Децата с висока емоционална интелигентност разполагат с необходимите инструменти, за да се ориентират в чувствата и взаимоотношенията си с околните по здравословен и сигурен начин.

Ключовите умения за това са самоосъзнаване, самоконтрол и мотивация.

Но един от най-често пренебрегваните компоненти е емпатията, обясняват експерти по родителство, цитирани от CNBC.

Те съветват да започнем възпитанието на децата още от ранна възраст. Ето как.

1. Възприемане на различни гледни точки

Приемането на перспективи не означава да имате същите преживявания като някой друг или да решавате дали неговите преживявания са реални.

Когато едно дете дърпа блузата си и казва: "Не ми харесва. Искам друга!", можем да моделираме възприемането на перспективата, като вярваме, че преживяването му е истинско.

Не е работа на родителя да го убеждава, че блузата е напълно удобна, като им напомня, че я е носило и преди. Те трябва да излязат извън себе си и да бъдат свидетели на преживяванията на детето си.

"Тази блуза ти е неудобна и искаш да я смениш", е подходящ отговор, според експертите.

Най-успешните деца имат здравословна амбиция – какво правят родителите имЗдравословно стремящите се към успех са издръжливи и мотивирани, но не вярват, че постиженията им определят стойността им като хора

2. Не осъждайте

Това означава да практикуваме осъзнаване на нашите предразсъдъци и саморегулиране, за да можем да видим преживяванията на детето без предубеждения.

Така че вместо да реагираме с: "Не е нужно да си толкова разстроен. Това е просто една блуза", избягването на осъждането е просто забелязване на това, което детето изпитва: "Защо си разстроен, блузата наистина ли е толкова неудобна".

3. Разпознаване на емоциите

Разпознаването на емоциите означава да се свържете с това, което детето ви чувства, а не с причините, поради които го изпитва.

Така че, когато детето ви дойде при вас разстроено, отделете малко време, за да изразите на глас какво чувства. "Уау, ти си разочарован, това е наистина тежко".

След това си спомнете и споделете момент, в който сте се справили с емоцията, която изразява, за да можете да се свържете с него за това как се чувства.

Това учи децата, че ако знаят какво е чувството на разочарование, могат да изберат да бъдат съпричастни към него, независимо от причината, поради която някой друг го изпитва.

Искате емоционално интелигентни деца? Не използвайте тези три фразиИма стилове на общуване, които насърчават връзката между родители и деца и насърчават тяхната независимост

4. Показвайте разбиране

Предаването на нашето разбиране за емоциите е моментът, в който се случва свързването: "Виждам те. Разбирам те. Това е толкова трудно."

Например, казвате на най-добрия си приятел: "През последните няколко вечери бях толкова уморена, че идеята да вечеряме утре ми се струва изтощителна."

Доброто разбиране от страна на приятеля ви може да звучи така: "Разбирам те, изтощена си, няма проблем."

Това е хубаво, защото той не се опитва да ви убеждава или да омаловажава вашето преживяване, а е съпричастен към вашия проблем и ви изслушва.

Когато детето ви вижда, че правите това за хората, на които държите, то усвоява ценния урок как да бъде по-добър приятел и член на обществото.

Прекрасни и достойни: Какво да правим, за да се чувстват децата ни такиваНай-важното нещо, което успешните родители правят по различен начин

5. Предайте емпатията нататък

Точно както изграждаме умения за саморегулация чрез съвместна работа с детето, така и учим на емоционална интелигентност, като реагираме на децата с емпатия.

Свържете се с детето си и си представете какво послание може да се крие под неговото поведение.

Доверете се и им позволете да правят грешки. Когато правите това, ги учите, че любовта ви към тях е безусловна.

И накрая, не забравяйте да правите паузи, за да кажете "Обичам те". Невъзможно е да разглезите децата с любов.

Алиша Кембъл е експерт по родителство и емоционално развитие. С магистърска степен по ранно детско образование тя основава Seed & Sew – платформа за курсове по емоционална интелигентност. Тя е и автор на книгата "Малки човечета, големи емоции".

Лорън Стаубъл е доцент по ранно детско образование в Bunker Hill Community College и съавтор на "Малки човечета, големи емоции". Тя има 18-годишен опит в областта на образованието срещу предразсъдъците, администрира програми и преподава курсове за родители.