракът е за “добро и лошо”

Научих два важни урока от този тип отглеждане на деца. Първо, след като основните ти нужди са задоволени, качеството ти на живот е само далечно свързано с украшенията на материалния успех. Не всичко бе рози и домашни сладки, но имах страхотно детство. Второ, нямаше да се науча да ценя истината от първия урок, докато не видях другата страна на златната ограда. За това повече по-късно.

Спомням си, че много пъти с брат ми играехме играта: “Какво би направил, ако спечелиш 1 млн. крони?”. Можехме цяла вечност да фантазираме какво ще си купум. Сравнявайки избори и възможности.

Можете ли да си представите да не ви се налага да спестявате пари цяла година, за да си купите компютър Commodore 64? Или пък да летите до чужда страна всяка година, където да прекарвате почивката си? Или пък да купите кола за семейството?

Основната предпоставка на тези въображаеми глезотии бе колко по-добър щеше да бъде животът, ако бяхме свободни от ограниченията на скромното количество на седмичните ни джобни. Всичко щеше да е толкова страхотно, само ако можех...

Когато пораснах, винаги си спомнях за тази игра. Винаги имаше повече неща, които исках да правя, отколкото пари, за да си ги позволя. Добрият ми късмет да съм роден в Дания ми осигури основата, а продажбата на CD-а с пиратски софтуер ми осигуриха скромен разкош.

Винаги обаче има апетит за още и вяра, че с още малко усилия ще достигна до вечното щастие. Мечтаех за Amiga 1200, сбъдвах мечтата си и след това си мислех, че това, от което наистина имах нужда, е Amiga 4000. Някакси този повтарящ се механизъм никога не разкриваше своята истина, без значение колко пъти го изпробвах.

Тогава през 2006 г. всичко се случи за един ден. Основателят на Amazon Джеф Безос бе купил дял в Basecamp, а Джейсън и аз му продадохме част от нашите дялове за по няколко милиона долара (Basecamp се самофинасираше и бе на печалба от самото начало, така че нямахме нужда от капитал за нашето бизнес начинание). Аз вече бях милионер!

Спомням си седмиците преди този ден, когато цифрите в банковата ми сметка изведнъж нараснаха значително. Стоях на прега на Мечтата. Цял живот бях очаквал и си представял колко страхотно би било да бъда милионер. Щях да мога да си купя всичките компютри и камери, които исках, както и колата, която желаех!

Друг основен стълб на тази мечта бе концепцията как „Никога повече няма да ми се налага да работя“. Бях мислил много за това. Ако вложех парите си в разумна комбинация от акции и облигации, би трябвало да мога да водя спокоен, ако не и екстравагантен начин на живот до края на дните ми, без дори да си повдигна пръста.

Еуфорията, която почуствах, когато това най-накрая стана реалност, продължи до края на същия ден. Усмивката вътре в мен остана широка поне до края на седмицата.

Тогава настъпи лека криза във вярата. Това ли е то? Защо светът не е по-различен сега?

Не ме разбирайте погрешно, наистина има трайно и много реално задоволство и комфорт в това, че никога повече не ти се налага да гледаш цената на дадено ястие в ресторанта (въпреки че все още го правиш). Просто като в един добър филм всичко е толкова приповдигнато до небесата, че е просто невъзможно да не се разочароваш, когато най-накрая го видиш.

В първите няколко месеца почти не докоснах парите. Естествено, купих си голям телевизор и повече кутии за DVD-а, отколкото можех да използвам, но това не е нещо, което не бих могъл да направя и иначе. Чак в края на същата година стигнах до клишираните покупки – жълто Lamborghini! Въпреки че е много хубаво, той наистина не ми донесе някакво дълбоко задоволство.

Вижте още: Три важни съвета от бездомник, който става милионер

Това, което ми носеше задоволство, бе да програмирам Ruby, да продължавам да градя Basecamp, да пиша за Signal v Noise, да снимам и да се наслаждавам на всичките тези неща, които вече привилегированият ми начин на живот ми бе осигурил години преди това.

Ако не нещо друго, то поне започнах да оценявам още повече, че през цялото това време спокойствието бе истинският източник на щастие за мен. Сякаш бях дръпнал завесата от милионерската мечта и за моя изненада бях открил, че повечето неща от другата страна са неща, които вече имах. По равни части шок и ужас, но в крайна сметка силно успокоително.

Основно защото не можех да изгубя тези неща. С изключение на някакво гибелно събитие, можех да си позволя да падна от този пухкав, розов облак от пари и да се върна там, където бях започнал. Обратно в онзи малък апартамент от 41 квадратни метра в Копенхаген. Интересите ми и любопитството ми щяха да са непокътнати, както и страстта ми към най-различни неща.

Забавно е, защото си спомням, че богати хора се опитваха да ми кажат това преди да забогатея. Не лично, а под формата на умни или скромни, но проникновени цитати и интервюта. Спомням си, че винаги си казвах: “да, на теб ти е лесно да го кажеш, след като си богат”. Много хора, които четат това сега, вероятно ще се почувстват по същия начин. Това е просто естествената, инстинктивна реакция.

Основно защото смятам, че е страшно човек да си мисли „Това е“. Това получих аз. Промяната на цифрите в банковата ми сметка или размера на телевизора ми, или марката кола, или мястото където живя, няма да ме направят завършен.

Ние, хората, се аклиматизираме към заобикалящата ни среда невероятно бързо. Въодушевлението няма да трае много дълго. Докато не осъзнаете, че следващото стъпало на стълбата не е мястото, където се крие спасението, песента на сирените ще продължи да свири.

Бих добавил, че разликата между най-добрите неща и вторите най-добри неща е много, много по-голяма, отколкото разликата между вторите най-добри неща и 12-ите най-добри неща. Това не е линейна скала.

След като сте се погрижили за основните неща, има много малко малко на този свят, заради което си струва да отлагате живота си. Вероятно сте открили или поне сте виждали най-добрите неща (независимо дали го знаете или не). Направете така, че това да е от значение.