Да се завижда е нормално. Не бива обаче да позволяваме на това чувство да пречи на успеха ни, казва Робърт Лихи, американски психолог и автор на книгата „Свобода от тревогата“.

Завистта е позната на всеки. Приятел или колега е получил повишение, постигнал е успех, купил си е къща и т.н. И вместо да се радвате за него, чувствате злост и потиснатост. Частичка от вас желае да стане свидетел на провала му.

След това изпитвате срам от завистта си. Не можете да я признаете пред свои приятели. Казват ни, че не бива да изпитваме подобни чувства. Те ни разяждат отвътре.

Вашият завистлив ум

Забелязвате, че част от мислите ви са:
• Той не го е заслужил;
• Смята, че е по-добър от мен;
• Той действително е по-добър от мен;
• Не мога да стоя до него;
• Надявам се да се провали.

А след това си мислите следното:
• Това показва, че съм лош;
• Пак съм на опашката;
• Хората ще гледат на мен като на неудачник;
• Не бих могъл да постигна същото.

А след това започвате да мислите неща от рода на: „Какъв човек съм аз, след като съм против това някой да преуспее?“.

Вие сте напълно нормален. Завиждат всички. Трудно е, когато не си победител.

Как ни влияе завистта?

Тя често води до потиснатост, тревога и злост. Обмисляме случилото се. В главата ни се въртят неща като „Не мога да повярвам, повишиха го!“, „Как е възможно това?“ или „Не мога да си го избия от главата“. Зацикляме от чувството за несправедливост. Избягваме обекта на слоята злост, той ни напомня за нашите неуспехи. Оплакваме се на другите, обединяваме се с други завистливци. Дори отказваме да влизаме в съревнование, за да не ни напомнят за провала и неспособността.

Как да трансформираме завистливите мисли?

Започнете да правите тези 7 неща, ако искате да сте богатиНе е нужно да измислите следващия Facebook или пък да си купите печелившия билет от лотарията, за да се сдобиете със седемицфрено състояние

Не бива да вярвате на своите негативни мисли, само защото са налице. Когнитивната терапия предлага по-полезни и реалистични начини на мислене. Ето част от тях:

Четене на мислите: Хората смятат, че съм неудачник, тъй като не преуспях.
-> Не зная какво мислят хората. Те вероятно мислят за собствения си живот, а не за моя.

Обезценяване на позитивите: Той е преуспял, а това означава, че моите постижения са незначителни.
-> Неговият успех не обезценява всичко добро, което съм направил. Занимавам се със значими и полезни неща.

Слагане на етикети: Той е успял, а аз – неудачник
-> Хората са сложни същества. Едни видове поведения водят до успех, а други – не. Няма смисъл от лепене на етикети – победители и губещи.

Персонализация: Неговият успех ми се отразява.
-> Неговият успех няма никакво отношение към мен. Моите поведение, мисли и чувства са важни за мен, а чуждите постъпки и мисли – не.

Преувеличаване на мащабите на катастрофата: Ужасно, той получи признание, а аз – не.
-> Това е временно. Всеки човек за кратко се оказва център на вниманието.

Предсказване на бъдещето: Никога няма да преуспея.
-> Успехът е въпрос на поведение в определен момент в живота. Нима вярвате, че нищо от това, което правите, няма да бъде възнаградено?

Мислене в категории „всичко или нищо“: Каквото и да правя, не се получава.
-> Абсолютно нищо ли? Нима нищо не сте постигнали досега? Помислете наистина ли никога не сте получавали признание и си спомнете за своите моменти на триумф.