Топенето на арктическия лед води до кръвосмешения при полярните мечки
Топенето на леда в Арктика води до увеличаване на популацията на полярните мечки, които се борят да оцелеят в тези местообитания, установи ново проучване.
Кръвосмешението между мечките обаче е все по-голям проблем, сочи още проучването.
Екип от учени е прегледал популациите на бозайниците в архипелага Свалбард и въздействието на климатичните промени върху техните местообитания, които стават все по-малки и по-изолирани с ускореното топене на леда.
Така за период от 21 години (1995-2016 г.) е имало „големи демографски промени“ сред полярните мечки, но генетичното им разнообразие е спаднало с поне 10%.
"Степента и скоростта на загуба на генетично разнообразие и генния поток, които наблюдавахме, са обезпокоителни. Откритите води за все по-дълги сезони означават, че полярните мечки не са в състояние да мигрират между субпопулациите, за да се чифтосват, което води до кръвосмешение", казва учен от екипа на изследователите, цитиран от БГНЕС.
Проучването посочва, че западното крайбрежие на Шпицберген е най-пострадало от топенето на ледовете в района на Баренцово море и там е регистрирана най-голямата липса на генетично разнообразие.
Учените смятат, че ако топенето на ледовете продължи, кръвосмешението между полярните мечки ще доведе до траен срив на преживяемостта и плодовитостта им.
В света са останали около 20 000-30 000 полярни мечки, които са квалифицирани като изчезващ вид и са поставени под закрилата на закона.