Една 17-годишна връзка

17398
Една 17-годишна връзка

Една изоставена котка е намерена като малка преди 17 години.

В новия си дом котката намира най-добрия си приятел. Момчето, днес вече мъж, се грижи за Мистър Кити вече 17 години.

Историята им продължава и днес. Да се надяваме, че съжителството им ще продължи още дълги години.

Тогава...




... и сега:



Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Коментари

Стела
# 0
14:11 | 22 November 2013
Имах прекрасен 7 годишен персиец, отрови се от пакетче уискас и си отиде за 20 мин. Много се радвам на момчето, дано още живот за неговия котьо пожелавам!
маринела
# 1
08:07 | 28 July 2012
и аз имах до тя почина когато беше на 2 години тя изяде отрова
krasimira
# 2
12:06 | 19 June 2012
Kotkite sa neveroiatni jivotni! Mnogo gi obi4am!
Не обичам котките
# 3
12:05 | 27 May 2012
Тази "сърцераздирателна" история е въсщност реклама на Profit bank,а вие сте се просълзили...Ха-Ха-Ха!Дано животът на Profit banк в България не трае по-дълго от един котешки живот,около 15-20 години...Защото в България банките са повече от фирмите,които предлагат работа и редовно изплащане на заплатите.
мими
# 4
23:05 | 26 May 2012
и ние имахме коте. беше мъжки сиамец и се казваше Минчо Празников :) но не знам какво стана и на брат ми едната ръка се поду и щяха да го оперират.но преди това отидоха на лекар и казаха ,че е от някакъв домашен любимец и се наложи да махнем Минчо. бях 4 клас ( сега съм на 20 ). бяха го махнали докато аз бях на училище. отидох до заведението,което майка ми държеше тогава и я питах къде е и тя каза че вече го няма. много плаках тогава . казах и' защо поне не ме изчакахте да му кажа чао за последно.знаех,че където и да бъда като се прибера ще има на кой да кажа как ми е минал деня или какво ме е издразнило. и ще си легна и той ще мърка до мен. още помня как след училище бях легнала на дивана и ми беше много криво заради нещо в училище и се разплаках.а и той дойде,качи се върху мен и ми легна на корема. и заплаках още по-силно,защото само тази животинка ме разбираше.
буби
# 5
14:04 | 21 April 2012
Поля, ревах като слон на твоята история!!!
Cveti
# 6
07:04 | 20 April 2012
Имам котка, взех я от улицата, така че незнам точно на колко години е, може би на 8-9. Толкова много я обичам, че не мога да си представя живота си без нея. Когато настъпи този момент незнам какво ще правя. Дано да ми е жива и здрава още дълги години
Илиана Иванова
# 7
02:04 | 20 April 2012
Надя,по най-бързия начин заведи котето на лекар!
Nadya
# 8
00:04 | 20 April 2012
I az imamkotarak ima neshto kato top4e otdoly n agurdite i se sumnqvame 4e moje da e tumor... po kvo se razbira dali e tumor? mnogo shte mi e mu4no ako go zaguubq v nas e ot 3 mse4en i sega e na 9 godini
АНОНИМНА
# 9
00:04 | 20 April 2012
Имахме ку4е Барс .....трудно ми е да пиша но.........само едно ще споделя..4е аз съм виновна за неговата смърт и ако наистина от някъде ме гледа му искам прошка..........ПРОСТИ МИ БАРС МНОГО 4ЕСТО ИЗПИТВАМ БОЛКА И ВИНА ПРЕД ТЕБ.,;ПРОСТИ МИ АКО МОЖЕШ
Велито
# 10
23:04 | 19 April 2012
Страхотни сте! И аз имам такава връзка, даже малко по-дългогодишна връзка вече 20 години с моя котьо сиамец! :)
Габи
# 11
23:04 | 19 April 2012
И аз отраснах с моя котарак.Взехме го от село,когато беше едва на 3 месеца и беше толкова слаб и немощен, че не можеше да измяука дори.Тогава бях на 11, сега съм на 24, вече живеем заедно повече от 13 години... Колко неща е преживял с нас, колко пъти сме го местили в нови апартаменти и колко младежки сълзи е видял...Понякога като го погледна, изпитвам чувството, че гледам възрастен човек... С такъв мъдър поглед гледа, все едно наистина е човешко същество, видяло много от живота, получило много любов и намиращо се в последните си години...Не мога да си представя ,че някога ще си отиде, та ние сме заедно от деца, толкова сме си играли и сме се гледали, та той е моят най-добър приятел, мой брат, колкото и смешно да звучи.Голямо богатство са животните, само тези, които имат, знаят...:)
Polia Petrowa
# 12
01:04 | 16 April 2012
Изчетох коментари те ви.И ние имахме Ели , която сподели 17години живота си с нас.Взехме я на 2 седмици, майка ми бе починала и липсваше както на мен така и на дъщеря ми.Елито промени живота ни.Къде и не пътува с нас.Понеже нямаше кой да я гледа бе второ ми дете и бе винаги с нас където и да ходихме.Малката прицеса, красива и умна и много чиста.Но разбираше , че много я обичаме.Дъщеря ми порасна, заминах по чужбина за пари да работя за да изучим каката, а то милото стоеше и ни чакаше у дома.Но дъщеря ми трябваше да поеме по нейния си път и Елито мина граници и дойде при мен.Имах трудна раздяла, дъщеря ми замина и тя в чужбина за магистратура и аз доидох и си взех Елито при мен.Тя ме ,, вдигна,, на крака след психичната травма, промених живота си, пак пътувахме много, било в такси или самолет, казваха, какво е това коте, толкова тихо.Спяхме заедно, пиехме си кафето заедно...тя бе целия ми живот зад граница.Но една вечер, забелязох , че не е добре.Истрелях се като ракета при лекара.Беше ноември месец.Започнах да търся най добрия лекар.Нещата се успокоиха и така до юни, когато си доидохме за операция тук в БГ.Нещата съвпаднаха със свадбата на дъщеря ми.Прибрахме се отново в чужбина, но вече пътувах сама за свадбата, гледа я моя близка чужденка, която само нея допусна до себе си.Тя бе моята ,, втора,, дъщеря ,, и приятелка на дъщеря ми.Но, след октоври нещата се влошиха , гледаха я 3 лекари.Всеки ден си казвах , дано съм си у дома , когато дойде краят.Последната седмица, лекаря ме предопреди, че ако изкара до понеделник ще е добре.Биех и сама инжекциите и я молех да яде.Беше толкова хубава , зъбите и до последния миг здрави, козинката лъскава..Тя беше нашата прицеса и получаваше най - доброто.Някога я храних със спринцовката защото беше бебе, а сега я храних за да живее.Казах на дъщеря ми по телефона, а тя имаше рожден ден тези дни и се молихме да не е на този ден.Един ден след това , вечерта състоянието и се влоши, спахме заедно на земята, постелих и долу, не искаше на леглото, и сутринта имаше любимо фотьолче сложих я там и издъхна в ръцете ми.Беше голям удър за мен, извиках момичето по телефона , дойде на секундата, бе неделя..лекара позна, не изкара до понеделник.Отредих я както подобава, сама изкопах гробчето и..ии заваля силен дъжд, както плачеше душата ми.Месеци наред плачех и все ме питаха кой е починал.Все още немога да я прежаля.Дъщеря ми си взе преди 1,5година котенце, пак е Ели, вече имаме и Оскарчо, да са си дружинка.Мъркат ми по телефона, но моето -нашето Ели го няма.Гледам я на снимката, сълзите ми текат и тя много ми липсва.Живота ми се промени без нея.Винаги казвам , че са токова умни, само дето немогат да говорят.И ако човек не обича животните, не може да обича и хората.Обичам те ЕЛИ, аз знам че те има , макар и в друго измерение.
Ananelia Alves
# 13
00:04 | 12 April 2012
beautiful moments...
елмари
# 14
15:04 | 11 April 2012
И моето котараче стана на 17 години.
марин
# 15
14:04 | 11 April 2012
котаракът ме умря на 17 години и му изпадаха всичките зъби,не можеше да се храни,не беше излизал навън от апартамента,дори и не искаше
Снежана
# 16
20:03 | 4 March 2012
Аз имам две прекрасни котки един черен хубавец и една разкошна персийска бяла принцеса наскоро Шото-черният котарак се разболя от жълтеница испаднах в паника като ми казаха в клиниката диагнозата една седмица се борихме а той горкият не можеше да ходи и залиташе държах му лапичката да не я свива да може да върви системата хранехме се на сила с много мъка но успяхме сега вече ни махнаха абоката не ходим с мъка храним се сами много се радвам че, моето седем годишно другарче ще се възстанови .Хора пазете си животните и ходете редовно на ваксини Големи благодарности на д-р Бакалов от гр. СТ- ЗАГОРА работещ в прекрасната клиника на д-р Емил Петков
Снежана
# 17
20:03 | 4 March 2012
Аз имам две прекрасни котки един черен хубавец и една разкошна персийска бяла принцеса наскоро Шото-черният котарак се разболя от жълтеница испаднах в паника като ми казаха в клиниката диагнозата една седмица се борихме а той горкият не можеше да ходи и залиташе държах му лапичката да не я свива да може да върви системата хранехме се на сила с много мъка но успяхме сега вече ни махнаха абоката не ходим с мъка храним се сами много се радвам че, моето седем годишно другарче ще се възстанови .Хора пазете си животните и ходете редовно на ваксини Големи благодарности на д-р Бакалов от гр. СТ- ЗАГОРА работещ в прекрасната клиника на д-р Емил Петков
Mariela
# 18
21:02 | 7 February 2012
И аз намерих коте преди 12 години в гората!! Захвърлено! И до ден днешен е с мен. Кастрирах котката Олга преди 2 години, защото разви тумор н гърдичката и докторът каза, че причинителят на туморите са яйчниците. Слава богу всичко е ок сега. Кастрирах всичките си котки и не съжалявам. Дълго отлагах, народиха се много котета. Трудно се разделях с тях. Сега имам 3 у дома и 2 в дома на свекърва ми, за които също се грижа, понеже тя почина наскоро.
Мария
# 19
13:02 | 7 February 2012
И моето котенце почина наскоро на 15 години от туморни разсейки. Случи се този януари. Много години отказвах да я кастрираме, защото ми се виждаше жестоко. Оказа се, че е щяло да й спести 3 туморни операции и тази смърт. Много боли да гледаш как приятелят ти от детството си отива за седмици без да можеш да й помогнеш. Мъчително е и да знаеш, че си можела да го отложиш, да й осигуриш по-дълог живот. Тя много ми липсва. Сигурно винаги ще ми тежи чувството за вина. Кастрирайте котките си, за да са до вас по-дълго!
АЗ
# 20
23:02 | 5 February 2012
Аз имам пинчер който е 11 години вече с нас и го имаме като част от семейството,,,както казва майка само където не може да говори...уникални навици...има тумор обаче за съжаление :)
Нели
# 21
23:02 | 2 February 2012
Здравейте отново,и двете ми животинки са кастрирани,този месец ще трябва и с малките на вилата да го направим.Преди да взема това решение обиколих доста кабинети,ходих по изложения,разговарях с много стопани .Котето го оперирахме на 4г.Всичко премина слава богу много добре,но ако още малко сме изчакали,рискувах ме развитие на тумори.Много важно е при женските да се изчисти всичко,но понеже е рисковано поради близостта на яйчниковите тръби и уретерите, някои не правят пълно изчистване ,а други не винаги успяват.Слава- богу попаднах на добър специалист и мина без проблем.Останах доволна,за съжаление не знам къде се премести този лекар. С кученцето ми закъснях,беше на 9г,направи туморчета и се наложи голяма операция.Случайно попаднах в клиника Свети Георги на Редута,докторката е невероятен хирург,другия лекар е интернист също много добър,обучават млади ветеринари и можеш по всяко време на денонощието да се свържеш с тях.И тук имах ме късмет и двете се чувстват добре за възрастта си.При тях ще водя и малките.Една позната след дълги обиколки се престраши да дойде до тази част на София и котето и сега е много добре,само дето килограмите му са доста,но то и при нас е така.Реших да споделя всичко това защото миличките те гледат и искат помощ от теб ,а не могат да кажат болката си,а ние помежду си можем да си бъдем полезни с информация в тяхна полза.Да са живи и здрави животинките ни и да ни радват дълги години!
petq
# 22
22:02 | 2 February 2012
Страхотни сте.Виждам колко сте щастливи.Дано винаги да сте така.
дони
# 23
22:02 | 2 February 2012
Имах подобна история,дори може да се каже същата.Малко коте което беше спасено от моят син/тогава малък/и донесено в къщи спасено от бесене ...от други деца.Беше кръстена Меги и живя 17 години в апартамент и не беше слизала дори на земята.Тя беше пълноправен член на семейството.Но....направи тумор на млечните жлези-лекувахме я дълго .Минаха много години,но спомена е още жив....
елина
# 24
22:02 | 2 February 2012
и аз имах таква котка...!!!Страхотно е да имаш такъв приятел!!!
Деси
# 25
20:02 | 2 February 2012
Да ти е жива и здрава животинката, тя е разбрала... те всичко усещат, само дето не могат да си кажат, милите
Мая
# 26
20:02 | 2 February 2012
Много е хубаво, че има хора, които да държат на любимците си толкова :) Аз лично имам много приятели в лицата на моите мъници, но за съжаление през годините изгубих не малко от тях... За съжаление болестите не подминават и тях - уви видях как си замина едното ми коте за седмица заради туморчета, а преди няколко дни си отиде сруго коте от бъбречна недостатъчност... Много е тежко, когато си отидат преждевременно и пожелавам на всички котколюбци и кучелюбци да са им живи и здрави любимците и да ги обичат още повече :)
Деси
# 27
20:02 | 2 February 2012
Да ти е жива и здрава животинката, тя е разбрала... те всичко усещат, само дето не могат да си кажат, милите
Деси
# 28
20:02 | 2 February 2012
Да ти е жива и здрава животинката, тя е разбрала... те всичко усещат, само дето не могат да си кажат, милите
emanuela
# 29
20:02 | 2 February 2012
mnogo krasivi snimki...pojelavam vi ochte mnogo vreme da ste zaedno.desi,pazplakame.....i az imam kotarak koito se kazva MACHO veche 7 godini i ne moga bez nego mnogo go obicham y toi me obicha.....pojelavam na vsichki da obichat i da se grijat za domachnite lybimci-priqteli!!!
до деси
# 30
18:02 | 2 February 2012
Деси. Моята 12 годишна котка имаше същите образования - рак. Решихме се и я оперирахме...такова нещо не пожелавам на никого, хиляди усложнения, котката умираше от болка, която й причинявахме докато я "лекувахме". Как да й обясниш, че е за нейно добро. В крайна сметка след 3 месеца на невероятни усложнения и 20 критични моменти. Разрезът (от главата до петите, на коремчето) взе, че започна да се затваря. Сега е уж добре, но ужасът, който всеки ден и причинявахме просто не мога да си го избия от главата. както и да е, просто споделям .
Стойка
# 31
18:02 | 2 February 2012
Страхотни сте.Виждам колко сте щастливи.Дано винаги да сте така.И аз през целият си живот съм имала котки.В момента се грижа за един прекрасен котарак на 2 год.
Емилия
# 32
15:02 | 2 February 2012
Деси, наистина е много тъжно да загубиш любимо същество, но ти си направила всичко най-добро за него, а най-важното, дарила си го с огромна любов. Бъди сигурна, че и сега той те обича и ти праща любовта си. За съжаление, домашните ни любимци живеят много по-малко от нас, но споменът за тях ни топли цял живот.
geri.
# 33
14:02 | 2 February 2012
bqh na 9 kogato mi podariha kotara4e,porasnah s nego sega sum na 24 a toi na 15 i ne moga da si predstavq kak 6te prejiveq nqkoi den (dano da ne e skoro) tova 4e vse pak 6te si ide.tolkova go obi4am ne moga da si predstavq jivota si bez nego.
Таня
# 34
13:02 | 2 February 2012
Ох,Десиииииииии,разплака меееееее
Деси
# 35
13:02 | 2 February 2012
Щастливец е всеки усетил топлината и обичта на скъп приятел.... Имах другарче повече от 10 г, порастнахме заедно. Спеше върху лицето ми, прегръщайки ме с едната си лапичка. Сутрин ме ближеше по нослето, за да се събудя. Беше до мен винаги. Имаше невероятно пухене коремче, обожавах да си играя и милвам там, даваше ми да лежа върху това изумително коремче.... Докато един ден не напипах малко топче, там, на коремчето....Дните е месеците минаваха, топчето растеше, уж безобидното образование продължаваше да расте и дразни чочето, докато не се спука. Разбрахме, че е рак...Верният ми от дете приятел си отиваше малко по малко, а аз бях безсилна, можех само да се моля и да се опитвам да му давам водичка със спринцвка и лъжичка. Беше май, всички се радваха на хубавото време , а той уморен търсеще последните слънчеви лъчи..болките му са били ужасни, имаше голям отворен кратер на коремчето, който миришеше вече на гнило и в който се налагаше да сипваме йод. Това, за което не давах на никой да говори, вече беше неизбежно, моята душица само се мъчеше......и тръгнахме, тръгнахме към болницата, за да свърши. Да свършат мъките и болките му, да се затворят завинаге прекрасните сини очи на моя другар от детство. Как се сбогуваш със толкова мило същество, как се опитваш да запечатиш всеки поглед и миг в съзнанието си, как успяваш да гледаш, когато той разбира какво се случва и, че си отива от теб, как издъхва в ръцете ти....в ръцете, които са го претръщали и притискали до сърцето си, а неговото сърце вече не бие, вече е само спомен, как се държи безжизненото още топло тяла на скъпия приятел и как се полага в земята........А спомените избледняват, отдавна не идваш в сънищата ми, вече не мислиш всеки ден за малкия другар, не отваряш вратата и не мислиш, че той още е там и те посреща, вече знаеш, че всичко това е миналор всичко изчезна тогава,...през май 2010
Деси
# 36
13:02 | 2 February 2012
Щастливец е всеки усетил топлината и обичта на скъп приятел.... Имах другарче повече от 10 г, порастнахме заедно. Спеше върху лицето ми, прегръщайки ме с едната си лапичка. Сутрин ме ближеше по нослето, за да се събудя. Беше до мен винаги. Имаше невероятно пухене коремче, обожавах да си играя и милвам там, даваше ми да лежа върху това изумително коремче.... Докато един ден не напипах малко топче, там, на коремчето....Дните е месеците минаваха, топчето растеше, уж безобидното образование продължаваше да расте и дразни чочето, докато не се спука. Разбрахме, че е рак...Верният ми от дете приятел си отиваше малко по малко, а аз бях безсилна, можех само да се моля и да се опитвам да му давам водичка със спринцвка и лъжичка. Беше май, всички се радваха на хубавото време , а той уморен търсеще последните слънчеви лъчи..болките му са били ужасни, имаше голям отворен кратер на коремчето, който миришеше вече на гнило и в който се налагаше да сипваме йод. Това, за което не давах на никой да говори, вече беше неизбежно, моята душица само се мъчеше......и тръгнахме, тръгнахме към болницата, за да свърши. Да свършат мъките и болките му, да се затворят завинаге прекрасните сини очи на моя другар от детство. Как се сбогуваш със толкова мило същество, как се опитваш да запечатиш всеки поглед и миг в съзнанието си, как успяваш да гледаш, когато той разбира какво се случва и, че си отива от теб, как издъхва в ръцете ти....в ръцете, които са го претръщали и притискали до сърцето си, а неговото сърце вече не бие, вече е само спомен, как се държи безжизненото още топло тяла на скъпия приятел и как се полага в земята........А спомените избледняват, отдавна не идваш в сънищата ми, вече не мислиш всеки ден за малкия другар, не отваряш вратата и не мислиш, че той още е там и те посреща, вече знаеш, че всичко това е миналор всичко изчезна тогава,...през май 2010
Нели
# 37
13:02 | 2 February 2012
Имам болонка на 14 години от тогава е с нас,четири години по късно се появи моята "Котешка принцеса".Вече е на 10 години,така си живеем заедно щастливо цялото семейство.Много са сладки,милички,добри,любвеобилни,но по-своему различни.Действат успокояващо на всички в къщи и не можем да си представим как бихме живели без тях.Имат стотици снимки от бебета до сега имат различни дрешки,вярно Маца трудно ги понася,но колкото за снимка ги трае. Скоро си взехме и две котенца братче и сестриче за вилата,стоят вътре и не правят пакости.Много са милички,очакват ни с нетърпение.Скоро участваха в един конкурс и спечелиха награда. Тази обич,благодарност , признателност,която ти дават, мисля,че е най-искрена и не подправена. Дано са живи и здрави още дълги години!
Емилия
# 38
12:02 | 2 February 2012
Това е една щастлива връзка. Да имате още много години заедно. Моята връзка е "само" на 12 години, но вече не си представям живота без нея.
Jerry
# 39
12:02 | 2 February 2012
И аз имам котарак вече 10г. и много го обичам. Понякога имам чувството че малко му трябва да проговори. Не разбирам хората които не обичат животни, те не знаят какво изпускат.
Георги Николаев
# 40
11:02 | 2 February 2012
И аз си имам стар котарак! По скоро мацинка! Попрехвърли 20-те даже вече. Много е гальовна и миличка - когато се чувства добре, ми се търка и мижи. През останалото време ме гризе, дере и гледа ненавистно, но аз си я обичам!
Кики
# 41
11:02 | 2 February 2012
Ей, браво, много сте сладки :)) Пожелавам ви още дълги години да сте заедно!
ЦАНКО
# 42
11:02 | 2 February 2012
КОТАРАКА МИ ЖИВЯ В КЪЩИ 17 ГОДИНИ И ПОЛОВИНА И УМРЯ ОТ ТОВА ЧЕ МУ ИЗПАДАХА ЗЪБИТЕ И НЕ МОЖЕШЕ ДА СЕ ХРАНИ.ИМАМ ЧУВСТВОТО ЧЕ МЕ РАЗБИРАШЕ С ПОГЛЕД САМО,ДОНЕСОХА МИ ГО ОТ СОФИЯ В ДЖОБА НА САКОТО ЕДНА ДВА МЕСЕЦА ИМАШЕ.НЕ Е ИЗЛИЗАЛ ДОРИ И НА СТЪЛБИЩЕТО - НЕ ИСКАШЕ И БЯТГАШЕ ОТ ХОРА - САМО С МЕН И МАЙКА МИ ЖИВЕЕЩЕ
Маргарита
# 43
11:02 | 2 February 2012
Имам един котарак - сиамски, на 17 години и сина му - на 9. Големият разбра че не е човек, а котка, чак като заживя с друг котарак. От това "пострадах " аз - вече не ми дава цялото си внимание. Но пък е много щастлив. Надявам се още много години!!!!!
anita ( Italy )
# 44
11:02 | 2 February 2012
I love cats..... and this photo is very cute!!! Baby man and cat before and now.....simply lovely!!!!!
Иван
# 45
10:02 | 2 February 2012
Сладури! Имам котка на девет години и се надявам да живее дълги години. Малко ме е яд, че нямам снимка с нея като малка.
лили
# 46
10:02 | 2 February 2012
Аз имам 18-годишна връзка с котарак! :-) Страхотно е да споделиш детството си освен с деца, с още един четриног приятел!
Пламен
# 47
10:02 | 2 February 2012
Имах котарак - риж красавец! Естествено, че не бях го кастрирал. На деветата година изчезна - вероятно го откраднаха. Не ми се иска да мисля, че някой го е утрепал... Но ако е така, надявам се, че ме наблюдава от котешкия си рай и усеща колко ми липсва... Наистина - загубих член от семейството си, която не мога да приема със сърцето си. Повече никога няма да имам онзи мил, риж приятел, който се гушкаше в мен. Довиждане, Жорко...
Венита
# 48
10:02 | 2 February 2012
Много щастливи снимки.Радвам се много.Бъдете живи и здрави ,и още дълги години да сте заедно ...
Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg

Пазари

% Стойност
  • SOFIX 678.650 0.00%
  • BGREIT 114.340 0.00%
  • BGTR30 542.970 0.00%
  • BGBX40 131.130 0.00%
Ask Bid
  • EUR/USD 1.1944 1.1945
  • GBP/USD 1.3521 1.3523
  • USD/JPY 112.0500 112.0620
  • USD/CHF 0.9703 0.9705
  • USD/CAD 1.2336 1.2338
  • AUD/USD 0.7963 0.7964
  • USD/BGN 1.6373 1.6376
Ask Bid
  • DOW JONES 22365.90 22369.90
  • S&P500 2502.11 2502.61
  • NASDAQ 4705.68 4706.68
  • CAC 40 5280.63 5282.63
  • DAX 12596.05 12598.05
  • FTSE 100 7306.31 7307.81
  • ПЕТРОЛ 50.69 50.76
  • ЗЛАТО 1296.92 1297.42
  • СРЕБРО 16.98 17.01

Видео