Много от нас биха обожавали да могат да четат по-бързо и едновременно с това да възприемат всичко прочетено.

Има методи, датиращи отпреди десетилетия, които хората са опитвали с надеждата да могат да прочетат дълга книга за по-малко от час.

Най-очевидният метод, който всички ние прилагаме от време на време, е да четем повърхностно, преглеждайки текста и прелиствайки страниците в опит да открием ключовите моменти. Съществува и методът на метанасочването, при който използвате пръста си, за да посочвате конкретни думи, така че да очите ви да не се отделят и да не се разсейвате.

Или пък методи, при които се научавате да четете по няколко реда едновременно. С развитието на технологиите пък вече има приложения, които вземат текста и след това светкавично показват думите на екрана една по една, пише BBC.

Няма съмнение, че находчиви методи като тези могат да ви помогнат да преминете по-бързо през текста. Въпросът е каква част от разбирането му ще жертвате за тази скорост.

Когато става въпрос за солидни доказателства, е трудно да бъдат оценени курсовете и приложенията, които твърдят, че подобряват способностите ви за бързо четене, тъй като експериментите, проведени в контролирана среда от независими наблюдатели, са рядкост.

За някои отговори можем да се обърнем към работата на покойния психолог Кийт Райнер от Университета в Калифорния, Сан Диего. Той прекарва много години в оценяване на механизмите зад някои от тези методи и е пионер в проучването на скоростта на четенето чрез проследяване на движението на очите.

През 2016 г. той публикува труд, в който прави преглед на това какво могат да ни кажат най-новите научни открития за опитите за скоростно четене.

Когато четем, засичането на повечето думи се случва в централната част на ретината, наречена фовея, където има най-голяма чувствителност към детайли и цвят. Клетките във фовеята след това предават информацията към мозъка, където тя бива разпозната като думи.

Някои методи за четене пък имат за цел да научат хората да използват по-голяма част от периферното си зрение, за да четат, като по този начин възприемат по повече от една дума едновременно.

В периферията на ретината има по-малко чувствителните клетки от фовеята и повече от друг вид клетки, които не са толкова добри в прихващането на светли и тъмни части от страницата.

Какво може да се каже за представянето на отделни думи пред очите с определена скорост? Райнер открива, че това може да действа много добре при изречения, но не само очите са тези, които ограничават скоростта ни на четене – познавателните фактори също носят своите ограничения.

Той заключава, че има риск, след като този метод бъде усъвършенстван, така че да покрива цели страници с текст, думите да ни бъдат представяни толкова бързо, че мозъкът да няма време да ги обработи. Резултатът ще бъде погледът ни да минава върху думите, но ние да не можем да ги разберем.

И така, има ли начин да ускорим процеса за това колко бързо разбираме една дума? Когато четем, понякога нашият вътрешен глас произнася думите в главата ни, а според някои това ни забавя. Може ли подтискането на този глас да доведе до промяна?

Не е задължително. Вътрешното произнасяне на думите може би ни помага да разбираме какво се случва, според проучванията на психолога Малъри Лейненгер.

Ако е толкова трудно да се намери надежден начин за ускоряване на очите и умовете ни, това повдига въпроса как шампионите по скоростно четене могат да „поглъщат“ цели книги за минути вместо за часове и въпреки това да ги разбират. Възможно ли е да са изключително добри в ефективното избирателно четене?

В някои случаи повърхностното четене може да работи и в полза на нас останалите. Понякога всичко, което искате, е да намерите един конкретен факт, като в такива случаи повърхностният прочит е ок.

Понякога обаче човек трябва да вникне в същността на нещата, като тогава един от начините е прибягване до стратегии, като четене на заглавия, търсене на ключови думи, четене на първия абзац от всеки раздел и след това първото изречение на следващите параграфи. Разбира се, всичко това зависи от вида материал, който четете. По-вероятно е това да проработи при учебник, отколкото при експериментален роман.

Добрата новина обаче е, че винаги има начин човек да се научи да чете по-бързо и това е като се упражнява. Трябва отново да кажем, че не ни ограничава единствено зрението ни.

Това, което е от значение, е колко бързо човек може да различи дадена дума – процес, който е по-бърз, когато думата е по-позната. Така че, колкото повече четете, толкова по-бързо ще четете.